До този момент Сузана го бе наблюдавала с възхищение, което се полага за велик оратор, който разбива на пух и прах другите претенденти. Но изглежда сега не го бе чула правилно. В момента бе способна само да го гледа като отровена, както впрочем правеха и трите вещици. Кръвта пулсираше болезнено в главата й, повдигаше й се. Успя да се добере до един стол и да се отпусне на него. Затвори очи. Може би ако ги подържеше така, всичко щеше да изчезне.
— Всичко е наред, любов моя — усмихна й се Роухън, а гласът му прозвуча гальовно и успокоително.
Изумлението й бе такова, че дори успя да отвори отново очи. „Моя любов ли?“ Какво бе замислил пък сега? О, Боже, чувстваше, че то нямаше да й хареса, каквото и да беше.
— Да. Разбирате ли, мили дами, тя никога не се е омъжвала за Джордж. Аз съм онзи Карингтън, за когото се е омъжвала. Сузана е моя съпруга от четири години и половина. Да, така е. Мариан е нашето законно дете.
Трите съседки се бяха ококорили така, сякаш току-що бяха изгълтали по една сурова херинга.
— Това е абсурдно!
— Това няма никакъв смисъл!
— Продължаваш с ужасните си шегички, момчето ми!
Баронът разтвори ръце. Наистина изглеждаше смутен, дори се бе изчервил.
— Да, нека да бъда напълно откровен с вас, вие го заслужавате. Разбирате ли, исках първо майка ми да свикне с нея, да я възприеме. Скъпата ми майка не желаеше да се женя толкова млад и действително бях съвсем млад и зелен, когато срещнах Сузана и се ожених за нея. Но, нали разбирате, влюбих се до уши в нея. Знаех, че не мога да я имам като любовница. Тя е дама. От друга страна пък не исках да разбивам сърцата на моите родители. Те толкова мечтаеха да се превърна в сладострастник, на когото да се възхищава цялото общество и знаеха, че за това са нужни продължителна многогодишна практика и усъвършенстване. Освен това не желаех баща ми да мисли, че не мога да контролирам… ъъ, похотливите си младежки инстинкти. Той, както знаете, смяташе, че един джентълмен трябва да се владее винаги, за да може да дава на дамите най-доброто от себе си.
— Казаното за скъпите ви родители я вярно, бароне — обади се мисис Гудгейм, — но да се ожените за това момиче? И то само на двайсет и една годишна възраст? Не разбирам нищо.
— И да не кажете на родителите си? — додаде мисис Хаклс, извила нагоре невъобразимо дебелите си вежди. — Те със сигурност биха подразбрали нещо, ако се бяхте оженили за това момиче. Казвате, че е дама, а? Само я погледнете — широката рокля, всичкия този грим по лицето й.
— Това е рокля на майка ми. И пак тя й сложи грима, за да прикрие синините й.
— Е, съвсем друго е, когато скъпата Шарлот носи такава рокля. Тя би била истински ангел в нея, не повлекана като това момиче.
Сузана бе така зашеметена от сцената, която се разиграваше, че можеше само да наблюдава. Искаше й се да се развика, че е дама, че бедният й баща-комарджия бе наполовина ирландец, но майка й бе от благороден произход, макар да бе отритната безцеремонно от собственото си семейство, след като се бе омъжила за човек под нейното ниво. Знаеше, че ако отвори уста, ще се разкрещи и след това ще й стане зле. Но какво можеше да направи? И какви ги вършеше Роухън с приказките си, че бил женен за нея? Може би не го беше чула добре. Или пък всичко това бе просто игра за него.
Младият мъж се приведе още по-близо към дамите, които го гледаха така, сякаш току-що бе избягал от лудницата.
— Виждам, че и трите ми желаете най-доброто. Искате да ме предпазите. Тук обаче не е нужно предпазване. Дали не бихте могли да убедите скъпата ми майка, че обичам моите съпруга и дъщеря и че е крайно време да ги покажа пред света, така да се каже? Аз измислих историята за брака на Сузана с Джордж. Погледнете само трогателното й личице, мили дами. Даже без грима, прикриващ синините й, тя пак изглежда трогателно. И, питам ви, може ли такова лице да предизвика някакъв скандал? Тя е нежна и е майка на моето дете. Аз съм отговорен за нея. Не мога да я изритам оттук. Да, мили дами, мога ли да разчитам на вас да ми помогнете, ако скъпата ми майка все още не е готова да приеме Сузана?
Лейди Донтри се намираше пред най-сложната дилема в живота си. Езикът й бе прекрасно наточен, но какво можеше да накълца с него?
Мисис Хаклс се съгласи с готовност, че момичето имало трогателен вид. Какво друго можеше да каже?
Мисис Гудгейм въздъхна, трогната въпреки волята си. Това бе наистина вълнуваща история. Наистина Роухън Карингтън ги бе разочаровал всичките, но се бе оженил за това момиче и то му бе родило дете. Какво да се прави? Матроната въздъхна отново. Тогава видя, че неоспоримата им водачка, лейди Донтри, има вид на прострелян в двата крака човек. Не й оставаше друго, освен да поеме нещата в свои ръце.
— Алмирия, Елса, чуйте ме — започна тя. — Не можем да оставим скъпото си момче в такова положение. Ако се наложи, ще помогнем на скъпата Шарлот да разбере, че просто трябва да приеме тук това момиче. Но, първо един въпрос, мило момче. Защо измисли цялата тази история, като намеси и Джордж?
— За да мога да доведа Сузана в дома си. За да мога да подготвя майка си за новината. Мариан е нейна внучка. Не мога да я лиша от контакта с това дете, което е плът от нейната плът.
— Подобна подготовка не винаги води до добър край, милорд — обади се лейди Донтри. — Такъв може да се окаже случаят и със скъпата Шарлот.
Баронът имаше наистина смазан вид. Усилията му не бяха напразни.
— Добре тогава — рече най-сетне лейди Донтри. — Ние не желаем да пострадаш от един евентуален неуспех. Ако скъпата Шарлот не успее да приеме този факт, тогава ще поговорим с нея. Заради теб, мило момче, само заради теб.
Момчешката усмивка, която озари лицето на Маунтвейл, издаваше огромно облекчение и благодарност; смаяна, Сузана реши, че деверът й е достоен за сцената на кралския театър.
Щеше да изчака дамите да си тръгнат, преди да го убие.
Лейди Донтри я изгледа, забеляза, че е много бледа, въпреки отвратителните гримове, които й придаваха такъв трогателен вид, както бе казал скъпият барон, бедното момче.
— Не изглеждате добре, миледи. Не ме зяпайте като малоумна. След като сте съпруга на барона, трябва да се държите достойно за титлата си.
— Да — продължи достойната матрона, отново поела контрола в свои ръце, — приемливо е съпругът да облече жена си в своите риза и сетре. Приемливо е и да я отнесе до спалнята й, поставил длан върху голия й крак, и то в горната му част. Добре, ще приемем това и ще накараме съпрузите си да престанат да ви гледат така, както се гледа една уличница. Ще приемем дори, че сте била отвлечена и че ви е спасило вашето скъпо момче.
Спря да говори и впери многозначителен поглед в мисис Хаклс.
— Да — поде без да се бави и с ентусиазъм въпросната дама, тъй като вече знаеше в каква посока да се движи. — Даже няма да придиряме за странната история, която ни разказа милото момче. Сигурна съм, че ако собственият ми син бе сторил подобно нещо, щях да пожелая да видя внучето си. Не знам обаче как ще реагира Шарлот.
— Тя прие Мариан, слава на добрия Господ — отвърна с готовност Роухън. — Въпросът е там, че тя все още мисли, че момиченцето не е моя дъщеря, а на Джордж.
— Това все пак е нещо — заяви мисис Гудгейм. — Проблемът е, че скъпата Шарлот не очаква подобно развитие на нещата. Тя сигурно се е надявала да се ожениш за избрана от нея самата дама, която или прилича на нея, или е мекушава душица и няма да каже и думичка, когато съпругът й я изоставя редовно, за да отиде при някоя от многобройните си любовници. В представите на Шарлот не може да има друга съпруга за теб.
Лейди Донтри впери проницателен поглед в Сузана.
— Ти като скъпата Шарлот ли си?
— В какъв смисъл?
Младата жена се чувстваше като изпълнителка на третостепенна роля в пиеса, която не знае думите си. Нито края на пиесата. Може би всички актьори трябваше в един момент да спрат да говорят и да избухнат в
