Горещият въздух откъм камината я лъхна и тя едва не се задуши. Искаше да се изкашля, но не смееше. Баба й седеше на протрития си стол близо до огъня. Дочу мъжки смях и се огледа. Видя господина от двуколката и застина. По страните й запълзя руменина. Господи, какво беше направила!
Той отново се изсмя на нещо, което казваше баба й. Въпреки че беше далеч от него, Бранди забеляза хубавите му бели зъби. Стори й се още по-внушителен. Мургавото му лице контрастираше с ослепителната белота на ризата. На светлината на свещите очите му изглеждаха почти толкова черни, колкото вечерното му палто. Изглежда, това беше един от най-изисканите приятели на баба й от Единбург.
— Бранди, появи ли се най-сетне, дете? Ела веднага тук и направи реверанс. Няма да повярваш на това, което ще узнаеш.
Момичето премести поглед върху баба си и примирено пристъпи към нея. Това беше най-дългият път, който беше извървявала през живота си.
— Закъсня, момиче, но това няма значение. Негова светлост току-що ми разказа как сте се срещнали. Добре си го подредила, но аз му казах, че си моя внучка. Всичко, което знаеш, си научила от мен.
Господи, какво ставаше тук?
Девойката очакваше баба й да й се кара. Вместо това тя изглеждаше весела и доволна. Нещо не беше наред! Насили се да погледне старицата в очите и видя въодушевлението там. Негова светлост? Едва не падна от изненада. Това беше английският херцог! Техният нов господар!
— Госпожице Брандела — каза той с плътния си глас.
— Бранди, името ми е Бранди — отговори тя.
— Много добре, Бранди!
— Направи реверанс, дете!
Непохватно присви коляно. Не смееше да го погледне. Искаше просто да се обърне и да напусне стаята. За вечеря би се задоволила и със студена овесена каша. Може би подът щеше да се разтвори и тя щеше да отиде в Пъкъла, където вероятно беше дядо Енгъс? Обзалагаше се, че щеше да му е приятно да я види. Той не пропускаше да й крещи.
Лейди Адела извика:
— Никога преди не си била толкова мълчалива, момиче! Какво ти става? Той наистина е много красив, но все пак може да го гледа човек. Ти също би могла, защото не знаеш нищо за мъжете. Престани с глупостите си и поздрави своя роднина, херцога на Портмейн!
— Добър вечер, господине! Искам да кажа Ваша светлост!
— Ян, казвам се Ян. — Той се приближи до нея. Измъкна ръката й от диплите на роклята и леко я целуна. — Много ми е приятно да те видя отново, братовчедке. По-голямата ти сестра Констанс вече запозна семейството с малкото ни недоразумение. Ти нямаш никаква вина, детето ми. Най-искрено се надявам, че сега ще приемеш моите извинения? — Той се усмихна и продължи: — Карах като луд, нали?
— Не е точно така. Когато видях Фиона да тича към конете, обезумях от ужас. Трябваше да разбера кой сте, след като чух как се изразявате…
— Нека да кажем просто, че говоря като англичанин?
— Точно така — съгласи се Бранди.
Чичо Клод, седнал до лейди Адела, избърбори:
— Ваша светлост нещо бърка. Бранди е най-голямата. Тя е почти на деветнадесет.
— Външният вид понякога заблуждава, нали, Бранди — обади се Пърси.
Прииска й се да го ритне, но не можеше да направи това пред баба си и английския херцог. Вирна глава и го изгледа студено.
— Остави момичето на мира, Пърси — скара му се лейди Адела и го удари с ветрилото си. — Казах ти, че не умее да се справя с мъже като теб. Още от утре ще започна да я уча как да го прави.
— Е, не мога да се съглася с Пърси — намеси се Констанс. — Много мъже мислят, че съм най- голямата. — Оправи няколко меки къдрици, паднали на челото й. Хвърли поглед на херцога, но той изглеждаше някак разсеян. Без съмнение още трябваше да работи пред огледалото.
— Къде е този негодник Краби — зачуди се лейди Адела. — Ако не го контролирам, ще остави всички ни да гладуваме. С всяка измината година става все по-бавен. Чудя се какво ли пие сега в кухнята?
— Добър вечер, Бранди — поздрави Бъртранд с обичайното си спокойствие. — Изглеждаш много добре. Както винаги, разбира се.
— Здравейте, братовчеде, чичо Клод. Как се чувстваш?
— Добре, като се има предвид проклетата подагра. Бърти ми съчувства, но не му остава много време от счетоводните книги. — Погледна към херцога, който разговаряше с лейди Адела и продължи със зле прикрита злоба в гласа си: — В сравнение с херцога моят Бърти е прекалено срамежлив. Едва ли би ти признал истината за това как се чувства.
— Татко — прошепна младият мъж.
— Вземи пример от Пърси — продължи Клод, без да поглежда към сина си. — Може и да се изразява като пепелянка, но не мълчи като глупак.
— Той е един овен — изрече високо Бранди. — Мисля, че това сравнение повече му прилича. — После попита тихо Бъртранд: — Защо е дошъл херцогът тук? Баба казваше, че сигурно не се интересува от нас. Не разбирам защо не е изпратил човек. Богат ли е? Защо, по дяволите, е дошъл тук?
— Не мога да отговоря на въпросите ти, Бранди. Може да е бил на гости при някой приятел в Шотландия и да се е сетил, че има роднини тук? Времето ще покаже.
Тя се намръщи, замислена за ратаите им. Англичаните винаги грабеха. Дошъл е, за да види лично колко може да измъкне от земите им. Може и да беше елегантен, дори малко красив, но това не му пречеше да е алчен.
Краби отвори вратите със замах и произнесе с хриптене в гърдите си:
— Вечерята е сервирана!
За пръв път в живота си Бранди се почувства объркана. Херцогът щеше да помисли, че са изостанали. Да можеше Краби да направи съобщението си като добре обучен английски лакей.
— Крайно време беше, затъпял пияница — скара се лейди Адела. Удари с бастун в пода и стана. Пърси веднага й предложи ръка.
— Бранди, ти си най-възрастната. Нека Негова светлост те отведе в трапезарията. Внимавай да не му досадиш с разказите си как улови най-големия костур миналата година.
— Но, бабо, аз може да не съм най-голямата, но видът ми е такъв — обади се Констанс. — Не мислиш ли, че трябва аз да придружа херцога?
— Не, малката! Ти хвани ръката на Бъртранд. Тя е силна и ще те подкрепи. Недей да спориш с мен, защото ще трябва да ти кажа неща, които никак няма да ти харесат!
Бранди стоеше, неловко притиснала шала към зейналите си копчета. Без да се обръща, тя подаде ръката си. Почувства мека материя под пръстите си и вдигна поглед нагоре.
ГЛАВА СЕДМА
Херцогът се усмихваше покровителствено, като неин чичо. Докато прекосяваха хола, Бранди усети двете гвинеи да подрънкват в джоба й. Беше мислила да ги даде на лейди Адела. Сега изобщо не знаеше какво да прави с тях.
— Миналото явно още живее тук — отбеляза замислено херцогът, като наблюдаваше окачените по стените гайди. Струваше му се, че се е пренесъл в друго време и в друг свят. От ръката на една покрита с ризница статуя стърчеше бойна брадва. Над студеното, пропукано огнище се спускаше знаме. Червено, жълто и зелено явно бяха цветовете на Робъртсънови.
— Така е, особено през зимата. Тогава ветровете свирят през комина. Флаговете се развяват, сякаш ги носи някой — обясни накратко Бранди.
Не знаеше за какво може да разговаря с него. Да му разказва за домашните животни, или за обичайното им меню? Той направо щеше да заспи от скука.
Ян погледна към нея. Лицето й беше намръщено.
— Ако все още си под впечатление на поведението ми от днес, Бранди, най-искрено моля да ме
