далеч от моя господар, докато неговият съучастник го е убивал. О, Боже!
— Точно така — отвърна мировият съдия. — Но ти не си могъл да знаеш, че това е измама. Хайде, стегни се, както ти каза вече и лейди Маунтвейл. Забеляза ли нещо по-особено в този млад мъж, някаква отличителна черта?
Икономът клатеше глава, кършеше ръце, перуката му се бе изкривила, но това нямаше значение за него, тъй като бе прекалено разтревожен, за да говори.
— Помисли, човече!
— Да, да, сега си спомних. Той носеше този пръстен на лявата си ръка. Епископ Раундтрий има идентичен с неговия пръстен. Понечих да го питам откъде го има, но в този момент той ми подаде пакета и вече нямаше кога да го сторя.
— Опиши ни пръстена.
— Още по-добре е да донеса пръстена на епископа — обади се Балантайн. — Сигурен си, че е идентичен, така ли?
Роланд кимна.
Сузана не завиждаше на мировия съдия за задачата, която го очакваше. Той се върна много бързо и застана на прага, намръщен.
— Той няма пръстен.
Младежът скочи на крака.
— Не, милорд, епископът винаги носеше този пръстен, винаги. Попитах го веднъж за него и той се ядоса много от дързостта ми; помислих си дори, че ще ме удари. Той, разбира се, не го направи. Никога не ме е удрял. Е, направи го само веднъж, но защото му беше приятно.
— Тогава значи убиецът го е взел. Никой от нас не забеляза това преди. Един от пръстите му бе отрязан, вероятно онзи, на който е бил пръстенът. Очевидно убиецът не е успял да го измъкне, затова е прибягнал до това средство.
Роланд се строполи като отрязано дърво, изгубил съзнание.
На Сузана й се искаше да може да го последва. Вместо това тя излезе от салона и се запъти към кухнята, малко, мрачно помещение от задната страна на къщата. Намокри една кърпа и се върна при иконома; той беше все още на пода, само че сега хленчеше като дете. Младата жена се отпусна на колене и внимателно избърса лицето му.
— Всичко ще се оправи — рече тя и дори го повтори, макар да се съмняваше в думите си.
Погледна към съпруга си. Очите му бяха затворени.
Знаеше какво си мисли. Мислеше, че пръстените бяха идентични. И двамата са носили един и същ пръстен? Да не би да е знак за членство в някакъв клуб? В този момент в паметта й изплуваха думите на Тиболт: „И всички онези стари глупци, които защитават тайната…“
Пръстенът, както обясни най-сетне Роланд, след като погълна чаша богато, незаконно внесено френско бренди, беше от тежко сребро, с гравиран отгоре епископ с митра. Да, отдолу било написано нещо, но той не знаел какво.
— Интересно — рече Балантайн.
— Беше много голям, много тежък — додаде икономът. — Това помага ли за разследването?
— Би могло — отвърна Роухън.
Мировият съдия пусна бедния Роланд, след като му каза със зле прикрито презрение, че ще може да си легне, но първо трябва да напише имената на роднините на Раундтрий. Той самият щял да се погрижи за познатите.
Балантайн погледна замислено виконта.
— Струва ми се, че е крайно време да ми кажеш какво точно става тук, Филип.
После хвърли поглед към барона, но запитаният сви рамене и рече:
— Съжалявам, Джубилий, но нямам почти нищо за казване. С лорд Маунтвейл сме приятели от детинство. Единствената причина да се намирам сега тук, е, че познавам толкова добре Оксфорд. Роухън искаше да посети епископа. Бил приятел на баща ти, нали така ми каза, Роухън?
Младият мъж кимна.
— Точно така. За нещастие посещението ни се осъществи малко късно.
— Разбирам. Предполагам, че не знаеш нищо за този пръстен?
— За пръстена ли? Абсолютно нищо.
Мировият съдия се изправи.
— Каква каша. Всички в Оксфорд ще пожелаят да ме одерат жив, ако не открия в най-скоро време кой я е забъркал. Университетските възпитатели ще претендират, че случаят е техен. Може би е най-добре да ги оставя да правят каквото щат и така да си измия ръцете. Ах, но няма да го сторя. Така, защо не обсъдите тримата случилото се и после да дойдете да поговорите с мен. Наистина се нуждая от вашата помощ.
— Прозорлив човек — отбеляза Сузана, след като той напусна дома на епископа. — Какво ще правим?
— Няма да му кажем истината, това е сигурно — заяви баронът.
— Казах ви, че не е глупав — намеси се Филип. — Искам да напусна това място, имате ли нещо против?
Филип им даде онова, което нарече „най-доброто легло в Динуити Манър“. Спалнята бе с нисък таван и може би леко влажна, но леглото действително бе великолепно. Минаваше полунощ. Вечерта бяха прекарали в обсъждане на случилото се, но така и не бяха достигнали до еднозначен отговор. Сузана се бе притиснала в съпруга си, поставила буза върху рамото му, разперила длан върху широката му гръд.
— Наистина нямам представа какво да правя — рече на тъмния таван той. — Само мисля и мисля. Боже мой, Сузана, ами ако убиецът на епископа е Тиболт?
Тя го целуна по рамото.
— Нямаме доказателства за това. Изглежда по-вероятно брат ти да е човекът, отвлякъл вниманието на Роланд. В крайна сметка той е бил с въпросния пръстен. Аз обаче имам идея.
Целуна го отново по рамото, като в същото време поглаждаше с длан гърдите му в посока надолу. Когато пръстите й стигнаха до корема, мускулите му се свиха, а дишането му от бавно и спокойно стана учестено и неравномерно.
Младата жена продължи да движи надолу ръка, докато достигна слабините му.
Роухън подскочи и едва не падна от леглото. Всички грижи от деня бяха пометени от страст, толкова силна, че го караше да трепери. Пръстите й обхванаха члена му.
— Сузана, знаеш ли какво правиш?
— Не съм сигурна, но мисля, че ще ми кажеш, ако правя нещо не както трябва, нали?
— О, да. Действията ти са напълно приемливи.
Думите му бяха последвани от пъшкане.
Тя го целуна по устата и рече, когато съпругът й разтвори устни.
— Твърде дълго отвличаха вниманието ни. Възникнаха прекалено въпроси, случиха се прекалено много лоши неща. Каза ми, че ще споделяме всичко, Роухън. Сега имам нужда от друг вид споделяне. Желая те.
Не бяха се любили от няколко дена. Баронът не бе забравил и за момент, че тя му е съпруга, но бе държал устните, ръцете и всички останали свои части по-далеч от нея; злощастните събития бяха затормозили достатъчно съзнанието им. Но тя имаше право. Крайно време беше да се слеят отново, както през тяхната първа нощ, както и през онази невероятна нощ в хана.
Обърна се бавно на една страна, за да я погледне. Слава Богу, тя не го пусна.
Започна да я целува. Дланите му се плъзнаха по гърдите й, по корема, обхванаха хълбоците й.
— Проклета нощница — промълви, без да се отделя от устата й, после я вдигна, за да издърпа дрехата
