— Да. Маги малко я подгъна. Тя ми изми също и косата. Нали нямам много лош вид, Джеймс?
Той не можеше да понася тази глупава неувереност в гласа й.
— Даже и чудесните ти висулки са си на мястото.
Тя не изглеждаше никак лошо, като се имаше предвид, че в едната си ръка стискаше хляба на Баджър. Видя я как си отхапа малко, след което набута останалата част в джоба си. Той хвърли поводите на Белини към един от помощниците в конюшнята, приведе се да целуне съпругата си по устата и тихичко й каза:
— Ти си моя съпруга. Вече си независима от семейството си. Разбираш ли? Щом приключим със семейните ти задължения, щом поръчаме ново обзавеждане за къщата, щом всички са готови отново да се качат на кораб, тогава веднага ще потеглим за Окракоук, за да прогоним Стария Том от съзнанието ти и от нашия живот.
— Дукесата ми каза същите неща както за Стария Том, така и за родителите ми. Каза ми да не забравям, че сега съм омъжена жена и съм свободна от тях. В противен случай щяла да напише песничка за мен, която никак нямало да ми хареса.
— Браво на нея. Хайде да вървим. — Той я свали на ръце от двуколката, прегърна я и каза:
— Ослоу само глупаво се ухили, когато му казах, че сме женени. Баща ти сигурно ще направи същото.
Поршия Уорфийлд изблъска Поли, чернокожото момиче с провиснало парцаливо боне, което отвори вратата, и се изпъчи на прага:
— Е? — каза тя, като оглеждаше дъщеря си. Всъщност така и не можа да измисли какво друго да добави, защото Джеси изобщо не приличаше на онова, което беше, когато напусна Балтимор преди близо четири месеца. Тя изглеждаше елегантна. А това я смути и обърка, накратко — направо я вбеси.
— Разбрах всичко за този твой непозволен брак, Джеси Уорфийлд. Джеймс, твоята майка ме посети тази сутрин и ми разказа за това безобразие. Причината за нейното възмущение обаче е съвсем различна от моята. Ти не изглеждаш нормално, Джеси. Не изглеждаш така, както трябва, така, както винаги си изглеждала още от дете. Изобщо не ти отиват всичките тия глупави труфила, пък и косата ти е направена като на лека жена. Настоявам веднага да смениш всичко това. Искам пак да станеш такава, каквато си беше.
— Не мога, мамо — отвърна Джеси и се притисна към Джеймс.
— Може ли да влезем, госпожо? Джеси би искала да поседне. Пътуването беше дълго и тя все още е уморена.
— Хубаво, влезте. Клетата Гленда беше съсипана месеци наред. И защо? Защото откри, че ти си й отнела мъжа, за когото тя щеше да се омъжи, Джеси. Станала е направо като сянка, не прилича на себе си. Толкова е нещастна… Днес почти не се докосна до закуската си.
— Помислих, че госпожа Уиндам е идвала тук, за да ви каже за нашата женитба — каза Джеси объркана. — Сигурно не го е направила преди закуска?
— Не се прави на остроумна, госпожичке. Клетата ти сестричка не мигна миналата нощ. Сигурно е имала предчувствие за подлостта, с която ще се сблъска. Тя не пожела да закуси, после дори не обядва, чак до мига, когато дойде майката на Джеймс. Може би ще е по-добре да седнете. Аз ще отида да извикам злочестия ти баща от конюшните.
— Да не се е случило нещо с татко? — попита разтревожена Джеси.
— Не се прави на глупачка. — Госпожа Уорфийлд се изниза от гостната.
Джеймс се обърна към Джеси и се ухили:
— И тя те посреща така прекрасно, както майка ми. Не й обръщай внимание, Джеси.
Джеси облиза устните си.
— Ще се опитам. Но тя не спира да излива яда си и върху теб.
— Хич да не ти пука. Ето, хапни си малко от хляба на Баджър.
Тя направи точно така и все още дъвчеше бавно, когато баща й влезе забързан в стаята и извика радостно, когато ги видя:
— Момчето ми, ти си се оженил за моето малко момиче! Това е щастлив ден за мене. Джеси, Боже мой, какво си направила със себе си? Та ти изглеждаш като принцеса, да, точно така, като принцеса, с тази слънчева рокля, а и косата ти е така лъскава и добре направена… Я гледай какви сладки малки къдрички… А, ето я пак и майка ти. Е, не може всичко да е идеално, нали така? Скъпа, би ли донесла малко чай и кейк? — Той изчака, докато жена му величествено изплува от гостната, после прегърна дъщеря си и се здрависа с новия си зет. Държеше ръцете и на двамата, когато каза: — Вие ме правите по-щастлив, отколкото изобщо мога да го опиша. Не знам дали все още го осъзнавате, но вие двамата наистина си подхождате много.
— Искрено се надявам да се окажеш прав, татко, защото вече съм бременна.
— Какво? Ти носиш дете? Но вие сте женени само от няколко месеца… Значи ще ставам дядо?
— Татко, престани с емоциите. Ще ми стане зле.
Чак след около час Джеси отново седна до своя съпруг в гостната стая на майка си. Косата й беше сресана, а роклята — оправена. Все още беше твърде бледа, макар че бе пощипвала бузите си, но поне стомахът й се беше успокоил. Джеймс й беше давал да пие слаб чай с хляба на Баджър, докато тя отново се бе отпуснала спокойно върху старото си легло.
— Кога трябва да се роди моят внук? — попита баща й, като потриваше ръце.
„Изглежда по-развълнуван, помисли си жена му, като го гледаше вторачено, дори от времето, когато бях бременна с първото ни дете. Мътните да го вземат, оглупял дъртак! Толкова щастлив трябваше да бъде, ако Джеймс се бе оженил за сладката Гленда, не за разпасаната й сестра,“
— Следващия април, според нас — отвърна Джеймс.
Майка й се втренчи в нея. Джеси, бременна? Това направо блокира мисълта й. Дълго време тя не можа да каже нищо. Но ето че накрая се посъвзе, потопи се отново във възмущението си и каза:
— Съмнявам се, че ще бъде внук, Оливър. Щом като Джеси се чувства толкова зле, сигурно ще бъде момиче. Поредното в семейството. Изглежда, че Уорфийлд могат да наплодят само това.
Джеймс хвана провисналата ръка на Джеси и спокойно отбеляза:
— Ще бъда безкрайно щастлив да имам в дома си дузина момиченца, госпожо, всичките с такава прекрасна коса и красиви очи като Джеси.
— Тя никога не е имала прекрасна коса! — изграчи госпожа Уорфийлд. — Такава беше косата на баба й. Джеси е наказана да има същата коса, баба й поне я криеше под всевъзможни шапки и шапчици, за да не се зазяпват подир нея.
В този момент в стаята се дотътри Гленда. Изглеждаше бледа като Джеси, очите й бяха зачервени от плач, роклята й — омачкана. Джеймс се изправи и й се усмихна. Погледът й моментално се прикова върху чатала му.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Усмивката на Джеймс остана непроменена — нещо, което той отчете като истинско постижение от негова страна.
— Здравей, Гленда. Както винаги, ти изглеждаш очарователно. Сега аз съм твой зет. А ти си нещо като моя нова сестра.
Гленда изгледа отровно първо Джеймс, после Джеси и каза със стиснати устни, а гласът й трепереше от мъка:
— Аз съм изоставена, захвърлена в калта. И всичко — заради теб, Джеймс, защото не обърна внимание на единствената жена, на мен, която щеше да те дари с изисканост, красота и ум. А виж сега какво си взел… И тя ще ти народи още такива като нея.
— Какво искаш да кажеш, Гленда, с това, че ще народя още такива като мен? Това е пълна безсмислица.
— Ти ми открадна Джеймс, ти, мръсна изменнице! Ти беше само едно грозно момиченце, което приличаше на момче, и аз нито за миг не съм се притеснявала от теб. Можех само да ти се надсмивам, защото ти имаше такъв глупав вид и се държеше като пълна идиотка. Но сега си се променила. Станала си по-различна и това не е честно. Мразя те, Джеси! Децата ти ще приличат на онова, което ти самата беше
