„Какво не можеш? Можеш, разбира се! Ти си извънредно находчив. Някога тук са пристигали оковани във вериги каторжници от тъмницата на другия край на острова. Затова на вратата има шпионка. Затова са и тези големи железни халки, към които са ги приковавали, докато ги подкарат към маслиновите горички. Не се ли гордееш с мен? Аз съм наследница на робовладелци!“
„Защо заключваш вратата тогава? Аз твоя пленница ли съм?“
Маслобойната беше ниско помещение с лавици покрай стените, с високи прозорци, през които да не надничат любопитни очи, докато вътре се броят пари, държат се оковани каторжници или двама младоженци се любят, премалели, върху кожения диван, подпрян до стената откъм морето. Масата за броене на парите беше плоска и квадратна. В сводестите ниши зад нея бяха облегнати два изправени дърводелски тезгяха. Джъстин напрегна всички сили, за да ги придърпа по каменните плочи, и ги постави хоризонтално от двете страни на масата, като разперени крила. Докато ги сваляше от изправеното им положение, той ги позабърса от праха с носната си кърпа, след което подпря с тях масата, за да не се клати. Времето беше спряло. Джъстин не чувстваше нито глад и жажда, нито нужда от сън. Той постави по един куфар върху всеки тезгях и заизмъква безценните си вързопи, като се стараеше да ги нарежда точно в средата на масата, сякаш се боеше, че могат да скочат сами долу. Внимателно и полека той заразопакова първия вързоп, вещ по вещ — памучната й домашна роба; ангорската жилетка, същата, която бе носила в деня, преди да тръгне за Локикоджо; копринената й блуза, която още ухаеше на нея около яката, докато накрая ръцете му сграбчиха най-голямата ценност — една плоска сива кутия, около двайсет и пет на трийсет сантиметра, с емблемата на японска фирма върху капака. Изглеждаше невредима след безкрайните дни и нощи на болезнена самота и изнурително пътуване по света. От втория вързоп извади принадлежностите. Когато всичко излезе, той с треперещи ръце пренесе всичко до старото дъбово бюро в другия край на стаята.
— По-късно — обеща й той на глас. — Търпение, жено!
Дишайки вече по-леко, Джъстин извади транзистора будилник от ръчния си багаж и го настрои на местната дължина на Би Би Си. През цялото времетраене на пътуването си се бе опитвал да следи безплодното издирване на Арнолд. Като нагласи часовника да включи радиото за информационния бюлетин на следващия кръгъл час, той се насочи към неравната купчина писма, папки, изрезки от вестници, компютърни разпечатки и официални документи от същия вид, който в предишния си живот бе използвал като единствено бягство от действителността. Но не и тази вечер, в никакъв случай. Тази вечер официалните документи не предлагаха бягство от нищо, независимо дали ставаше въпрос за полицейските досиета на Лесли, за записките на Хам, за властните нареждания на Теса или за нейните собствени, внимателно класифицирани и подредени пачки писма, есета, изрезки от вестници, фармацевтични и медицински текстове, бележки, които си бе писала, а той ги бе свалил от дъската за съобщения в стаята й, както и трескавите й драсканици от болничната стая, намерени от Роб и Лесли в тайник в апартамента на Блум. Радиото се включи. Джъстин вдигна глава и се заслуша. За безследно изчезналия Арнолд Блум, доктор по медицина, заподозрян в убийството на Теса Куейл, съпруга на британски дипломат, отново нито дума. Когато новините свършиха, Джъстин се зарови в документите на Теса, докато откри онова, което бе решил да пази като очите си до края на разследването. Тя го бе донесла със себе си от болницата — единственото нещо, което бе останало от Уанза. Теса го бе извадила от още неизхвърленото кошче за отпадъци до празното легло на Уанза. В продължение на много дни и нощи предметът бе стоял като мълчаливо обвинение на бюрото в работната й стая — една картонена кутийка в черно и червено, дванайсет на седем сантиметра, празна. От плота на бюрото тя я бе преместила в средното чекмедже, където Джъстин я бе открил по време на трескавото събиране на личните й вещи. Нито забравена, нито отхвърлена като маловажна, а само изместена от по-належащи неща, но внимателно прибрана за когато й дойде времето. В непрекъснат надпис, който обикаля кутийката от всички страни, е напечатано името „Дипракса“, по две букви на страна, а вътре има листовка, указваща всичките показания и противопоказания на препарата. А на капака — три игриви златни пчелички, подредени като стрела за полет. След като я разтвори от сгънатото й състояние и оформи отново в кутийка, Джъстин я постави точно в средата на празната лавица така, че да му бъде непрекъснато пред очите. „Кени Кей се смята за Наполеон с тия пчели“, му бе прошепнала тя, докато треската я унасяше. „Ужилването им е смъртоносно, знаеш ли това?“ Не, скъпа, нищичко не знам, ти си спи.
Да чета.
Да пътувам.
Да забавя емоциите си.
Да ускоря мисълта си.
Да нападам и стоя неподвижен, да бъда търпелив като светец и импулсивен като дете.
Никога през живота си Джъстин не бе изпитвал такава жажда за знания. Времето му за подготовка бе изтекло. Готвил се бе за това ден и нощ, още от смъртта й. Бе се сдържал, но тихомълком се бе готвил. Готвил се бе на оня отвратителен долен етаж у Глория, готвил се бе по време на разпитите, когато от усилието да се сдържа на моменти усещаше, че полудява; готвил се бе в последното останало будно кътче на мозъка си. Готвил се бе по време на безкрайния полет на завръщане в родината, в кабинета на Алисън Ландсбъри, в клуба на Пелегрин, в офиса на Хам и на номер четири; готвил се бе, докато мозъкът му се пръскаше от стотиците други неща, за които трябваше да се погрижи. Това, от което имаше нужда сега, бе един решителен скок право в сърцето на нейния таен свят, имаше нужда да разпознае всеки знак и камък по изминатия от нея път, да забрави кой е той самият и да се вживее изцяло в нейната роля, да убие Джъстин и да възкреси Теса.
Откъде да започна?
Отвсякъде!
Кой път да хвана?
Всички заедно!
Държавният служител у него беше в безсрочен отпуск. Заразен от нетърпението на Теса, Джъстин се подчиняваше единствено на нея. Там, където тя беше безжалостна като шрапнел, и той щеше да бъде безжалостен като шрапнел. Там, където тя подхождаше методично, и той щеше да използва нейния метод. Там, където тя правеше интуитивен скок, той щеше да я хване за ръката и да скочи с нея. Гладен ли беше сега? Щом Теса не беше гладна, и той нямаше право да бъде. Уморен ли беше? Ако Теса можеше да остане цяла нощ на бюрото си, загърната в домашната роба, Джъстин щеше да остане на своето не само цяла нощ, но и целия следващ ден, че и другата нощ след него!
Веднъж успял с мъка да се откъсне от работата си, Джъстин обиколи кухните и хладилниците на вилата и се върна, натоварен със сух салам, маслини, сухар, козе сирене и минерална вода. В друг случай — призори ли бе или привечер, останал му бе само споменът за призрачната светлина — преглеждаше дневника й от болницата, като си отбелязваше присъствията на Лорбиър и неговите слуги до леглото на Уанза, когато внезапно се събуди и видя как се разхожда като сомнамбул из заградената градина на вилата. В тази същата градина, където под любещия поглед на Теса бе садил сватбени букети от червени рози, фрезии и лупини в нейна чест. Бурените стигаха до коленете му, панталоните му бяха мокри от росата. Беше цъфнала една- единствена роза. Сетил се внезапно, че вратата на маслобойната е отворена, той се затича по каменните плочи, но я завари здраво заключена, а ключът беше в джоба на сакото му.
Изрезка от „Файненшъл Таймс“:
Носят се слухове, че преуспелият магнат и плейбой Кенет К. Къртис от компанията „Трите пчели“, инвестираща в страните от Третия свят, планира брак по сметка с швейцарско-канадския фармацевтичен гигант „Карел Вита Хъдсън“. Дали обаче КВХ ще се яви пред олтара? Дали „Трите пчели“ ще съберат нужната зестра? Отговор „да“ и на двата въпроса, поне ако се съди по предишни не по-малко дръзки сделки,
