навътре. Искаше го толкова надълбоко в себе си, че да загуби представа къде започваше тя и къде свършваше той. Той продължи да се движи в нея, но този път не като обезумял. Беше по-сдържан, а това направо я влудяваше. Тя крещеше името му, стискаше го с все сила и го чуваше как се смее и стене.
Накрая Джеймс стигна до своята кулминация и провеси глава надолу, с тежко и запъхтяно дишане. След известно време я погледна в широко отворените й очи.
— По дяволите, Джеси, та ти ще ме умориш още преди да съм стигнал тридесетте!
— Обещай ми нещо — прошепна тя, после се извъртя така, че той да легне по гръб и се притисна до него с глава на рамото му и с разтворена длан върху корема му. — Знаеш ли — каза тя и той усети топлия й дъх върху тялото си, — беше толкова хубаво, Джеймс… Ти ме накара да се почувствам като звезда, която избухва в небесата. Ти ме направи жена, Джеймс. Сега съм удовлетворена и неистово щастлива.
Той я бутна отново да легне по гръб и започна да върти една от висулките около пръста си.
— „Звезда, която избухва в небесата“? Така ли каза?
— Да, с безброй искрящи светлини и буря от прекрасни порочни усещания. Аз те желаех толкова много, Джеймс, и ти ми даде всичко.
— Накарал съм те да се почувстваш жена? И сега си удовлетворена? „Неистово щастлива“, нали така каза?
— О, да. Ти си прекрасен любовник, Джеймс. Ти си повече мъж от всеки друг, когото познавам, не че познавам интимно някой друг мъж, разбира се. Аз съм истинска щастливка. — Тя му се усмихна широко и се изсмя.
Джеймс приглади косата й назад над челото. Леко плъзна пръсти по гърдите й. Кожата й беше копринено мека. Той погледна надолу, към стройното й тяло, талията й, плоския й корем, дългите й бели крака, тези прелестни червени къдрици между бедрата й. Само за миг се сети за старата Джеси и се усмихна на себе си. После обви ръце около гърлото й и леко я стисна:
— Ти си една отвратителна тормозителка, Джеси Уиндам. Истината е, че аз действително те накарах да пищиш, да блъскаш с крака и да ми правиш разни хубави неща с ръце и уста, но това не е достатъчно. Ти все още си новачка. Ти си просто само една новачка в тая работа. Но се учиш. Божичко, дали наистина се учиш? Слушай, знам, че ти се иска сега да е нощ, защото си направо изцедена. Да, но е време да си изкараш прехраната. Хайде да отиваме в конюшните. Там винаги има предостатъчно работа за вършене.
Докато галеше своя черен жребец Хесиан, той вече беше измислил как ще накара сладкодумната си съпруга да си плати за своите хитрости.
— Още сол, ако обичате, госпожо Катсдор. Да, така е по-добре. Така ще й хареса повече. — Джеймс остави лъжицата на масата. Супата от свински бут вече беше идеално подправена.
— Но, господарю Джеймс, аз…
— Просто искам лично да обслужа съпругата си, госпожо Катсдор. Вие с Харлоу вече можете да вечеряте.
На път към трапезарията Джеймс добави дори още сол към супата.
— А, ето те и теб, Джеси. Приеми ме за твой слуга тази вечер. Супа, скъпа? Госпожа Катсдор я прави много вкусна. Ето една хубава голяма купа за теб. И чаша от най-хубавия ми портвайн. Силен е, знам, но върви идеално със супата от свински бут. Рецептата е на Баджър.
Той я наблюдаваше как сръбна една лъжица супа.
— Доста е солена — леко се намръщи тя, взе чашата и си пийна от силния портвайн. — Баджър също ли слага толкова много сол в нея?
— Разбира се. Той казва, че така бутът почти подскача из устата с целия си аромат. Още вино, Джеси?
Петнадесет минути по-късно тя вече беше забравила, че той не бе опитал дори и една лъжица от тази вкусна супа, защото, както й беше казал: „Свинският бут не ми понася. После ме боли коремът.“ Затова пък за Джеси това беше най-вкусната супа от свински бут, която някога беше опитвала.
Джеймс си седеше облегнат на стола, с ръце, скръстени на корема, и я наблюдаваше как ту си хапва супа, ту отпива от това опасно червено вино. Той пък си сръбваше само водица и бавно унищожаваше едно дебело парче топъл хляб.
— Казвал ли съм ти как веднъж си откраднах целувка от Маргарет Титълмор? В обора на баща й, точно когато едно теле мушеше глава в крака ми.
— Маргарет Титълмор? Джеймс, та тя сега е омъжена и има четири деца! Откраднал си си целувка?
— Ние и двамата бяхме на четиринадесет, а трябва да ти кажа, Джеси, че тя имаше най-сладката устица — една такава розова и вечно намусена. Както и да е, след като си откраднах целувката, тя ми зашлеви шамар — не много силен, защото и на нея й беше вкусна тази целувка, — но аз не го очаквах, така че това ми беше достатъчно, за да загубя равновесие. Паднах върху телето, което измуча толкова силно, че докара майка й. Тя така добре ме цапардоса, че ме прати право в купата сено зад мен. За нещастие някой от помощниците в обора беше забравил да махне греблото и аз се приземих право върху зъбците му. После цели два месеца си носих четири прекрасни дупки на задника.
Тя се разсмя и остави Джеймс да й налее допълнително във вече празната й чаша, след което го пресуши за миг.
— А какво правеше Маргарет, докато се случваше всичко това?
— Ами просто си стоеше там, държеше се за бузите и си умираше от смях. Аз доста харесвам Маргарет. Родила е хубави деца.
Джеси не спираше да се кикоти. Пийна още малко вино. Той я наблюдаваше със задоволство и броеше чашите й, които тя пресушаваше. Не му се искаше обаче на другия ден да повръща. Той мина покрай масата, измъкна стола й и сложи ръце на всяка от дръжките. Приведе се и допря устни до нейните:
— Как се чувстваш, Джеси?
— Великолепно. О, Джеймс, езикът ти погъделичка долната ми устна. Направи го пак. — Тя се изкиска и той усети как топлият й дъх премина през него като мощна вълна. Тя въздъхна тежко, когато пак я целуна, но този път езикът му се плъзна между устните й.
Когато я понесе нагоре по широкото стълбище, Джеймс беше убеден, че госпожа Катсдор ги наблюдава. Наведе глава и целуна жена си по ухото.
— Как се чувстваш, Джеси?
— Искам да те целуна! — Тя се повдигна към него и така го сграбчи за раменете, че насмалко не го събори по стълбите.
— Само след миг ще можеш да правиш с мен каквото си поискаш — отвърна той и се затича. Хитростта му започваше да се обръща срещу него самия.
Когато я съблече гола и я сложи да легне по гръб върху широкото легло, той смъкна също дрехите си и застана над нея, потръпвайки от нейната мекота и топлина, от допира на ръцете й, които нежно пълзяха нагоре-надолу по гърба му.
— Джеймс — прошепна тя и се изви нагоре. Той я целуна и заедно с това се триеше в тялото й, притискаше се към корема й.
— Не бързай толкова — отвърна той и я облиза по устната, след което захапа възглавничката на ухото й.
Хареса й, когато започна я да целува и да масажира гърдите й, да трие брадичка в меката й плът. Тя вдигна глава и го захапа за врата.
Той й се ухили, бутна главата й обратно с брадичка и започна да я облизва и хапе по шията. Тя се смееше, гърчеше и подръпваше ухото му.
— Искам да виждаш светлини. Искам да крещиш, че си жена, че си щастлива, че си видяла небесата…
— Всичко това?
— О, Джеси, направи го!
Тя го гледаше немигащо, после започна да го целува с отворена уста, намери езика му със своя и му прошепна в устата:
— Знам, че може би не трябва да ти казвам колко си прекрасен, но то е вярно. Ти си невероятен,
