— Фиона! — После внезапно страхът скова гърлото й. Видя жребците, от които се вдигаше пара. Те изцвилиха и се вдигнаха на задните си крака. Някакъв мъж крещеше нещо. С последни усилия тя сграбчи ръката на детето и го дръпна силно назад. Когато двете паднаха по гръб сред жълтите цветя на поляната, изкрещяха от страх. Бранди си пое дълбоко дъх и започна да оглежда сестра си.

— Как си, мъничката ми? — Ръцете й трескаво опипваха малкото телце.

— Разбира се, че съм добре, Бранди! Причиняваш ми болка! Исках само да си поиграя с големите коне.

Сестра й изруга. Избегна вулгарните думи, защото баба й веднъж беше накарала Марта да измие устата й с пепелива вода. Старото муле на чичо Клод беше ритнало Томи в конюшнята и тя го беше наругала. Сега й се искаше да напляска Фиона заради глупавата постъпка.

Констанс стоеше до тях и наблюдаваше как някакъв изискан господин слиза от двуколката.

— Прикрий краката си, Бранди! — изрече със стиснати зъби, без да сваля очи от лицето на мъжа.

Бранди дръпна роклята върху износените си вълнени чорапи и скочи на крака. Непознатият крачеше към тях. Тъмните очи на мургавото му лице бяха гневни. Той беше облечен в най-елегантния костюм за пътуване на света. Какво право имаше да пришпорва конете си така, сякаш го гонеше дяволът? Той беше виновен за всичко! Само някакъв ненормален можеше да кара така бързо.

Бранди забрави колко е изискан, щом чу ледените му думи:

— Как допуснахте това дете да тича срещу конете ми?

Фиона гледаше огромния мъж. В очите й блестеше възбуда.

— Толкова са големи! Исках само да се приближа до тях и да ги погаля!

— Да, и да те прегазят! Колкото до теб, храбростта ти беше абсолютно излишна — продължи мъжът, обърнал се към Бранди. — Винаги успявам да овладея животните си. Можеше да се убиеш с този глупав акробатичен номер.

Въпреки уплахата Кони беше все така бледа, но красива. Вятърът развяваше хубавата й коса. Тя веднага пусна в ход една от най-обаятелните си усмивки.

— Сър, простете на сестра ми! Тя понякога върши неща, без да мисли. Трябва да призная, че Фиона изплаши и мен. — После му направи реверанс.

Бранди се възмути. Да му прави реверанс! Вярно, че изглеждаше доста елегантен, но си беше истински грубиян и изобщо не беше прав в случая. Изгледа красивото му лице. Там виждаше единствено неговата глупост.

— Сър, вие карахте като луд. Как би могъл човек да се досети, че можете да контролирате животните си? Вървете си, господине, и отведете красивите си коне! Ако имах пистолет, сигурно нямаше да устоя на изкушението да го използвам. Вие сте заплаха за нас и нямате основание да ни се сърдите. Това е наша земя, а не ваша! Въпреки че нямате право дори да стъпвате тук, си позволявате да карате безразсъдно!

Мъжът студено отговори на безупречен английски:

— Сега, когато виждам, че не сте ранени, нямам намерение да споря с някакви твърдоглави деца. Предлагам да се махате по-скоро, преди да съм се ядосал!

Нямаше съмнение, че ги взима за обикновени селски момичета. Презрението в гласа му беше капката, която преля чашата.

— Аз пък искам веднага да напуснеш земята на Пендърлей, надут мръсник такъв! Сега, когато разбрах, че си англичанин, не се съмнявам, че нямаш капчица възпитание и прилични маниери. Накратко, господине, върви по дяволите! Съмнявам се, че и дяволът ще те пожелае!

Херцогът на Портмейн беше прекалено изморен от дългото пътуване. Той се приближи заплашително към нахалницата, но тя дори не трепна. Двамата дълго се взираха един в друг. После той пое дълбоко дъх, решил да приключи спора.

— Съжалявам, че ви изплаших, деца! Имаш право. Как би могла да знаеш, че ще овладея конете си, след като карах толкова бързо?

Погледът му се спря на двете изцапани момичета. После изгледа другата девойка, застанала наблизо. Тя без съмнение беше доволна от присъствието му. После му хрумна, че би могъл да зарадва бедните им родители. Бързо измъкна няколко гвинеи от джоба на жилетката си и ги подхвърли към детето.

— Ето, това ще изчисти раните и ще успокои нервите ви. В бъдеще гледайте по-зорко къде ходи малкото момиче.

Бранди беше толкова възмутена, че просто стоеше с отворена уста. Мъжът се обърна и се качи на двуколката си. Тя едва се сдържаше да не го наругае.

— Приличаш на отровена риба — обади се Кони. — Глупавата ти уста зее като порта!

— Мисля, че каза риба?

— Виж, Бранди, това е злато! Този човек ни даде златни монети! — Фиона беше разтворила мръсната си ръка и гордо излагаше на показ богатството си.

— Дай ми ги — викна Бранди и грабна монетите. — Не мога да повярвам, че ни даде тези пари!

Фиона се разплака. Констанс ощипа Бранди по ръката.

— Как смееш да се държиш грубо с този джентълмен? Никога през живота си не съм била толкова изплашена! Той е млад и красив, а ти толкова го ядоса. Колкото до теб, Фиона, заслужаваш да те натупат! — Най-важното беше оставила за накрая. — Не очаквай от мен да поема част от вината, когато баба узнае за случилото се! Знаеш, че ще разбере. Тя има повече шпиони от англичаните. Ако татко или дядо Енгъс бяха живи, ти щеше да бъдеш наказана жестоко!

Бранди се обърна към малката си сестра:

— Престани да плачеш, Фиона! Ето и носът ти потече. Дръж това и се избърши. Така е по-добре. Не разбираш ли, че мъжът ни взе за дъщери на някой ратай? Затова ни даде тези пари. Не е правилно да ги задържаме.

Фиона се разплака още по-силно. Изчерпала търпението си, Бранди я сграбчи за ръката, вдигна я и я повлече към малката дървена врата. Когато влязоха в двора на замъка, Бранди престана да мисли за случилото се. Цялото й внимание беше насочено как да избегнат острите очи на Марта.

— Тихо, не плачи, миличка — каза нежно на малката си сестра. — Аз ще те измия и никой няма да те види такава. Дори ти обещавам да застана пред теб, ако баба вдигне бастуна си!

След около час Фиона беше добре измита, нахранена и настанена в леглото. За щастие Мораг отнесе горе поднос със студено пилешко и кифли с масло.

— Не мога да остана повече, момиче — оплака се тя. — Готвачката трябва да нахрани много гърла тази вечер. — После изгледа Бранди. — Погрижи се за външния си вид, мила. Баба ти вече е слязла в трапезарията.

Бранди запали свещ и отиде в спалнята си. По това време на годината не се полагаше огън за нея. За скъпия братовчед Пърси със сигурност се бяха намерили дърва. Той така умееше да ласкае Марта, че тя ще отнесе и ведра с гореща вода за банята му.

Бързо съблече роклята си. С вкочанени пръсти свали и долната си риза. Стисна зъби и започна да се мие с ледената вода.

После бързо се изтри с кърпата и грабна чисто бельо. Спомни си как нахално я гледаше Пърси този следобед. Погледна гърдите си и се зачуди дали не я беше гледал там. Пристегна безмилостно презрамките на корсета си. Погледна се в огледалото и видя, че не е постигнала искания ефект. Е, не можеше да направи нищо повече. Измъкна избелялата синя рокля от античната ракла. Тя беше много стара, с висока яка и надиплена на кръста. Копчетата върху гърдите й отказваха да се закопчаят. Отчаяна, Бранди измъкна от сандъка на майка си един шал в зелено и жълто. Бързо сплете гъстите си коси. Плитките стигнаха до кръста й. Това беше единственото хубаво нещо у нея. Припомнила си нахалния поглед на Пърси, тя вдигна плитките и ги нави на здрав кок. Ето, вече имаше вид на скучно девойче, което няма никакъв вкус.

Загърна се плътно с шала, духна свещта и се измъкна от стаята си.

От дима на газената лампа в коридора очите й се насълзиха. Внимателно заслиза по стълбите. Краби не се виждаше никъде. Девойката отново си спомни за Пърси. Той щеше да създаде доста работа на слугите. Откъм гостната се дочуха гласове. Господи, беше закъсняла! Бранди забърза по изтърканите камъни на коридора. Много внимателно отвори вратата. Промъкна се тихо, като се надяваше никой да не я забележи.

Вы читаете Херцогът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×