подиграваше му се, биеше го на надбягванията и го пазеше от Гленда.
Но ето че сега изобщо не изяви желание да седне върху него. А не беше глупава. Сигурно можеше да се досети какво трябваше да прави. Не беше му хрумвало дори, че ще му се наложи да се тормози и с една стеснителна Джеси.
Глезенът му пулсираше болезнено. Лауданумът постепенно започна да му действа и накрая го приспа, за което той беше безкрайно благодарен.
Около обяд на следващия ден Баджър пристигна с фургон, натоварен с храна, която спокойно щеше да стигне за цялото село на юг от „Кандълторп“.
Вместо този факт да притесни или ядоса госпожа Катсдор, тя изглеждаше така, сякаш сам Всевишният беше дошъл да я посети. Непрекъснато възклицаваше възторжено, притиснала ръце към едрия си бюст, и превъзнасяше ястията, които той беше приготвил и донесъл.
— О, господин Баджър, ами че това патешко рагу е просто невероятно! А пък чесновият сос, който сте направил за него, той пък какво чудо е! Само като помирише човек този прекрасен пресен босилек. О, и пудинг с боровинки, любимият на господин Джеймс. Вие сте толкова способен, сър, истински гений, просто цар, просто…
— Моля, моля, госпожо Катсдор — охлади емоциите й графът, — Баджър така или иначе вече е цар и господар на кухнята в „Чейс Парк“. Бих предпочел обаче да не бъде провъзгласяван и за цар на цялата къща.
В интерес на истината Баджър нямаше никакви претенции да бъде господар в цялата къща, макар че нямаше нищо против да даде някои предложения, върху които господин Криттейкър, секретаря на графа, би могъл добре да помисли. Що се отнася до възхвалата на госпожа Катсдор, той я прие съвсем философски. Когато Джеймс влезе, накуцвайки, в преддверието, Баджър каза:
— Донесъл съм нещо много специално за теб, Джеймс. Една лапа, от която глезенът ти ще спадне до нормалното си състояние само за един час. Доктор Рейвън се справя прекрасно със счупени кости, със стомашни болки и с облекчаването на малките досадни женски неразположения, но не разбира нищо от отвари за спадане на отоци. Седни тук, Джеймс. Милорд, моля ви, бихте ли му свалили ботуша, за да мога да му сложа лапата…
Графът повдигна въпросително черна вежда към готвача си, но се подчини и каза:
— Виж само какво правя за теб, Джеймс… Ще трябва да си ми много благодарен.
Миризмата на тази гъста жълта смеска се оказа изненадващо приятна — нещо като захар, смесена с много яйца и сметана. Джеймс се облегна назад, затвори очи и направи следното предложение:
— След като остане един час върху глезена ми, Баджър, ще мога ли да те помоля да ми донесеш една лъжица?
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
На другата сутрин Джеймс накуцваше едва-едва и дори помогна на Баджър да намести във фургона остатъците от херкулесовата трапеза, която беше донесъл в „Кандълторп“. После помогна и на дукесата да се качи върху своята кобила, целуна ръката й и ухилено я погледна, като изчакваше Маркъс да изръмжи. Той естествено не пропусна да го направи и освен това му се закани, че направо ще го размаже в калта, стига само веднъж да го види, че е оздравял.
Той и Джеси им махаха с ръце, докато те се изгубиха в края на дългата алея. Джеймс потри ръце една в друга. Беше изпълнен с енергия, нетърпелив да свърши нещо, каквото и да е, и готов да наваксва за загубените два дни. Той с изненада усети, че на закуска оглеждаше Джеси точно като вълк, който не беше ял цяла зима.
Тя обаче безспирно дърдореше, защото изглежда не си даваше сметка за непрекъснато изострящото му се похотливо желание. О, не, той нямаше да издържи още дълго. Така си причиняваше истинска болка.
— …не мислиш ли, че в такъв случай ще е хубаво да си имаме двойка пауни, Джеймс? Бих искала един такъв паун като Фред, който непрекъснато притиска своята любима към къщата или към някое дърво, за да си открадне целувчица.
— Джеси, ако искаш си вземи и четиринадесет пауна. Но сега просто мълчи и се храни, за да се погрижиш после за мен.
— Какво ще искаш да направя? — тя го погледна лукаво, като дяволче, и огнените й висулки кокетно се поклатиха, когато кривна главата си на една страна.
— Ще видиш. Свърши ли вече?
Тя тупна салфетката си на масата и му се усмихна:
— Да, свърших.
— Ела тогава с мен.
Тя го накара почти да тича до господарската спалня, защото знаеше, че той ще се мъчи като грешен дявол с този наранен глезен, но, естествено, успя да го победи. Застана в средата на огромната стая и се загледа в него, когато той влезе, затръшна вратата и превъртя ключа в ключалката.
— Ето така — каза той и се обърна към нея с мрачно изражение.
Тя започна уплашено да размахва ръце пред себе си.
— Боже мой, Джеймс, сутрин е! Дори не вали, за да с поне малко по-тъмно. Слънцето грее с всичка сила. Нали нямаш някакви похотливи желания? Горкият ти глезен, не ти ли причинява ужасна болка?
— Да, вещице малка — каза той и хвана лицето й с длани, — но какво от това?
Тя го погледна и се ухили точно като жена, която отлично знаеше какво прави, а беше наясно и с това, че го прави доста добре. Той я целуна само веднъж и я пусна.
— Джеси, ти си истински тормоз. Гленда изобщо не може да се мери с теб. Толкова си лукава, че непрекъснато ме докарваш до ръба на лудостта. Ето, сега много добре знаеш, че единственото, за което си мисля, откакто Клотилд ме ритна, е да смъкна тая твоя рокля, защото знам, че отдолу си гола, и да те целувам, докато не започнеш да крещиш и да думкаш с пети по дюшека. О, това май те улучи по слабото място, а? Ти все още не си чак толкова проклета, на колкото се правиш, нали? Вече два дни не съм ти доставял удоволствие и тази сутрин твърдо съм решил, че ще те накарам да стенеш до побъркване. Стига повече си ме дразнила. Сваляй си дрехите! Веднага!
Сърцето силно заби в гърдите й. Тя го обичаше. И не я беше грижа, ако той още не я обичаше. Той я гледаше и тя усещаше онази топлина и онзи странен трепет, който се надигаше дълбоко в нея, някъде ниско около корема й. За нея, като жена, която никога не си беше представяла подобно нещо, беше просто изумително, че изобщо можеше да съществува толкова голямо удоволствие. Тя винаги беше смятала мъжете за порочни, защото им липсваше добродетелност. Сега обаче се чувстваше по-порочна и от мъж с три любовници.
Той я желаеше. Всичко останало — да върви по дяволите! Беше сутрин и той я искаше гола.
Така да бъде тогава. Тя се дръпна и трепна стеснително. Нека Джеймс да помисли, че се е смутила, че е свенлива. Пръстите й трепереха, докато събличаше дрехите си, но това съвсем не беше от свенливост. Тя застана пред него, а той я придърпа към себе си, после започна да я целува и накрая я занесе в леглото. Ръцете му алчно обхождаха цялото й тяло. Той погали гърди те й, притисна длани към извивките на талията й, погъделичка пъпа й с език и накрая нежно я разтвори с пръсти, след което се загледа в нея. Дълго време остана да я гледа така, при което тя едва не примря от удоволствие. Повдигна бедрата си нагоре. Той се засмя, бързо се наведе и я целуна по устните, след което прилепи устни между бедрата й. Тя изпищя.
А това беше само началото. Той я разтваряше с два пръста и с всеки натиск проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, а тя не можеше да спре неистово да се мята и огъва. Не можеше да престане и със стоновете, и с белезите, които оставяше по тялото му. Изцяло се беше отдала на екстаза от усещанията, които той вливаше у нея, и това безумно й харесваше. Старата Джеси и новата Джеси — тя не знаеше вече къде е разликата. Но пък и кого ли го беше грижа? Накрая, когато вече дишаше така, сякаш беше пробягала целия път до „Чейс Парк“ и обратно, той се надвеси над нея и я целуна. Езикът му навлезе дълбоко в устата й и тя усети собствения си вкус. За нейна безкрайна изненада пак я завладяха онези особени чувства. Тя инстинктивно повдигна бедра към него. Той тъкмо това и чакаше. Отмести се назад и само след миг вече беше дълбоко в нея. Джеси сключи глезени зад гърба му, защото така успяваше да го тласне още по-
