Опита се да се откъсне от него, но той не я пусна.
— Андре беше чудесен човек!
— В момента те уча как да ме целуваш, Еванджелин. Бих си помислил, че аз съм първият мъж, който те докосва и целува.
— Андре беше мой съпруг.
Отново започна да я целува. Този път езикът му проникна по-навътре в устата й и я стресна. Тя си пое много леко дъх, ала той се отдръпна и се загледа в нея.
— Ти си абсолютна загадка, Еванджелин.
Отвори уста, за да му каже. Но… О, не! Еджъртън ще заповяда да убият Едмънд!
— Ваше благородие, простете, че ви обезпокоявам, но шивачът е тук.
Беше Грейсън.
Херцогът докосна челото й със своето, пое си дълбоко дъх и я пусна.
— Благодаря ти, Грейсън. Кажи му, че слизам.
Овладя се. Оправи косата й, а после и роклята.
— Така. Сега никой не би се досетил, че беше готова да паднеш на килима и да ми позволиш да правя с теб каквото си поискам. — А после добави през рамо: — Трябва да решим, Еванджелин. Надявам се, че непрежалимият ти Андре вече не владее сърцето и чувствата ти.
Не й предостави никаква възможност за отговор. Излезе, като притвори внимателно зад себе си вратата на детската стая.
Двадесет и девета глава
Мариан Клотилд се обърна към сина си:
— Едмънд поиска да му дам примери за ирония, скъпи. Бях изумена. И знаеш ли, не можах да се сетя за нито един пример. Каза, че имал нужда от ирония за историята си.
— Какъв по-добър пример за ирония от настоящата ситуация! — възкликна херцогът, който се питаше какво става с живота му.
— Сравнението ти е много интересно. Надявам се, си даваш сметка, че Едмънд се разбира много добре с Еванджелин. Тя го обича от все сърце, а той я обожава. Идеята да стане негова бавачка се оказа много удачна. Все пак не мога да си обясня, скъпи — тя отпи от чая си, — защо Еванджелин категорично отказа да дойде на бала с маски у Сандерсън под претекст, че няма подходящ костюм. Предложих да й осигуря, но заяви, че в никакъв случай не може да го приеме. Нямах намерение да я карам да се чувства като бедна роднина. В този случай гордостта й е ненужна. Защо не поговориш с нея? В последно време е станала много мълчалива, рядко излиза от къщата и е започнала да отслабва. Не знам какво не е наред, скъпи, но трябва да оправиш нещата. Знам, че ще се радва да отиде на бала та кой ли не би се радвал! Ще се погрижиш ли? Дори и Грейсън разсъждаваше на глас по този въпрос, което е крайно необичайно. Той явно също е много привързан към нея.
Херцогът се загледа смръщено в искрящите въглени в камината. От деня, в който едва не я облада в стаята на сина си, тя го държеше на разстояние. Какво ли щеше да се случи, ако Грейсън не беше съобщил за пристигането на шивача. Всъщност отлично знаеше какво щеше да се случи и едва се въздържа да не простене на глас, когато си представи как прониква в нея.
Тя го желаеше. Много. Очевидно бе достатъчно само да я докосне и се отпускаше в обятията му. Това му доставяше неизмеримо удоволствие. В същото време обаче съзнаваше, че никога, ама никога повече не трябва да го прави. Но явно просто не можеше да си удържа ръцете, когато бе сам с нея. Наистина трябваше да разрешат тази ситуация. Само че изобщо не бе сигурен какво да прави, тъй като не я разбираше. Когато заговори, думите му бяха насочени по-скоро към огъня:
— Мисля, че съм почти за Бедлам33.
— Глупости! Вярно е, че никога досега не съм те виждала в подобно състояние, но за майка ти, която те обича и познава, е ясно, че поне засега не си луд.
Погледна я измъчено.
— Спести ми майчинските си съвети и проклетите майчински забележки.
— Добре. Ще си седя тихо и кротко и ще наблюдавам как пропадаш — преживяване, напълно ново за теб.
— Преживял съм всичко, което може да сполети един мъж! — отвърна рязко херцогът и срита с ботуша си един горящ въглен.
— Ти си мислиш така, но ти предстои да преминеш през още много неща.
— Ще говоря с Еванджелин. Държа да отиде на този проклет бал. Ще й кажа, че трябва да дойде с нас. И да приеме доминото и костюма от теб. Няма да ми откаже.
Мариан Клотилд сведе поглед към изящните си дълги бели пръсти.
— Защо за разнообразие не се опиташ да използваш малко хитрост?
Херцогът се смръщи.
— Тя ще прави онова, което аз й кажа! В противен случай ще…
— Както вече отбелязах, господарските ти маниери надали биха ти били от полза.
Стовари яростно юмрук върху полицата на камината, но само след миг примигна от болката, която сам си беше причинил.
— Може би именно вие се нуждаете от малко хитрост, мадам! Докато ме обвинявате, че твърде здраво дърпам юздите, вие всъщност се опитвате да ме задушите! Изтънчеността ви едва ли може да се нарече изящна!
— Добре, скъпи, няма да кажа нищо повече — отвърна Мариан Клотилд през смях, от който на херцога му се прищя да хвърли през прозореца един от безценните й столове. — Не бих желала да си мислиш, че си пъхам носа където не ми е работа.
— Ха-ха! Ще изпратя Едмънд при теб, тъй като в момента той несъмнено е с нея, а не желая да обсъждам въпроса пред сина си.
С тези думи Кларъндън напусна решително гостната.
Както бе предполагал, Еванджелин беше в детската стая. Двамата с Едмънд седяха с кръстосани крака пред камината, прилепили глави, и разглеждаха албум с илюстрации на Париж.
— А това, Едмънд — тъкмо казваше тя, — е Бастилията. Когато френският народ останал без храна, когато хората разбрали, че вече нямат никаква надежда, превзели този гигантски мрачен затвор и го съборили камък по камък. Именно това сложило началото на Френската революция през 1789 година.
Едмънд се замисли дълбоко.
— Не смяташ ли, че това е добра идея за нова история? — предложи деликатно Еванджелин.
— Да — кимна детето. — Вероятно в нея би могло да има едно момиченце, затворено в Бастилията, защото отказало да изяде ужасната вечеря, приготвена от мащехата му, и едно момченце, което отива да го спаси.
Херцогът си прочисти гърлото.
— И кое ли ще бъде това момченце, Едмънд?
— Естествено, че аз, татко!
— Така си и помислих. Предполагам, че после ще й даваш да яде само превъзходна храна.
— Да. Ще помоля госпожа Дент да й я приготвя. Тогава няма да има нужда да се връща в Бастилията, защото тя е едно много сладко момиченце, на което не искам да се случи нищо лошо.
На херцога му се прииска да сграбчи сина си и да го притисне силно в обятията си. Понякога не можеше да повярва, че това великолепно дете е негово. Та то бе истинска божия благословия! Почувства внезапно стягане в гърлото. Като че ли съвсем ясно чу как баща му му казва, че на света няма по-добър син от него. Затвори очи. След малко отново се изкашля.
— Извинявай, Еванджелин, но на Едмънд баба му го очаква долу в гостната. Вместо лошата мащеха, която мъчи децата с гнусни бисквити, готвачката му е приготвила любимите лимонови тарталети.
— Истински тръпчиви лимонови тарталети? От онези, от които ти изтръпват устните?
— Точно от тях.
— Може ли да отида, Ева?
