— Да, отчасти.

— Проклет да съм! — Клод гледаше в херцога така, сякаш го виждаше за пръв път. — Това кара сърцето ми да бие по-силно, отколкото, когато видях декол…, когато видях Бранди.

— Бъди по-ясен, херцоже — обади се лейди Адела. Ян помисли за момент, че е готова да захвърли вилицата си по него. Какво я беше ядосало толкова?

Младият мъж вдигна ръка, за да ги успокои.

— Няма какво да се обяснява повече, лейди. Наистина смятам, че англичанин не може да владее шотландско графство.

— Англичаните са ненаситни и алчни — заяви старицата. — Те не оставят току-така имения и титли!

Херцогът се засмя.

— Може би нещо в кръвта ми ме прави изключение.

— Но ти вложи английски средства в Пендърлей — припомни Бъртранд.

— Така е. Сега с изобилието от суров материал и под твоето умело ръководство имението ще процъфти.

— Ще бъда граф Пендърлей — избуча Клод. — Да бъда проклет! Ще бъда граф Пендърлей!

— А ти, Кони — намеси се Бъртранд, — ти ще имаш хубави дрехи и карети. Може би ще имаш и къща в Единбург.

— Ще стана графиня — изчурулика тя.

— Добре направено, сър — обади се Бранди. Сърцето й щеше да се пръсне от гордост.

— Майка ти със сигурност е излъгала баща ти, момко — заяви лейди Адела. — Не може да си наследил такова благородство от дребното влечуго!

— Наричате четвъртия херцог на Портмейн влечуго, мадам? Трябва да говоря с майка си по този въпрос. Вярно е, че не помня добре баща си. Той почина, когато бях на деветнадесет. Но съм сигурен, че не беше дребно влечуго!

— А какво ще стане — продължи лукаво лейди Адела, — ако шотландският съд откаже да върне правата на скъпите ми роднини?

Херцогът се усмихна.

— Не подлагам на съмнение вашите способности, лейди Адела! Ако вие откажете да се заемете с тази задача, ще бъда принуден аз да се заема с нея.

Тази старица никога ли не се предаваше? Колкото го забавляваше, толкова го дразнеше. Да й отнеме властта, щеше да бъде непоносим удар за нея. Вече мислеше, че тя разумно е стигнала до неговия извод, когато я чу да говори. Гласът й беше толкова кисел, че можеше да разяде подносите за храна.

— А какви намерения имаш, английски херцоже, за моите Бранди и Фиона? Сега, след като развали годежа си с лейди Фелисити, за Бранди няма никаква надежда. Бедното момиче ще остане тук завинаги. Ще се превърне в моя слугиня, докато се грижи за мене.

— Каква ужасна перспектива — отбеляза Бъртранд.

— Затваряй си устата, Бърти! След като си толкова щедър, херцоже, какво ще стане с другите ми внучки? Бранди вече е почти стара мома.

Младата жена познаваше добре баба си.

— Наистина ли съм почти стара мома, мадам?

— Затваряй си хубавата уста, момиче! Е, херцоже, какви са плановете ти за тях?

Ян изгледа парчето саздърма в чинията си: вече не изглеждаше апетитно.

— Мисля, че има един-единствен изход — изрече бавно той.

— Така ли? И какъв е той? — Лейди Адела се беше привела толкова ниско върху масата, че подареният й от Ян шал почти беше топнат в соса.

Херцогът въздъхна.

— Трябва да се оженя за старата мома. След като съм неин настойник, така поне ще бъда сигурен, че няма да ме подведат. Да, така ще направя! Ще се жертвам и ще се оженя за момата. Това ще те задоволи ли, лейди Адела?

— Да се ожениш за Бранди? — Шалът вече плуваше в соса. — Не мога да повярвам! Ти да се ожениш за внучката ми?

— Ян, сигурен ли си… — Бранди внезапно млъкна.

— О, Бранди, ти ще бъдеш херцогиня, а аз — графиня? Ще властваме в салоните си! Всеки ще иска да се запознае с нас! Само си представи: всички дами ще ни подражават!

— Два пъти да бъда проклет — заяви Клод. — Негова светлост сигурно се шегува?

— Съвсем не — отговори херцогът и продължи: — Колкото до Фиона, мисля, че след няколко години ще намерим подходящ съпруг и за нея. А, ето го и Краби с шампанското! Тъкмо навреме, човече!

— Никога не съм се напивала, но тази вечер мисля, че ще го направя — оплака се Констанс.

Въпреки че чуваше радостни неща, лейди Адела нямаше вид на щастлива. Клод отново се обади:

— Да бъда проклет, аз ще бъда граф Пендърлей!

Старицата така тръсна чашата си на масата, че столчето й се счупи.

— Млъквай, проклет глупак такъв! Същият си като дъртака Енгъс. Той само се перчеше с титлата и нищо не правеше, за да я заслужи. Знаеш много добре, че винаги съм била и господар, и господарка на имението! Така ще бъде и сега. Аз ще свиря на гайдата, а ти ще подскачаш според нея.

Ето какво било, осъзна Ян и погледна Клод. Сега ставаше интересно. Надяваше се Клод да не го разочарова. Старикът гордо изпъчи гърди и каза със завидно спокоен глас:

— Винаги си била властолюбива дърта вещица, лейди! Да, старият Енгъс ти позволяваше да си разиграваш коня и да правиш всички ни на глупаци. Вече си само бивша графиня Пендърлей. По тази причина най-подходящо място за теб е пристройката. Ако внимаваш какво говориш и се отнасяш към мен с нужното уважение, може и да ти разреша да останеш в замъка.

Лицето на лейди Адела беше станало пурпурночервено от гняв. Ян се уплаши, че старицата ще получи удар.

— Ти сама ми каза, лейди, че е време да се поправи сторената несправедливост — продължи спокойно Клод. — Херцогът направи това вместо теб. Не смей да го подвеждаш, защото той ще довърши започнатото докрай!

Бъртранд се наклони напред, взрян в лейди Адела.

— Ще ни разкажеш ли за моя дядо Дъглас? Ще ни кажеш ли защо възрастният граф го е лишил от наследство?

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

— Да, госпожо — каза Клод. — Време е да се внесе яснота по този въпрос. Мразя тайните. От тях мухлясаха стените на замъка, а и сърцето ми. Кажи истината, иначе аз ще го направя! В края на краищата, ако не беше твоят безконтролен, буен…

— Затваряй си устата, Клод! — Лейди Адела потъна в креслото и затвори воднистите си очи. — Умееш само да хленчиш. Казвах на Дъглас да не ти се доверява, иначе няма да дочакаме нищо добро. Сега се оказва, че съм била права!

— Тъкмо обратното — заяви Бъртранд. — Всичко постепенно си идва на мястото. Кажи ми, татко, защо сме били лишени от наследство? Не ми се иска да узная истината на смъртния ти одър.

— Кажи ни, чичо — примоли се и Бранди, поставила лакти на масата. — Представи си, че гръм те порази! Никой от нас няма да узнае истината.

Лейди Адела стискаше счупената си чаша и се взираше в нея.

— Не, Клод! Да не си посмял! Няма да можеш да обясниш ситуацията добре. Аз ще го направя! Както знаете, като по-голям син Дъглас е трябвало да наследи титлата. Ти, Клод, щеше да бъдеш след него. Тогава бях много млада, а Дъглас, за разлика от брат си, беше силен мъж. Да, бяхме любовници. Никой нямаше да разбере това, ако възрастният граф не ни беше заварил в плевнята. Какъвто беше жесток, той едва не преби до смърт Дъглас. В своя гняв лиши от наследство големия си син и неговото поколение. Самодоволният позьор Енгъс никога не разбра причината за това. Баща му беше решил, че съм получила

Вы читаете Херцогът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату