Джеймс, просто невероятен. Боли ме, някъде дълбоко в корема, боли ме, но не искам тази болка да минава. Накарай я да продължи, Джеймс. Направи същото като преди. Това бялата светлина ли е, което виждам?
— Викай, Джеси!
Когато пръстите му заопипваха, за да я намерят, тя наистина изкрещя така, че щеше да му пръсне тъпанчетата. Задъхваше се от страст, подскачаше и се извиваше към него. Той знаеше, че трябва да се сдържи. Тя ту го сграбчваше така, че и двамата не можеха да си поемат въздух, ту започваше да го удря по хълбоците, като се смееше и целуваше раменете и гърдите му.
Портвайнът беше чудна отвара. Но беше станал излишен. Сега в главата му нямаше вече никакви хитрини, беше останало само желанието да дава, да взима и с цялата си душа да се наслаждава на това удоволствие.
Джеймс вече едва успяваше да се сдържи. Но нямаше да влезе в нея, докато не й достави удоволствие. Целуваше я по устните, по гърдите и през цялото време ги гладеше, милваше, натискаше. Когато тя, вече почти в несвяст, се вкопчи в косата му, цялата извита нагоре, той знаеше, че трябва да бъде най- щастливият мъж на земята. Тя беше подивяла от удоволствие, усукваше крака около неговите, тласкаше се нагоре и го притискаше към себе си така, сякаш без него не можеше да съществува. Той все повече натискаше, даваше й всичко, което може, и когато накрая проникна в нея, тя изстена леко и прошепна:
— Ти си направен за мен, Джеймс. Точно за мен.
Той беше съгласен. Но не му остана много време да помисли над думите й. Само след секунди вихърът на страстта го погълна с цялата си мощ — той се тласкаше дълбоко в нея и над нея, стенеше като убит и се потеше като звяр. Когато най-накрая свърши, просто се свлече върху нея.
— Джеймс?
Беше почти като мъртъв. Не искаше да говори. Не искаше да мисли. Искаше да изкара жив поне още няколко минути. Беше се любил като бесен и на нея това й хареса. И ето, сега гласът й беше толкова нежен, че го накара да потръпне отново, точно както тя потреперваше под неговите тласъци и издаваше онези кратки, задъхани възклицания някъде дълбоко в гърлото си. Джеси не преставаше да целува раменете му и да притиска силно хълбоците му с ръце, за да го вкара още по-навътре в себе си, от което той просто обезумяваше. Всъщност и двамата бяха като обезумели. Беше по-силно от виното, по-силно дори от най- смелите му мечти.
Това, което Джеси изпита, надминаваше всичките му досегашни преживявания. Той й беше доставил огромно удоволствие. Беше я накарал съвсем да загуби връзка с действителността. Беше просто един щастлив мъж.
— Джеймс?
Как изобщо тя беше в състояние да говори? Как изобщо намираше сили да произнесе дори една единствена дума? Той почти беше загубил разума си, а ето че тя изричаше името му така, сякаш това беше най-лесното нещо на света. Помисли си, че все пак е длъжен да й отговори по някакъв начин. Успя обаче само да изсумти.
Тя се изсмя.
— Аз се чувствам прекрасно. Но на теб какво ти става? Дадох ти прекалено много удоволствие, така ли? Кажи ми, Джеймс, ти видя ли белите светлини? Чувстваш ли се удовлетворен като мъж? Ще ме почиташ ли, докато си жив?
Той простена и се опита да се вдигне на ръце, за да я освободи от тежестта си, но пак се свлече върху нея.
— Мисля нещо. Остави ме само за малко.
Тя обви ръце около него и му призна:
— Чувствам се малко пийнала. Е, не чак толкова, колкото в сватбения ни ден, но достатъчно, за да разбера, че когато жребците покриват кобилите, те със сигурност не могат да изпитат такова удоволствие, каквото изживявам аз. Докато си вътре в тялото ми, х-м-м, е, да, всъщност ако бях пийнала още една чаша вино… или може би две… щях да мога да се изразя малко по-прилично.
— Та ти изобщо не си казала нищо благоприлично. Майка ти щеше добре да те подреди за подобно държание. Гленда би ти зашила плесница. Що се отнася до моята майка, само Бог знае какво щеше да направи пък тя…
— О, той говори — каза тя и се разсмя, докато целуваше ухото му. — Той говори, при това доста. Значи сърцето му вече се е успокоило.
— Ще оживея. Бях почти на ръба, но сега съм сигурен, че ще ми се размине.
Най-накрая успя да се повдигне на лакти. Видя под себе си едно лице, което познаваше от шест години и което някога беше лице на младо девойче. Но не и сега. Сега тя беше жена и негова съпруга, а той беше в нея.
— Изражението на лицето ти, когато стигна до върха… то ми достави страхотно удоволствие, Джеси. Ти все още изглеждаш малко объркана й изпълнена с безкрайно желание това, което ти се случва, непременно да продължава все така да ти се случва. То стана, наистина. И винаги ще продължава да става между нас. Приятно ли ти беше?
— И ти не лежеше като пребито куче, Джеймс. На теб сигурно ти е доставило точно толкова удоволствие, колкото и на мен. Ти се потеше повече, а и издаваше повече звуци.
Той я целуна.
— Да, може би малко повече. Прекрасен любовник ли съм?
— Най-прекрасният. Ами аз най-добрата твоя любовница ли съм?
Тя съжали за думите си още в мига, в който, без да иска, ги изрече. Глупачка! Тя не беше нищо друго, освен глупачка и сега той трябваше да я излъже или да й каже истината, което сигурно щеше да бъде още по-лошо. Помисли си за Кони Максуел, за безбройните други жени, които беше познавал, включително и за първата му съпруга, Алиша. Защо просто не си бе държала устата затворена?
Той придоби замислен вид. Размърда се малко над нея, за да се намести по-добре. Все още беше вътре в нея.
— Трудно е да се каже — призна й той накрая и се приведе, за да захапе възглавничката на ухото й. — Ти все още не знаеш толкова много неща, но въодушевлението ти е направо оглушително. Тъпанчетата ми все още бучат. Хареса ми, като изпищя.
— Не си спомням да съм пищяла.
— Не си добър лъжец, Джеси. Я по-добре се откажи. Харесва ми да те усещам. Всеки ден, всяка нощ, може би след следобедния чай, може би точно преди обяд, а освен това…
„Това е чудесно начало“, помисли си тя.
— Нарочно ме накара да пия повече, нали?
— Ти изтрезняваш прекалено бързо. Да, исках просто да омекнеш напълно в ръцете ми, Джеси, и ти го направи. Фактът, че и аз се размекнах заедно с теб, този факт означава, че ние сме създадени един за друг. Обичам да те слушам как се смееш тихичко или с цяло гърло. Любенето трябва да е забавление. Искам винаги да ти доставя удоволствие.
— Ти си сложил солта в супата, нали?
— Позна.
— Утре пак ли ще ми се иска да умра?
— Не, сега не си пила толкова много. Този път внимавах колко алкохол ще поемеш.
— Ти си все още в мен, Джеймс.
Той потрепери, втвърди се отново и влезе по-навътре. Тя помръдна и вдигна бедра към него, като го пое още по-дълбоко в себе си.
— Джеси, пак ли ме искаш?
— Мисля, че да. Знаеш ли, утре ще те накарам да съжаляваш, задето си ми направил номер.
— Ако ще ме наказваш утре, тогава сега си ми дай моето. — Той приведе глава и я целуна точно когато се изнесе назад, след което проникна в нея — силно и надълбоко.
Събуди се от писък. Скочи в леглото и разтърси глава. Нов писък. Джеси отново сънуваше кошмар.
Той леко разтърси раменете й. Беше на зазоряване и виждаше лицето й. Тя изпищя отново.
