Вечният градинар

същото време двамата с Арнолд сме открили истинска златна жила, или по-точно истинско смрадливо блато, и имаме нужда от въпросното влечуго да се застъпи за нас в коридорите на властта, което е единственият начин да постигна нещо като жена на Джъстин и предана патриотка, каквато се опитвам да бъда. Чувам те как си казваш, че съм си все същата безогледна кучка, която обича да води мъжете за носа дори когато са супергадняри. Само че, Хам, не ми го казвай, ако обичаш! Не ми го казвай, дори да е така. Млъкни и точка по въпроса. Защото аз трябва да изпълня поетите обещания, а също и ти, скъпи. Затова имам нужда от теб, приятелю, имам нужда да ми помагаш и да ми казваш какво добро момиче съм, защото си е така! А ако не го направиш, ще ти дам най-мократа си целувка след оня ден, когато те тласнах през твоя Рубикон с глупавото ти моряшко костюмче. Обичам те, скъпи. Чао.

Тес

P.S. Гита разправя, че съм завършена уличница, но не може да го каже като хората, а излиза нещо като ули-ци-ца.

С обич: Тес (ули-цицата)

Обвиняемата е призната за невинна по всички точки, каза й той. А аз, както обикновено, мога само да се срамувам от себе си.

Странно успокоен, Джъстин продължава да сглобява късчетата от мозайката.

Извадка от съвместния доклад на Роб и Лесли до Франк Гридли, началник отдел „Задгранични криминални разследвания“ към Скотланд Ярд, относно третото поредно събеседване с мистър Удроу, Александър Хенри, началник на Политическия отдел при Британската мисия в Найроби:

Обектът настойчиво твърди, че цитира официалното становище на сър Бърнард Пелегрин, директор на Африканския отдел на Форин Офис, в смисъл че едно евентуално продължаване на разследването, за каквото се настоява в докладната записка на Теса Куейл, би могло само излишно да застраши отношенията между правителството на Нейно величество и Република Кения и да навреди на търговските интереси на Обединеното кралство… Обектът отказва по съображения за сигурност да разкрие съдържанието на споменатата докладна… Обектът отрича да притежава някаква информация за ново лекарство, разпространявано от „Трите пчели“. Обектът заявява, че всякакви молби за предоставяне на споменатата докладна на Теса Куейл за оглед от следствието би трябвало да се отправят лично към сър Бърнард Пелегрин; същевременно той изказва съмнение, че въпросната докладна все още съществува. Обектът описва Теса Куейл като истерична и досадна личност, чието поведение издава психическа нестабилност по въпросите, свързани с хуманитарната й работа. Според нас с тази характеристика се цели омаловажаване и притъпяване на ефекта от докладната й. С оглед на гореказаното предлагаме при първа възможност да се изпрати официално искане до Форин Офис за предоставяне на следствието на копия от всички документи, които покойната Теса Куейл е предоставила на обекта.

Резолюция с червено мастило, подписана от Ф. Гридли, помощник-комисар:

РАЗГОВАРЯНО СЪС СЪР Б. ПЕЛЕГРИН. МОЛБАТА ОТХВЪРЛЕНА ПО СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

Извадки от научни медицински списания, възхваляващи в подходящо уклончив стил сензационните предимства на новия препарат „Дипракса“, пълното „отсъствие на мутагенност“ и „продължителния период на полуразпад у плъхове“.

Цитат от здравното списание „Хаити Джърнъл“, в което се изразяват плахи резерви относно „Дипракса“. Статията е подписана от пакистански лекар, извършил клинични изпитания на препарата в хаитянска университетска болница. Изразът „известен потенциал за токсичност“ е подчертан с червено мастило от Теса; намеци за предизвикани от препарата вътрешни кръвоизливи, чернодробна недостатъчност, световъртеж, увреждане на очния нерв.

Цитати от статия в следващия брой на същото списание, където цяла плеяда светила на медицината с импозантни титли се впускат в унищожителна контраатака, като се позовават на над триста наблюдавани случая. В същата статия нещастният пакистанец се обвинява в „необективност“ и „безотговорно отношение към пациентите му“ и се анатемосва веднъж завинаги.

Ръкописна бележка от Теса в полето:

Всички тези обективни експерти до един са вербувани като слуги на КВХ от високо платени „разузнавателни звена“, чиято цел е да откриват обещаващи разработки в областта на биотехнологиите.

Откъс от книга, озаглавена „Клинични изпитания“ от Стюарт Покок, записан с почерка на Теса като предпочитан от нея начин за запаметяване на текста. Отделни пасажи са подчертани с яркочервено, което странно контрастира със сдържания стил на автора:

Наблюдава се известна тенденция сред студенти и лекари да възприемат публикациите в специализираната медицинска литература с прекомерен респект. Всякакви факти, изнесени в престижни медицински списания като „Лансет“ или „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин“, се възприемат като окончателни и неоспорими. Подобна наивна вяра в медицинските „библии“ се подхранва вероятно и от догматичния стил, възприет от мнозина автори, при който не се отделя достатъчно внимание на съмненията, присъщи на всяко научно изследване…

(Бележка в полето от Теса: Фармацевтичните компании постоянно подхвърлят поръчкови статии дори в така наречените уважавани издания.)

Що се отнася до презентациите на научни форуми и рекламните кампании на фармацевтичните компании, нужен е още по-голям скептицизъм… понеже възможностите за необективност са огромни…

(Бележка от Теса: Според Арнолд големите фармацевтични компании харчат луди пари, за да купуват учени и лекари, които да им рекламират продуктите. Биргит твърди, че КВХ неотдавна са направили дарение от петдесет милиона долара на една голяма университетска болница в САЩ, плюс заплати и пълно покриване на разноските на трима изтъкнати специалисти и шестима научни сътрудници. Корупцията в университетските среди се извършва още по-лесно: разкриват се катедри, биотехнологични лаборатории, изследователски фондации и какво ли не. „Неподкупно научно мнение се намира все по-трудно“, Арнолд.)

И още от Стюарт Покок:

Винаги съществува риск авторът на публикацията да бъде убеден да постави по-силно ударение върху позитивните резултати от изследванията, отколкото би било обективно оправдано.

(Бележка от Теса: За разлика от останалата световна преса фармацевтичните издания не обичат да публикуват лоши новини.)

Дори и да споменат отрицателни резултати от изпитанията, публикацията се пуска в някое неизвестно списание, а не в основните професионални издания… следователно едно опровержение на предхождащи хвалебствени публикации не може да