Вечният градинар

нередности с даден фармацевтичен продукт, негов дистрибутор е била фирмата „Трите пчели“?

Отговор: Нямам право да говоря така, докато Арнолд може да е още жив.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Въпрос: Спомняте ли си Арнолд и Теса да са имали особено отрицателно отношение и силни възражения към определен продукт?

Отговор: Не, не мога повече така. Не бива!

Въпрос: Гита, ние се опитваме да установим защо Теса е била убита, а също и защо вие смятате, че като обсъждаме тези неща, ние застрашаваме още повече сигурността на Арнолд.

Отговор: Беше навсякъде.

Въпрос: Какво беше навсякъде? Гита, защо плачете? Гита!

Отговор: Убиваше хора. В селата. В гетата. Арнолд не се съмняваше в това. Казваше, че препаратът бил добър. Нуждаел се обаче от още пет години изпитания, за да бъде годен за ползване. Бил бързодействащ, ефикасен и лесен за прилагане. Само че онези много бързали. Резултатите от тестовете били представени селективно. Не били взети предвид всички странични ефекти. Препаратът бил изпитван върху бременни плъхове и зайци, и кучета, и маймуни и нямало никакви оплаквания. Когато преминали на хора… е, там имало оплаквания, но хората са такива — все се оплакват. Тъкмо там е сивата зона, която се експлоатира от фармацевтичните компании. Всичко е статистика, а чрез манипулиране на статистическите данни може да се докаже всякаква теза. В случая, разследван от Арнолд, компанията е давала мило и драго, за да пусне първа своя продукт на пазара и да изпревари конкуренцията. При толкова много законови и нормативни разпоредби човек би сметнал, че това е невъзможно, но според Арнолд това е повсеместна практика. Нещата изглеждат по един начин от луксозните кабинети на ООН в Женева и съвсем различно от гетата в Найроби.

Въпрос: Коя беше фирмата производител на препарата?

Отговор: Наистина не искам да навлизам в повече подробности.

Въпрос: Как се наричаше препаратът?

Отговор: Защо не си дадоха труда да го изпитат докрай? Не са виновни кенийците. Ако си държава от Третия свят, не можеш да задаваш въпроси. Взимаш каквото ти се дава, и толкоз.

Въпрос: „Дипракса“ ли се казваше?

Отговор неразбираем.

Въпрос: Гита, успокой се и само това ни кажи. Как се казваше препаратът и кой го произвеждаше?

Отговор: Осемдесет и пет процента от всички заболели от СПИН са в Африка, известно ли ви е това? Колко от тях имат достъп до лекарства? Един процент! Проблемът вече не е хуманитарен, а икономически. Болните — мъже, жени — не могат да работят. Тази болест засяга и двата пола, затова има толкова много сираци. Хората не могат да изхранят семействата си. Нищо не могат да направят. Просто умират!

Въпрос: Значи става въпрос за лекарство срещу СПИН?

Отговор: Нищо повече не мога да кажа, докато Арнолд е жив… Нещата са свързани. При всеки случай на туберкулоза съмненията са за СПИН. И това е истината — невинаги, но почти… Така поне твърди Арнолд.

Въпрос: И Уанза ли беше жертва на същия препарат?

Отговор неразбираем.

Въпрос: Гита, от препарата ли умря Уанза?

Отговор: Нищо няма да кажа, докато Арнолд е жив! Да. От „Дипракса“. А сега се махайте!

Въпрос: Защо бяха тръгнали за разкопките на Лийки?

Отговор: Не знам. Махайте се!

Въпрос: Каква беше причината за пътуването им до Локикоджо? Извън женските сбирки…

Въпрос: Нямаше друго. Престанете!

Въпрос: Кой е Лорбиър?

Отговор неразбираем.

ПРЕПОРЪКА:

Да се отправи официално искане до Британската мисия в Найроби за осигуряване на специална закрила на свидетелката в замяна на пълни показания. Да й бъдат дадени нужните уверения, че всякаква информация, която предостави на следствените органи относно действията на Блум и покойната, ще бъде използвана по начин, който да не представлява заплаха за сигурността на Блум, ако се допусне, че той е все още жив.

ПРЕПОРЪКАТА СЕ ОТХВЪРЛЯ ПО СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТ.

Ф. Гридли, помощник-комисар

Подпрял брадичката си с ръка, Джъстин бе вперил невиждащ поглед в стената. Спомняше си за Гита — най-хубавата жена в Найроби след неговата собствена. Самопровъзгласила се за възпитаничка и последователка на Теса, чиято единствена мечта е да помогне за налагането на елементарни стандарти на почтеност в един непочтен свят. „Гита — това съм аз без лошите ми страни“, обичаше да казва Теса.

Гита, последната праведница, и Теса, в напреднала бременност, решават световните проблеми, склонили глави над чаша зелен чай в градината на къщата им в Найроби, докато Джъстин, бъдещият баща със сламената си шапка, абсурдно щастлив в скептицизма си, подрязва, плеви и подкастря храстите и цветята в своите лехи, привързва и полива растенията и се прави на английски смотаняк на средна възраст.

— Гледай си в краката, Джъстин! — предупреждават го те. Имат предвид кръвожадните африкански мравки, които излизат след дъжд в дълги бойни колони, способни да изгризат живо куче или малко дете за секунди благодарение на огромния си брой и на умелите си пълководци. В напредналата си бременност, Теса се бои, че мравките могат да помислят поливането на цветята за непредвиден дъжд.

Гита е вечно шокирана от всичко и от всички — от римокатолическата църква, която е против семейното планиране в Третия свят и устройва демонстративно изгаряне на презервативи на стадиона „Няйо“; от американските тютюневи компании, които примесват цигарите си с лека дрога, за да привикват малолетни пушачи; от сомалийските бунтовници, бомбардиращи беззащитни села, и от оръжейните компании, произвели бомбите.

— Що за хора са това, Теса? — шепне тя, искрено ужасена. — Що за манталитет имат те, кажи ми! Някакъв първороден грях ли изкупуваме? Ако питаш мен, става въпрос за нещо много по-лошо. Първородният грях предполага все пак някакво понятие за невинност. А къде е тук невинността, Теса?

А когато Арнолд спира до тях, което често става през почивните дни, разговорът веднага взима друга насока. Тогава приближават главите си една до друга, лицата им са сериозни и обтегнати, а ако Джъстин все пак решава да полее някое цвете наблизо, те демонстративно си говорят баналности, докато той не се отдалечи на подходящо разстояние.

Доклад на двамата полицейски следователи за срещата им с представители на фирмата „Трите пчели“, Найроби:

Бяхме поискали среща-събеседване със сър Кенет Къртис и ни бе дадено да разберем, че той е готов да ни приеме. При пристигането ни в централния офис на „Трите пчели“ обаче бяхме уведомени, че сър Кенет е извикан на аудиенция при президента Мой, след което трябвало да отлети незабавно за Базел за обсъждане на корпоративната политика с „Карел, Вита и Хъдсън“ (КВХ). Бе ни предложено да отправим въпросите си към директора по маркетинг на фармацевтични продукти, някоя си мис И. Рампури. За съжаление същия ден мис Рампури имала семейни ангажименти и не била в състояние да ни приеме. Посъветваха ни да поискаме среща със сър Кенет или с мис Рампури за по-късна дата. Обяснихме, че времето ни е твърде ограничено, и ни бе предложена среща с „високопоставени представители“ на компанията. След като ни държаха да