старата вещица. Удоволствието и цялата отговорност щяха да бъдат негови. Радостта го остави без дъх.
Думите на баща му го отрезвиха:
— Не, дъртата вещица ще ни кара само да се надяваме и ще ни се присмива. Сега за пръв път съм доволен, че е жива. Радвам се, че не си послушал Енгъс. Ако умре, преди да е възстановила правата ни, загубени сме, Бърти! Все пак се надявам, че тя ще го направи. Ако успее да изтрие позора на един Робъртсън, защо да не помогне и на нас? Със сигурност ни уважава повече от онзи негодник Пърси.
Господи, толкова болеше да си логичен и практичен! Все пак Бъртранд успя да изрече със спокоен тон:
— Не могат да се правят планове единствено с предположения, татко. Дори и да възвърне правата ни, английският херцог е законният наследник.
— Говориш като песимист, Бърти. Първо трябва да се отървем от проклетото ни лишаване от наследство, пък после ще видим. — Старецът се усмихна с почти беззъбата си уста. Странно, той беше с двадесет и пет години по-млад от лейди Адела, а имаше по-малко зъби от нея.
— Знаеш, че тя много обича да си играе с хората. Просто размърдва гърнето като вещиците на Макбет. Не искам да мечтаеш за нещо, което може и никога да не се случи, татко!
— Може би си прав. Глупаво е да й има доверие човек, но на душата й тежат големи грехове. Мисля, че преди да умре, ще иска да ги изкупи. Не бих се учудил, ако е помогнала на стария Енгъс да се пренесе в отвъдното. Докато беше жив, тя не би могла да направи нищо нито за нас, нито за Пърси.
Сега пък баща му обвиняваше леля си в убийство?
— Има грехове, казваш? Няма ли да ми разкажеш защо е бил така жестоко наказан нашият род? Защо прадядо ми е лишил от наследство дядо? — Бъртранд затаи дъх. Много пъти беше задавал този въпрос на баща си, но той винаги беше отговарял, че това не е негова работа.
Клод дълго време гледа в огъня, накрая проговори:
— Не, момчето ми, не мога да ти кажа. Може би ще узнаеш истината, преди да умра?
— Знаеш ли, попитах я веднъж за това — сподели синът, кръстосал ръце върху коленете си.
— Понякога ме изненадваш, Бърти. И какво ти отговори тя?
— Захвърли бастуна си след мен и ме изгони от стаята. Мислех, че ще ме убие на място, но не го направи.
— Може би все пак не си като майка си и нямаш памук вместо мозък, сине? Понякога показваш силен дух, Бърти. А сега извикай веднага този ухилен Фрейзър.
— Предполагам, че ще вечеряме в замъка тази вечер. Там е пълно с новини. Не искам да оставям онзи нахалник Пърси сам с леля си. Никога не знаеш какво ще направи лейди Адела, ако не си край нея, за да й слагаш спирачките.
ГЛАВА ПЕТА
— Братовчедът Пърси е много красив, нали, Бранди? Не си ли забелязала в какво красиво жълто е жилетката му? А панталоните така се впиват в красивите му крака! Просто не мога да откъсна очи от него, когато ходи. Има вид на прекрасен деликатес!
Кони беше забелязала краката на Пърси! Беше наблюдавала походката му! Господи, това беше вече прекалено! Та тя беше едва на шестнадесет години! Какво разбираше тя от мъжки крака? Бранди обаче знаеше отговорите. Знаеше, че сестра й с часове седи пред огледалото и се упражнява. Усмихва се, мръщи се, свива устни. Прави всичко това, за да впечатлява флиртаджии като Пърси. О, Господи!
Усмихна се и сви рамене.
— Не мисля, че е красив. Освен това деликатес може да бъде храна, а не някой разпуснат мъж.
— Само жените може да са разпуснати, Бранди, а не мъжете!
— Пърси е покварен, Кони. Можеш да ми имаш доверие. Не го е грижа нас. Мисли единствено само за себе си. Не е добър човек, моля те да ми повярваш, Кони! — Замълча, осъзнала, че никога досега не е била толкова откровена. — Кони, обещай ми, че ще стоиш далеч от него! Освен че не заслужава твоето внимание, той е и наш братовчед. Стисни му ръката за поздрав, но не мисли за неговите крака и панталони! Не търси мъжественото у него, а покварата! — Как не можеше сестра й да види истинския лик на този човек? Пърси не беше нищо друго освен нещастен развратник. Единствената му грижа беше собственото му благополучие.
Констанс запърха с дългите си, тъмни мигли. На шестнадесетгодишна възраст тя ги пускаше в действие, за да покажат колко е нещастна. Пред огледалото дори се беше научила как да постига най-добър ефект.
— Защо, Бранди? Защо не искаш да се сближавам с Пърси? Той е красив. По-красив от него не се е появявал по тези места. Да не би да го искаш за себе си? Да, знам, това е причината!
Ръката на Бранди я засърбя да удари сестра си. Стана й ясно, че трудно би могла да накара Кони да й повярва.
— Кони — започна тя много бавно, — не бих пожелала Пърси, дори и да беше единственият мъж на земята! — Веднага видя, че сестра й не й вярва. Дори не я интересуваше какво още ще й каже Бранди. — Сега се сещам, че той е и доста възрастен. Сигурно вече е навършил тридесет години. Обича и да си попийва доста, също като чичо Клод. Като остарее, носът му ще стане червен и зъбите му ще изпадат като на чичо Клод. О, не бих искала да се омъжа за човек като него!
— Какви глупости дрънкаш само! Тия твои плитки са прекалено стегнати и явно са повредили мозъка ти, Бранди. Пърси — стар! Това е смешно. Той е точно такъв, какъвто трябва да бъде и никога няма да се промени!
Бранди се отчая. Тя се приближи до края на скалата и се загледа в морето. Белите връхчета върху вълните, нивото на прилива и тъмният хоризонт предвещаваха яростна пролетна буря. Опита се да си спомни дали е привързала добре лодката си в малкия залив.
— Тази нощ здравата ще духа — каза тя повече на себе си. Ритна едно камъче. То полетя в тясната урва и се заби в пясъка на брега.
Обърна гръб на сестра си и се наведе. Поляната беше отрупана със сини камбанки и жълто анемоне почти до ръба на скалата. Вдъхна аромата им и за момент забрави за Пърси и за преждевременно порасналата си сестра.
— Бранди, време е да се връщаме. Освен това ще изцапаш роклята си и Марта ще се оплаче на баба.
Бранди въздъхна и бавно се изправи. Вятърът се беше усилил. Полите започнаха да се усукват около глезените й. Загърна се още по-плътно с карирания шал.
— Предполагам, че след като Пърси е тук, ще трябва да се преоблечем за вечеря?
Искаше й се да не беше произнасяла името на братовчеда. Очите на Кони веднага светнаха. Господи, къде беше научила това? Реши да опита по друг начин.
— Добре, може да мислиш, че е красив, но ти си едва на шестнадесет години. За него си още дете. Чух баба да казва, че той обичал жените му да са закръглени и опитни в изкуството да се любят. Когато я попитах какво е това изкуство, тя запрати възглавница по мен и започна да се смее. Но това не е най- важното. Той е наш братовчед, Кони, и е прекалено възрастен за тебе! За мен също е възрастен, макар че съм по-голяма с две години. Забрави го, Кони! — Замълча и после се разсмя. — Само не забравяй, че е беден. Какво ще правиш с мъж, който няма никакви пари?
Е, поне беше направила всичко възможно. Сестра й обаче се ядоса.
— Аз, дете? Ти просто ревнуваш, това е истината! Обличаш се като дете. С тези плитки и със стария си шал си направо смешна! Нямам никакво намерение да се съсухря като бедна, стара мома на това противно място! Ти можеш да останеш сред тези разрушени камъни и да събираш дивите цветя. Аз искам да стана богата и важна дама. Може би Пърси ще забогатее. Той е толкова умен! Ще видиш, съвсем скоро ще има много пари!
Констанс се обърна и забърза към замъка. Тъмната й коса се развяваше. Дори походката й беше съблазнителна. Бранди искаше да каже на сестра си, че също не желае да гние тук. Също си мечтае да има съпруг и семейство и да бъде истинска лейди.
