Вечният градинар

— Какво или кой е waghalsig? — пита го тя още от вратата.

— Кой е какво?

Теса изговаря думата с пресилено английско произношение. Казва я още два пъти, преди Джъстин да включи.

— Безразсъден — отвръща предпазливо той. — Луда глава. Защо?

— А аз waghalsig ли съм?

— Ти? В никакъв случай.

— Просто един човек току-що ме нарече така. В моето състояние съм само за лудории, няма що.

— Не му вярвай — отвръща предано Джъстин и двамата едновременно избухват в смях.

Писмо от господата Оуки от „Оуки и Фармлоу“, адвокатска кантора, Лондон, Найроби и Хонконг, до: мис Т. Абът, пощенска кутия, Найроби:

Уважаема мис Абът,

Ние представляваме фирмата „Трите пчели“ със седалище в Найроби. Оттам ни бяха предадени няколко писма, адресирани лично от Вас до сър Кенет Къртис, главен изпълнителен директор на споменатата фирма, и до други директори и членове на Управителния съвет.

Възложено ни е да Ви уведомим, че продуктът, за който се повдига въпрос във Вашата кореспонденция, е преминал успешно всички предвидени клинични изпитания, много от които са били проведени при спазване на значително по-високи стандарти от изискуемите според националното и международното законодателство. Както сама правилно отбелязвате, продуктът е изпробван и регистриран в Германия, Полша и Русия. По молба на кенийските здравни власти регистрацията на продукта е потвърдена с независима експертиза от Световната здравна организация; прилагаме копие от съответния сертификат.

Бихме желали да Ви предупредим, че всякакви по-нататъшни сигнали по въпроса, подадени от Вас или от Ваши сътрудници, независимо дали засягат интересите на фирмата „Трите пчели“ или на каквито и да било други юридически и физически лица, ще бъдат изтълкувани като злонамерени и с нищо непредизвикани опити за злепоставяне на този престижен продукт, както и за увреждане на доброто име и пазарните позиции на неговите дистрибутори в лицето на фирмата „Трите пчели“. В такъв случай ние сме предварително упълномощени от нашите клиенти да започнем енергични съдебни действия срещу Вас с цялата строгост на закона и без нужда от допълнителни инструкции от тяхна страна.

Искрено Ваши…

— Здрасти, старче. Само две думи, ако може.

Гласът е на Тим Донъхю. Обектът на това обръщение, разбира се, е самият Джъстин, който възпроизвежда разговора по памет. Играта на „Монопол“ е временно прекъсната, понеже синовете на семейство Удроу закъсняват за урока по карате, а Глория е отишла в кухнята да налее по едно питиенце. Самият Удроу внезапно се е изпарил на път за мисията. В резултат от всичко това Джъстин и Тим са останали сами на градинската маса сред милиони фалшиви лири стерлинги.

— Имаш ли нещо против, ако засегна някои деликатни теми в интерес на по-висшето благо? — пита Донъхю с нисък, напрегнат глас, който достига само дотам, докъдето трябва.

— Ако се налага.

— Налага се. Става въпрос за тази срамна вражда, старче. Враждата на твоята блаженопочивша с Кени Кей. Опитвала се е да го спипа във фермата му, горкия човечец. Звъняла му по телефона по късна доба. Оставяла му оскърбителни писма в клуба.

— Не разбирам за какво говориш!

— Разбира се, че не разбираш. Това не е подходяща тема за разговор тъкмо в този момент. Особено докато ония ченгета се навъртат наоколо. Забрави я, смети я под килима, е нашият съвет. Не си струва. Всички сме доста изнервени напоследък. Включително и Кени. — Гласът му се извисява. — Ти си железен, Джъстин, как се владееш само! Не е ли достоен за всеобщо възхищение, а, Глория?

— Истински свръхчовек. Това си ти, Джъстин — потвърждава на драго сърце Глория, докато слага на масата подноса с джин и тоник.

Нашият съвет, повтаря наум Джъстин, докато гледа втренчено писмото на адвокатите. Не неговият. Техният.

Разпечатка от електронно писмо от Теса до Хам:

Братовчеде! Ангеле мой хранител! Моята приятелка в БББ разправя, че ония здравата я били закършили финансово — много повече, отколкото им личало отвън. Според нея по високите етажи се носели слухове, че Кени Кей се чудел дали да не ипотекира цялата си империя, извън фармацевтичното производство, при някакъв съмнителен латиноамерикански синдикат със седалище в Богота! Въпрос: може ли той да предприеме разпродажба на компанията, без да е уведомил акционерите си? Аз разбирам от фирмено законодателство дори по-малко и от теб, тоест никак! Просвети ме по въпроса.

С много обич, Тес

Само че Хам не бе имал време да я просвети по въпроса, дори иначе да беше в състояние да го стори. Нито пък Джъстин. Внезапно до Джъстин достигна шумът на давещия се мотор на стара кола, която се опитваше да изкачи склона към гаража, последван от силно думкане по входната му врата. Той скочи на крака и надникна през затворническата шпионка. Насреща го гледаше охраненото лице на отец Емилио Дел’Оро, енорийския свещеник, с изражение на състрадателна загриженост. Джъстин отвори вратата.

— Но какво правите, сеньор Джъстин? — възкликна отецът с оперния си бас, като се втурна да го прегърне. — Защо трябва да чувам от Марио, шофьора на такси, че смазаният от скръб съпруг на сеньората се е заключил във вилата и се представя за швед? За какво е свещеникът, о, небеса, ако не за да дава утеха на опечаления, да бъде любещ баща на своя беден, съкрушен син? — Джъстин притеснено промърмори нещо за нуждата от усамотение. — Но ти работиш! — извика свещеникът, като надникна през рамото на Джъстин в осеяната с хартии маслобойна. — Дори сега, в скръбта си, не преставаш да служиш на родината. Не случайно англичаните са владеели по-велика империя от Наполеоновата! — На което Джъстин отвърна с някаква баналност за работата на дипломата, която никога не свършва. — Както и на свещеника, сине мой, както и на свещеника! На всяка душа, която потърси упование в бога, има по сто, които отказват божията помощ. — Той понечи да влезе. — Ала сеньората вярваше в бога, сеньор Джъстин. Също и майка й, докторката, макар да не го признаваха. При толкова любов към ближния, как можеха да запушат ушите си за божието слово?

Джъстин някак си успя да отпъди свещеника от маслобойната, настани го на едно канапе в леденостудения салон на вилата, под ронещите се фрески на сексуално рано съзрели херувимчета, и му предложи чаша от виното на Манзини, после втора, като самият той си наля една за компания. Преглътна уверенията на добрия отец, че Теса вече е в безопасност, под грижите на своя Създател, и прие без възражения идеята му за отслужване на заупокойна литургия в нейна памет на следващия й имен ден, а също и намека му за щедро дарение във фонда за ремонт на енорийската черква и за още едно, за укрепване основите на замъка на хълма, един от бисерите на средновековна Италия, който по думите на археолози и земемери бил обречен скоро да рухне в пропастта, освен ако — с божията помощ — основите и стените му не се укрепят навреме… Когато накрая изпрати добрия човек до колата му, Джъстин толкова нямаше търпение да се отърве от него, че прие без възражения и последната му благословия, след което почти тичешком се върна при Теса.

Тя го очакваше със скръстени ръце.

Отказвам да повярвам в един бог, който позволява невинни деца да страдат.

— Защо тогава се женим в църква?

За да размекнем сърцето му, отвръща тя.