дяволита усмивка. Доколкото си спомням, никога не е носила дори и парченце плат. Харесвал й е начинът, по който той я е изпивал с поглед, обичала е да го подлудява.
— Мисълта ви като че ли броди по неутъпкани пътеки.
— Като видя такава пътека, изпитвам непреодолимото желание да я пребродя — заяви със самодоволна усмивка той, направи пауза и добави: — Често съм се чудил къде ли точно се намира раят. Сигурен съм, че в никакъв случай не е близо до английските брегове. Защото там не може да има стенещи замъци и ледени бури, а само топлина и красота. Е, стенание, разбира се, има. Чудя се какво ли би казал бедният ви съпруг за вашата пълна неосведоменост за рая.
Нейният съпруг. Бедният й непрежалим съпруг. Филийката се изплъзна от пръстите й и падна на покривката. Добре, че той разбра погрешно реакцията й.
— Съжалявам, Еванджелин. Не исках да ви нараня.
Тя отговори с метален глас:
— Вече ви казах, че съпругът ми Андре беше прекрасен човек, с чувствителна душа. Аз го боготворях. Той ме научи на всичко, което трябва да знам за този ваш рай.
— Нямам спомени от вчерашния ни разговор, че той се е бил издигнал до такива върхове на съвършенството. Не, съжалявам. Нека оставим скъпия Андре да почива в мир. А сега, Еванджелин, ако сте хапнали достатъчно, че да се държите на краката си, ще ви заведа да се запознаете с Едмънд. Той се надяваше гостът ни да е Филип Мерсьоро — един мой приятел, който винаги му носи подаръци и го качва на коня си, или Роуън Карингтън — друг мой дългогодишен приятел, който отглежда невероятни екземпляри за котешките надбягвания. Той му разказва безброй истории за тези четириноги. Роуън е собственик на прославената шампионка Джили. А пък Филип открай време си мечтае да тренира котенце. Вероятно сега, след като вече е женен, братята Харкър, които са водещи специалисти в областта, ще го удостоят с честта. Котешките състезания се провеждат от април до октомври. Били ли сте някога на такова зрелище?
— Не, но съм чувала за тях. А вие имали ли сте някога котка за надбягвания?
— Вероятно някой ден… Братята Харкър все още не са ме счели за достоен. Казват, че съм твърде неспокоен и не се задържам на едно място, а подобно животинче трябва да бъде управлявано с твърда ръка и собственикът му винаги да бъде около него. Хайде да отидем да видим сина ми.
Десета глава
Лорд Едмънд изтърпяваше процедура по измиване на лицето и ръцете, извършвана от разцъфналата в усмивка Елън, която редуваше ожесточеното търкане с целувки.
Щом видя баща си, Едмънд изкрещя, стрелна се към него и скочи в обятията му — това бе обичайният му начин на посрещане. Херцогът го гушна, подхвърли го високо във въздуха и предизвика водопад от детски смях, който стопли бащиното му сърце.
— Е, момчето ми, успял си да измиеш почти всичкото яйце от устата си. Добро утро, Елън. Изяде ли си Едмънд закуската?
— Справи се много добре, ваше благородие.
— Къде е братовчедката ми, татко? Донесла ли ми е подарък? Нали няма да й позволяваш да ме потупва покровителствено по главата? — Детето внезапно млъкна. Погледна над рамото на баща си и прошепна разтревожено: — Това ли е дамата, която е дошла да ме види?
— Косата й с цвят на мед ли е? — Херцогът едва сдържаше смеха си. — А очите — много кафяви? Като кал… Висока ли е почти колкото мен?
— Да, татко, голяма е. Обаче не съм сигурен за очите й…
— Исках да дойда първо сам, за да те подготвя, но очевидно тя е вървяла след мен.
Без да пуска Едмънд, херцогът се обърна:
— Еванджелин, това е синът ми Едмънд. Едмънд, запознай се с братовчедка си.
Детето я заразглежда внимателно.
— Не мисля, че очите й приличат чак толкова на кал. А сега ме пусни, татко, за да мога да се поклоня както трябва.
Изумен, баща му го остави на пода. Едмънд направи дълбок реверанс, като „показа великолепен крак“, както би се изразила баба му, и изрече:
— Добре дошли, братовчедке Евалин. Елън каза, че госпожа Роли й е обяснила, че си наполовина чужденка. Французойка.
— Да, наистина съм наполовина чужденка.
Еванджелин клекна, за да се изравни с него.
— Добре дошли в моя дом. Това е Челси.
— Благодаря.
— Представи се великолепно, Едмънд! Браво! — Херцогът се обърна към Елън: — Справила си се много добре.
Елън, която никога не можеше да погледне господаря си, без да се изчерви, отвърна:
— Лорд Едмънд настоя да се упражняваме, ваше благородие. Каза, че честта му зависи от това.
— И е напълно прав. Едмънд, защо не наричаш братовчедка си Ева? Много по-лесно е. Нали нямате нищо против, мадам?
— Разбира се, че нямам. Аз бях първа братовчедка на майка ти, Едмънд. Отдавна искам да се запозная с теб.
Едмънд постави малките си пръстчета в дланта й и запита:
— Приличаш ли много на мама? Аз не си я спомням добре.
— Не особено. Майка ти беше красива, истински ангел нежна и бяла, със златисторуса коса и небесносини очи. Като изключим по-тъмната ти кожа, ти малко приличаш на нея. — Разбирайки, че последните й думи не се харесаха особено на лорд Едмънд, тя добави: — Но мисля, че ще станеш голям и красив мъж като баща си. Имаш неговата черна коса и същото дяволито пламъче в очите. И прекрасен смях. Знаеш ли, много е важно да можеш да се смееш от сърце. А тъй като вече съм чувала как баща ти се залива от смях, сигурна съм, че и ти ще заприличаш на него.
— Точно това искам и аз — кимна Едмънд. — А мама ниска ли беше? Нямам никакво желание да бъда нисък, когато порасна.
— Да, но не забравяй, че тя беше вълшебна принцеса. Принцесите са винаги ниски, ефирни, грациозни и красиви. Що се отнася до теб, ти си син на принц, а принцовете никога не са ниски и ефирни. Да, ти ще станеш точно като баща си. Няма защо да се притесняваш. Погледни си краката, Едмънд. Огромни! Тялото ти ще израсне съразмерно с тях. Имаш и дълги тънки пръсти. Да-а, пред себе си виждам бъдещ великан. Може дори да надминеш баща си. Всъщност той не е чак толкова висок, прекрасен и забележителен.
— Винаги съм мислел, че кучетата растат съразмерно с лапите си — отбеляза херцогът, без да се обръща конкретно към никого.
— Да, и те — съгласи се Еванджелин.
— Значи аз съм принц?
— Образно казано, ваше благородие.
— Харесва ми да бъда принц. Но наистина ли не съм забележителен? Не ми ли казахте само преди час, че съм прекрасен?
— Не си спомням…
— Наистина ли ще стана по-висок от татко?
— За мен няма никакво съмнение.
Едмънд засия от щастие.
— Тогава много се радвам, че ти си тук, а не Филип или Роуън. Знаеш ли някоя история за Джили?
— Засега не, но можеш да бъдеш сигурен, че ще открия такава.
— А дали случайно ми носиш подарък?
— Едмънд, ти си едно алчно просяче! — намеси се херцогът. — Братовчедката ти ще си помисли, че те лишавам от играчки.
— Всъщност аз ти нося подарък, Едмънд. Надявам се да ти хареса. — Еванджелин извади от джоба на роклята си малка опакована кутийка.
