на показ прекрасните си бели зъби.
— Ако херцогът желае да се забавлява, единственото, което трябва да направи, е да се обърне към други, готови да се отзоват на повика му.
— Ще го направи, и то много скоро. — Лейди Джейн потупа черния ръкав на Кларъндън с бялата си ръка. Херцогът й отправи ленив поглед, а в тъмните му очи проблесна обещание за възмутително порочни удоволствия.
Ала не порочните удоволствия го занимаваха в момента. Защо майка му бе поставила тази лейди Джейн до него, по дяволите? Естествено, тя не е имала представа, че той не възнамерява да се развлича с въпросната дама. Погледна към Еванджелин — тя седеше безмълвно, с очи, приковани в парчето свински пай, което изстиваше в чинията й.
— Предполагам, че се дължи на английската ви кръв — заключи лейди Джейн с ангелско гласче.
Еванджелин наклони глава.
— Много е възможно.
Не знаеше точно къде в тези думи е брадвата на палача, но бе сигурна, че всеки момент ще се стовари върху главата й.
— Не сте ниска и тъмна като повечето ваши сънародници.
Сведе поглед към остатъците от пая си. Поклати отрицателно глава, когато лакеят тихо я запита дали желае ябълкова тарталета. В това ли се състоеше брадвата? Не й се стори чак толкова остра. Затова се задоволи да отвърне:
— Преценката е ваша, лейди Джейн.
— Наистина! Оказва се, че в този случай смесването на кръвта е довело до доста лош резултат. Дамите тук определено се чувстват миниатюрни спрямо вас.
Еванджелин се запита защо тази дама се принизяваше до такива плоски обиди, само и само да привлече вниманието на херцога. Когато заговори, в гласа й бликаше топъл хумор:
— Твърде показателно е, че именно вие го казвате, лейди Джейн. Аз самата също го забелязах, само че си мислех по-скоро за трътлести форми, отколкото за миниатюрни.
Лейди Джейн си пое дълбоко дъх и присви злобно очи.
— Голямо нещастие е, че вие сте вдовица. За разлика от французите, англичаните рядко биват привличани от дами, които вече са били омъжени, освен, разбира се, по обяснимите причини.
Херцогът прочисти гърлото си.
— Джейн, знаеш ли, че майка ми е по-висока от Еванджелин?
Лейди Джейн го погледна безпомощно. „О, не!“, помисли си Еванджелин. „Не ме карай да те съжалявам!“
— Но, ваше благородие, майка ви е необичайна в много отношения! И така трябва да бъде, щом е ваша майка.
„Това пък какво беше?“, изуми се херцогът.
Лейди Джейн си кротуваше. Ала сега вече изпитваше чиста и неподправена омраза към тази отвратителна жена.
Като че ли съжалила, че е била твърде добра и благородна към дамата срещу себе си, Еванджелин продължи:
— Знаете ли, не чувствам никаква необходимост да привличам вниманието на който и да било английски джентълмен. Аз просто гостувам, а не съм на лов за съпруг. И, честно да ви кажа, не мога да си представя по-отвратително нещо от това даден мъж да ме вземе за неприемлива само защото съм вдовица. Ако англичаните са такива задръстеняци, може да си ги задържите за себе си.
Тези думи очевидно допаднаха много на лейди Джейн. Тя вдигна глава и се усмихна широко на херцога. А той каза:
— Виждам, че майка ми е готова да изведе дамите от трапезарията.
Мариан Клотилд тутакси изрече високо и ясно с приятния си глас:
— Дами? Какво ще кажете да оставим господата с техния портвайн?
„Как успяват да действат в такъв синхрон?“, запита се Еванджелин. Позволи на един лакей да й дръпне стола и на ставане се обърна към лорд Джордж:
— Свинският пай беше разкошен.
Не й се наложи повече да отбива атаките на лейди Джейн Белърман, тъй като, щом дамите се настаниха удобно на групички в гостната, лейди Пембърли и бъбривата Фелиша я обсебиха изцяло.
Фелиша описа в най-големи подробности какво и колко е изяла. Лейди Пембърли й подхвърли, че ако продължава да се тъпче като прасе, лорд Петигрю скоро ще насочи вниманието и усилията си другаде.
Еванджелин, която беше хапнала съвсем малко, натовари душата си с поредната лъжа:
— Вечерята беше великолепна и аз съм напълно съгласна с казаното от госпожица Сторли. Истинска благодат е, че на дамите вече не се налага да носят онези ужасяващи корсети.
Тъкмо разговаряше с Полин, виконтеса Демстър, когато чу зад себе си гласа на херцога:
— Извинете, милейди. Току-що пристигнаха едни мои скъпи приятели, на които държа да представя мадам дьо ла Валет.
Двадесет и шеста глава
Докато вървяха през гостната, Кларъндън раздаваше наляво и надясно усмивки и комплименти. Накрая се обърна към нея с думите:
— Определям те за победител в този турнир.
В първия момент Еванджелин не разбра за какво става въпрос.
— Лейди Джейн.
— О-о, тя ли! Тази ревнива малка нещастница! Не ви трябва за съпруга, ваше благородие. Повярвайте ми. Ще ви отегчи много бързо с глупостите си. Можете ли да си представите, тя се почувства заплашена от мен?! Точно от мен!
Той се вторачи в нея като хипнотизиран.
— Изненадващо, нали? Заплашена от теб — старата вещица без грам красота, интелект, без дори следа от чар, без апетитна фигура, която да отвлича мъжете от по-съществените неща!
— Не е необходимо да стигате чак толкова далече. Е, кои са тези ваши приятели, с които държите да ме запознаете?
Сети се за Джон Еджъртън. Трябваше да говори с него, преди той да си е тръгнал. В този момент се озоваха в огромното фоайе.
— Извини ни, Ричард — каза един красив благородник и пристъпи към тях. Погледна към Еванджелин и се представи: — Аз съм Филип Мерсьоро, виконт Деренкур. А това е съпругата ми Сабрина. Що се отнася до бебето ни, то все още не се вижда. Ала жена ми ме уверява, че дъщеря ни е добре.
Младата дама с разкошна кестенява коса, вдигната високо на главата, сръга съпруга си и се засмя.
— Простете, мадам. Аз съм Сабрина. Вярно е, че съм бременна и че Филип иска момиченце, но май ще е момче. О, боже, толкова съжалявам, че закъсняхме. Обадиха се Роуън и Сузана Карингтън. Нямаха време да дойдат с нас и много съжаляват.
— А това е Еванджелин дьо ла Валет — представи я херцогът.
— Особено ми е приятно! — Филип поднесе ръката й към устните си. — Доколкото разбирам, понастоящем вие се грижите за Едмънд. Ако Сабрина толкова настоява да ме дари със син, бих искал да прилича на него.
— Той наистина е чудесно момченце! А вие знаете ли, че спечелих победа над вас, милорд? Подарих на Едмънд пистолет играчка, с който изпозастреля всички пауни. А сега разработва военни стратегии с Бъниън. Каза, че вашите подаръци са нищо в сравнение с моя.
— Този малък неблагодарник! — възкликна Филип и присви очи. — Досега съм го затрупвал с изненади, а той се е отрекъл от мен само срещу някакво си ваше подаяние! Ричард, поговори със сина си! Трябва да го убедиш, че лоялността към собствения му пол е единственото нещо, което спасява мъжете от попадане под женски чехъл.
Еванджелин се разсмя от сърце, но внезапно забеляза, че Сабрина отправя странни погледи към съпруга
