през главата й.
За нещастие Сузана го пусна, за да му помогне да се освободи на свой ред от бельото.
Лорд Маунтвейл се отпусна назад по гръб, като я повлече със себе си.
— Така дори стана по-добре. Вече щях да се намирам в плачевно състояние, ако бе продължила да ме държиш така. Някой път може би ще пуснеш в употреба и устата си, Сузана.
Тя го погледна изненадано и премигна. Беше тъмно, така че виждаше само контурите на лицето му.
— Искаш да те целувам там?
— О, да, и нещо повече.
Младата жена замълча. Никога не си бе представяла подобно нещо. Мислеше, че поставянето на ръката там бе повече от дръзко, нещо, което една дама не би трябвало да прави. Усещането обаче й бе доставило голямо удоволствие, топлината и твърдостта му й бяха много приятни.
Той я дръпна напълно върху себе си.
— Целуни ме.
Когато устите им се сляха, обхвана с разперени пръсти хълбоците й и започна да масажира меката й плът. Не след дълго разтвори бедрата й. Пръстите му докоснаха чувствителната й плът помежду и Сузана се отдръпна назад, като го изгледа смаяно.
— Не ти ли хареса?
— О, хареса ми, но съм изненадана.
В този момент напъха целия си пръст в нея и тя хлъцна.
— Роухън, сега ме галиш така, както прави и през първата ни нощ заедно, и през нощта в страноприемницата, и през другите ни нощи, но съм забравила усещането. Мина толкова време. Цели три дни.
И тя се размърда. Баронът стисна клепачи. Нямаше да издържи още дълго.
Когато проникна в нея, когато краката й се обвиха около хълбоците му, а дланите обхванаха лицето й с нежност, той прошепна, без да се отделя от устните й:
— Да си направим ли бебе, Сузана?
Тя започна да се движи и промълви във врата му:
— Не ме интересува, не ме интересува. Искам теб, само теб. Роухън…
Той попи удоволствието й в себе си. И на свой ред достигна върха.
Тримата седяха в трапезарията на следващата сутрин. Разговорът не вървеше дотогава, когато Роухън изтърва парченце хрупкав бекон и рече:
— Ами ако половината от картата е все още в дома на епископа? Дори в кабинета му? Ако убиецът не е успял да я намери? Не е имал чак толкова време. Ако се съди по начина, по който е убил Раундтрий, трябва да е бил вбесен; нищо чудно причината за яростта му да е отказът на епископа да разкрие истината.
Сузана постави салфетката си на масата и се изправи.
— Точно това си мислех и аз. Епископът трябва да е скрил някъде другата половина на картата. Да отидем да видим.
— Никога не съм срещал жена като нея — обърна се Филип към приятеля си.
— В такъв случай, когато откриеш жена като Сузана, може би ще се ожениш за нея, преди да е успяла да избяга от теб.
Виконтът се загледа със сериозен вид в нея и най-сетне рече:
— Може би. Може би.
29
— Проклет да съм — възкликна Филип Мърсъро и се изправи изпод бюрото на монсеньор Раундтрий, където бе лежал по гръб. — Вижте. Беше прикрепено към долната повърхност на писалището.
Това бе тясна, платнена книга. Изглеждаше много стара.
Роухън и Сузана се събраха около него. Точно мислеха да се отказват от по-нататъшно търсене на кабинета.
— Струва ми се, че ще се разпадне всеки момент — промълви Филип, като я разгърна бавно. — Само три страници, написани на латински. И това тук.
Усмихнат ослепително, той издърпа внимателно половината на малка карта от един джоб на задната корица.
— Получаваш първа награда, Филип. Това прилича на другата половина от картата.
— Първото, което предлагам да направим, господа — рече тихо Сузана, — е да потиснем задоволството си и да напуснем незабавно това място. Не желая Роланд да каже на лорд Балантайн за нашата находка. Или на когото и да било другиго. Ще се държим така, сякаш в крайна сметка сме се отказали.
— Тя е права — съгласи се баронът. Целуна я и прошепна в ухото й: — Намерихме я!
— Никакви такива — възкликна Филип. — Това ме кара да завиждам. А не обичам да завиждам. Прекалено е дребнаво, прекалено е разпространено и просташко. Роухън, никакви целувки по ушите повече. Така, а след като излезем, трябва да бъдем сериозни и дори намръщени. Нищо чудно някой да наблюдава къщата.
Когато слязоха долу, откриха Роланд в кухнята, седнал пред масата, поставил глава върху кръстосаните си ръце, потънал в дълбок сън.
— Какво ще стане с него? — попита младата жена, когато съпругът й помогна да се качи в каретата.
— Ако епископът има роднини и те се преместят да живеят тук, тогава, страхувам се, за него няма да има място — отвърна виконтът.
— Защо не? Той е толкова красив и, макар да не си пада по дамите, изглежда доста работлив и способен. Не вярвам да го вините за възхищението и привързаността му към монсеньор Раундтрий.
— Не е чак толкова просто — отговори Роухън, пое ръката й в своята и я целуна по кокалчетата.
— Защо не му предложиш някаква длъжност при теб, Филип? — попита младата жена, след като успя да откъсне поглед от красивите очи и даже още по-красивата уста на съпруга си, уста, в която напоследък тя се заглеждаше все по-често.
Никога не бе предполагала, че някой ден ще започне да изпитва към един мъж това, което изпитваше към него. А начинът, по който я караше да се чувства, когато я докоснеше, когато проникнеше в нея? Все едно че бе отворил прозорец пред нея и тя бе излетяла през него. И не искаше този прозорец да се затвори никога. Вече дори не желаеше да остави съпруга си. Знаеше, че бе неин и винаги щеше да бъде неин, каквато и репутация да имаше. Колкото до нея самата, тя нямаше избор. Отклони мислите си от устата, която желаеше да целува, докато и двамата останат без дъх.
— Ами, Сузана, положението е такова, че… — започна да обяснява Филип, но не довърши, взря се продължително в хубавото й невинно лице и изпъшка. — Не мога.
— Сузана — обади се баронът. — Аз съм ти съпруг. Трябва да ми повярваш, че колкото и лоялен и привързан да е Роланд, Динуити Котидж не е подходящо място за него.
— Добре — произнесе бавно младата жена, извила въпросително на една страна глава. — Ще искам да ми обясниш тази мистерия, когато останем насаме, Роухън. — Притисна се в него, целуна го по ухото и прошепна: — Ще ми кажеш всичко, дори ще ме молиш за милост, когато ми паднеш в ръчичките.
Сега бе ред на барона да изпъшка.
— Чувствам нова вълна на ревност — обади се Мърсъро. — За да се разсея, ще погледна през прозореца; така и ще се уверя, че никой не ни преследва.
След час бяха отново в Динуити Манър. Валеше силно, когато каретата премина по главната алея, а небето беше мръсносиво. Бе три следобед. Но това нямаше значение. Радостното им вълнение можеше да ги пренесе през цял потоп.
— По дяволите — промърмори Филип, когато влязоха в кабинета му. — Иска ми се да имахме и другата половина на картата.
