замъка.
— Фрейзър се грижи много добре за нас. Успява да ни снабди с всичко необходимо за ядене от своя участък земя. Имаме и щастието, че морето е близо до нас. — Отвори тясната входна врата и даде знак на херцога да наведе глава.
— Искам да ви помоля да не споменавате на Фрейзър за Мораг. Те са женени, но живеят разделени и не могат да се понасят. Мисля, че са били заедно само една седмица.
— Мораг е жената, която постоянно се чеше?
— Да, защото не се къпе. Точно това е причината да се разтрогне съюзът им толкова бързо. Чудя се как не е забелязал този неин недостатък още преди да се оженят. Може би тогава се е къпала, кой знае? Двамата с баща ми се стараем да не говорим за нея пред него.
Срещу тях се зададе пълничък, оплешивял човек. В ръцете си държеше лопата.
— А, господин Бъртранд, баща ви е в замъка. Отиде там преди час, защото лейди Адела изпрати едно момче да го повика.
— Добре, Фрейзър, знам това. Запознай се с моя братовчед, негова светлост херцогът на Портмейн, настоящ граф Пендърлей.
— Ваша светлост — поздрави Фрейзър с усмивка и се поклони.
— Фрейзър, бъди така добър и ни донеси чай. Двамата с негова светлост ще бъдем в кабинета.
— Разбира се, господин Бъртранд! — Отдаде поздрав на херцога с мистрията и се отдалечи в посоката, от която беше дошъл.
— Добър човек — отбеляза Бърти и въведе Ян в една осветена от слънцето стая. Въпреки че бяха овехтели, мебелите бяха доста представителни. Върху огромно дъбово бюро бяха прилежно подредени много листове и големи книги.
Бъртранд погледна към тях, наведе глава и се почеса.
— Е, как да ти го кажа, Ян? Не си наследил Холирууд Хауз!
— Това няма никакво значение — отговори спокойно той. — Давай да видим нещата!
Бъртранд седна до херцога и разгърна на най-новата страница. Започна старателно да чете вписаното.
След като слуша този рецитал няколко минути, Ян се усмихна и поклати глава.
— Разбирам по-добре думите от цифрите, Бъртранд. Кажи ми, може ли Пендърлей да се издържа сам?
Бъртранд затвори книгата. Личеше, че добре е обмислил отговора си.
— Да, ако стопаните най-сетне заживеят в новия век. Разбираш ли, в низините източно и на юг имаме плодородни земи, на които добре виреят зърнените култури. Земеделците обаче нямат необходимите сечива и опит, за да ги засяват. Предпочитат да живеят при рибарите на север оттук. Там отглеждат овце за вълна.
На вратата се почука. В стаята влезе Фрейзър, като старателно крепеше лъснат сребърен поднос в ръцете си.
— Чаят ви, господин Бъртранд, ваша светлост! — Прислужникът кимна. Извади мистрията от джоба си и напусна стаята, като си подсвиркваше.
— Искаш ли сметана, Ян?
— Да, благодаря — отговори замислен херцогът. — Може ли да се отглеждат повече овце? — Отпи от китайския чай. Беше превъзходен. Фрейзър беше истинско съкровище.
— Да, но големите стада искат много разходи. Освен това вълната на нашата порода е много здрава. Минава много време, преди да възвърнат вложените средства.
— Вълната иска и стригане. Имаме ли достатъчно хора за тази работа?
— Не, но има доста безработни, които можем да наемаме. Така правят собствениците на големи стада.
— След това вълната заминава да се валя в Глазгоу?
— Да, но не е необходимо да се транспортира толкова далеч. Дараците станаха модерни през последните десет години. Има някои и по-наблизо.
Херцогът се умълча. Бъртранд седеше неподвижен. Наблюдаваше новия граф Пендърлей и се чудеше дали не го взима за някой обикновен слуга.
Ян остави чашата си и стана. Започна да крачи из стаята. После отново седна и погледна събеседника си.
— Мисля, че двамата с теб трябва да посетим някои от манифактурите в Стърлингшир. Овце или зърно. Трябва да решим кое ще бъде по-изгодно за Пендърлей.
Бъртранд примигна.
— Чувал си за Стърлингшир?
— Да, също и за Клакманъншир — добави с усмивка херцогът. — Не съм дошъл тук съвсем неграмотен относно индустрията на Шотландия. Разбира се, това, което знам, не може да се нанесе на върха на малкия ти пръст. Трябва да ме научиш на основните неща, Бъртранд! Никога не съм се грижил добре за именията си в Англия. Сигурно и тук ще се проваля. Виждам, че се чудиш как може един английски херцог да е загрижен за благополучието на шотландския си имот?
— Има нещо такова.
— Вече имах възможността да ти кажа, че нямам намерение да наблюдавам проблемите ви отстрани. С малко капитал и с твоите умения Пендърлей ще добие свой облик и самостоятелност. Мисля днес следобед да посетя наемателите, за да се запозная с нуждите им. Необходимо е също да се заема и с ремонтите в замъка.
Бъртранд просто не можеше да повярва на ушите си. Дори в най-смелите си мечти не беше допускал, че херцогът ще прояви интерес към Пендърлей и ще вложи пари тук. Толкова беше смаян, че не можеше да говори.
— Чувствам се като глупак — успя най-сетне да изрече. — Искам само да знаеш, Ян, че няма да те подведа! Някога Пендърлей беше великолепно имение. Но, разбира се, времето, политиката, алчността и глупаците го разориха. Чичо ми Енгъс също допринесе много за това.
— Миналото си е минало, Бъртранд. Нищо не можем да направим, за да го променим. Бъдещето е в наши ръце. Бранди ми каза какъв добър управител си. Не искам да се страхуваш за себе си. Винаги можеш да разчиташ на мен.
Всъщност в момента би се оставил херцогът да го поведе дори и към пъкъла.
— Не те обвинявам, че мълчиш. Ще мине време и ще се увериш, че може да ми вярваш.
— Мислех, че времето е най-големият ми враг — задъха се Бъртранд. — Времето и бъдещето! Ще бъда тук и ще върша това, което е необходимо.
Мислите на Ян се насочиха към Бранди и сестрите й. Тяхното бъдеще не беше по-розово от това на братовчед им.
— Разговарях с Бранди тази сутрин за много неща. Тя вече е на възраст, когато трябва да се омъжи. Констанс също не е далеч от това време. Пендърлей е доста изолиран и им липсват контакти. Като техен настойник ще им осигуря зестра. Надявам се това да помогне.
— Това е много благородно от твоя страна, Ян. Особено по отношение на Бранди. Направи за нея всичко, което можеш. За Констанс е още рано. Тя няма нужда нито от зестра, нито от общество.
Ян си представи детето-жена с прелъстителните бадемови очи. Сестрата, която искаше да бъде по- голяма. Явно Бъртранд беше влюбен. Интересно! Едва се сдържа да не се засмее.
— Съгласен съм с теб. Нека да оставим Констанс. Ще се погрижим за Бранди. — „Въпреки смешния й гняв“, продължи мислено херцогът.
— Фрейзър е отличен готвач — каза Бъртранд, като стана. — Ако искаш, можем да обядваме заедно и да продължим разговора си?
— Това е чудесна идея. А ти ще вечеряш с нас в замъка, нали?
— За мен ще бъде удоволствие.
Късно този следобед херцогът се връщаше в замъка. Посещението на наемателите беше отложено. Ян много бързо беше открил, че роднините му имат доста познания относно отглеждането на овце и зърно.
