Очите му почти се кръстосаха. Болезнените пулсации в глезена му бяха нищо в сравнение с внезапния страстен порив в слабините му.
— Значи ти изтезаваш един болен човек, така ли?
Тя наклони глава на една страна и му се ухили с такава закачлива усмивка, че ако Гленда би могла да я види, сигурно без колебание щеше да се опита да я имитира.
— Мислих с какво мога да ти доставя удоволствие днес. Реших, че ще те поразходя с каретата. Ще отидем на обяд у Маркъс и дукесата. Какво ще кажеш?
Той си представи как глезенът му ще се друса цели два часа до „Чейс Парк“, а после още други два обратно до „Кандълторп“, но все пак кимна.
— Чудесно — каза тя, подхвърли салфетката си на масата и стана.
Само час по-късно Джеймс беше удобно настанен в каретата, а кракът му — подпрян върху възглавници, които бяха здраво привързани с въжета. Никакво друсане, значи.
— Тази идея ми хрумна от конския фургон на Франсис. Нали се сещаш, да завържеш поводите на коня, за да не мърда?
Той само поклати глава и се отпусна назад, а Джеси изцъка два пъти с език на Фантъм, неговия великолепен сив жребец, и той потегли в тръс.
Но тази сутрин така и не отидоха в „Чейс Парк“. След около тридесет минути път те забелязаха двама ездачи пред себе си. Това бяха дукесата и Маркъс, които идваха да видят покосения господар на „Кандълторп“.
Сред смеха, въпросите за глезена на Джеймс и коментарите за изобретателния начин на Джеси да държи болния крак неподвижен, Фантъм внезапно се изправи на задните си крака и се опита да отскубне поводите от ръцете на Джеси.
Джеймс рязко издърпа поводите от нейните ръце, едва-едва успя да се изправи и започна да изпълнява някаква много странна серия от движения — първо накара Фантъм да отиде рязко вляво, после безмилостно го издърпа надясно. Направи това цели три пъти. Накрая конят въздъхна тежко и застана покорно по средата на пътя, извърнал глава към страничния жив плет.
— Какво беше всичко това? Как смееш, Джеймс, да ми взимаш така поводите! Защо? Какво стана?
Маркъс се протегна и потупа Фантъм по шията.
— Добро момче — каза той, а после се обърна към Джеси: — Джеймс постъпи направо като крадец. Той купи Фантъм за по-малко гвинеи, отколкото дукесата харчи за чифт ръкавици.
— Да — продължи мисълта му неговата съпруга. — Той почти го открадна, като го взе на безценица от оня земевладелец, дето щеше да го ликвидира, защото насмалко не премазал племенника му. Впрочем той беше едно противно малко хлапе, което май си заслужаваше да бъде премазано.
— Горкичкият Фантъм има този навик да вижда двойно — разсмя се Джеймс. — Когато Маркъс и дукесата спряха конете си точно пред нас, Фантъм е видял четири коня с четири ездача и е решил, че е време да тръгва. Опитвал съм най-различни хитрости, но чак накрая открих правилното решение. Държа главата му обърната или леко надясно, или наляво. Така той не може да вижда конете и да удвоява броя им.
— Явно има ефект — каза Маркъс. — Е, след като аз и дукесата изминахме целия този път, хайде да се върнем в „Кандълторп“ и там ние ще се опитаме да ви забавляваме.
— Значи сте знаели за глезена на Джеймс? — попита Джеси, като внимателно наблюдаваше мъжа си, докато той обръщаше Фантъм в обратна посока. Маркъс и дукесата не тръгнаха пред тях, ами застанаха с конете си от двете страни на каретата, и дукесата, с присъщото й чувство за хумор, започва да разказва:
— Джордж Рейвън идва вчера в „Чейс Парк“. Причината е в Антъни, който решил, че котката на Маркъс, Езми, става за чудесно другарче на Чарлз в леглото и я сложил до малкото си братче. Езми, която току-що била излапала цяла пъстърва за обяд, се сгушила до спящия ми син. Чарлз се събудил и се разпищял като бесен, когато видял физиономията на Езми само на сантиметър от лицето му. При тези кански викове бавачката му, Моли, се втурнала към него да види какво става, но паднала, ударила си лошо главата и загубила съзнание. Сега вече е добре, само дето има ужасно главоболие. Маркъс беше принуден да понакаже Антъни.
— И ти какво му направи, Маркъс? — попита Джеймс.
Графът погледна изкосо жена си, след което смутолеви:
— Смачках му задника от бой, накарах го да се извини на Моли, а после го пратих в стаята му и казах на Спиърс, че поне четиринадесет часа не трябва да му разрешават нито да яде, нито да играе.
— После обаче излязохме, така че Спиърс би могъл да промени наказанието на Антъни по свое усмотрение — отбеляза дукесата. — Ти много добре се справи, скъпи. Струва ми се, че дори Спиърс остана поразен от твоята твърдост.
— Радвам се, че не съм там да гледам какво прави Антъни — каза графът. — А тая работа с теб, Джеймс, как точно се случи?
— Джеймс даваше очистително на Клотилд. Тя обаче не го хареса.
— Няма животно или човек, които да харесват тая гадост — намръщи се Маркъс. — Така ти се е падало, Джеймс.
Дукесата внимателно свали шапката си за езда — красива вещ с яркочервена панделка върху черна основа — и удари с нея съпруга си по ръката.
— Да не мислиш, че на една жена ще й бъде приятно да пострада така?
— Аз имах предвид всеки, който дава такива лекарства, включително и жените.
— Ха!
След като последвалата словесна атака утихна, Джеймс усети, че глезенът му всъщност отдавна не се беше обаждал.
Дукесата и Маркъс не си тръгнаха от „Кандълторп“ същата вечер. След вечеря те накараха госпожа Катсдор просто да занемее при тяхната възхвала на варения джолан и сладкиша от сливи, които беше приготвила. Четиримата до късно пяха песничките на дукесата и играха вист.
Същата нощ, както Джеймс си лежеше по гръб в тяхното легло, подпрял крак върху три възглавници, а Джеси тъкмо се готвеше да угаси свещите, той изведнъж се извъртя, докъдето можеше, и й изтърси:
— Джеси, искаш ли да опиташ нещо малко по-различно?
— Какво?
— Може би няма да имаш нищо против да ме целунеш поне малко?
— Не знам, Джеймс — отвърна тя и застана над него, обзета от голямо любопитство. — Може би няма да е много разумно. Ти доста лесно губиш контрол над ръцете си, когато ме целуваш.
Гласът му прозвуча направо отчаяно:
— Знам, но се надявах, че може би ще имаш желание да следваш напътствията ми, за да направим нещо повече от едното целуване. Би могла, хм, ами да, с две думи казано, би могла да седнеш върху мен и…
— Да седна върху теб? Защо, за Бога, трябва да седя върху теб, Джеймс?
— Не просто да седиш. Това няма да свърши никаква работа освен ако не мислиш да си четеш книга. Не това искам аз от тебе. Не, ти просто ще ме хванеш с ръце и…
Тя го гледаше така, сякаш очакваше мъжът й да я завърже на уред за изтезания и да започне да я измъчва. Той се опитваше да печели време, но вече губеше търпение.
Тя пък съжаляваше, че не знаеше какво точно трябва да направи. Той я караше да застане върху него? Никога не беше виждала кобила върху жребец. Все пак може би в идеята му се криеше нещо интересно, но не и с този негов подут глезен. Не, трябваше да се изчака, да му се не види дано! Тя започна да си подсвирква, духна свещите и се пъхна до него. Прииска й се леглото да беше малко по-широко. Така усещаше топлината му, усещаше всяко негово помръдване. Когато ръката му я докосна, тя леко изохка.
— Хвани ме за ръката, Джеси — помоли той и тя го направи.
Заспа, докато разтриваше мазола на палеца му.
Джеймс остана буден повече, отколкото му се искаше. Странно защо, но си беше мислил, че Джеси ще има по-голямо желание да опита нови начини в любенето. Преди тя винаги беше нагла и безочлива, по- самоуверена, отколкото е редно за една жена, жадна за нови преживявания. Винаги го дразнеше,
