Тук е Африка. Става въпрос за вашия препарат, за който вие отговаряте. Вие го внасяте, вие го рекламирате, вие сте неговите дистрибутори и крайни продавачи. Казвам ви, че въпросният Лорбиър е замесен в историите около
Адвокат Оуки: Мисля, че вече ти бе отговорено, Роб. Пробвай във фирмата производител.
Следовател: А познавате ли жена на име Ковач, евентуално унгарка?
БББ (Ебер): И тя ли е доктор?
Следовател: Оставете титлата! Чували ли сте
БББ (Крик): Защо не погледнеш в телефонния указател, Роб? Аз така бих направил.
Следовател: Бихме желали да говорим също и с някоя си доктор Емрих…
Адвокат Оуки: Струва ми се, че днес нямате късмет, господа. Ужасно съжалявам, че не можем да ви бъдем от полза. Направихме каквото можахме, но днес просто не ви върви.
Бележка, добавена към протокола една седмица след срещата:
Въпреки уверенията на „Трите пчели“, че се извършва издирване, ни бе съобщено, че към настоящия момент не са излезли наяве никакви документи, епикризи, електронна поща или факсове, подадени от Теса Абът или Арнолд Блум. Опитите ни да се свържем повторно с Ебер или Крик също се оказаха неуспешни. Крик бил на „курс за преквалификация в Южна Африка“, а Ебер била „преместена в друг отдел“. Все още не били назначени техни заместници. Мис Рампури щяла да отсъства „до реорганизацията на фирмата“.
ПРЕПОРЪКА:
Скотланд Ярд да призове лично сър Кенет Къртис да даде пълни показания относно отношенията на неговата фирма с починалата и с доктор Блум, да инструктира подчинените си да издирят дневника на мис Рампури и всички останали липсващи документи, а мис Рампури да бъде открита незабавно за събеседване.
(Парафирано от помощник-комисар Гридли, но без последвали действия от страна на когото и да било.)
Крик, Дъглас (Дъг) Джеймс, роден в Гибралтар на 10 октомври 1970 г. (съставено по данни от Криминалния архив на МО и Главна прокуратура).
Обектът е незаконороден син на Крик, Дейвид Ангъс, офицер в Кралския флот (дисциплинарно уволнен). Крик старши е лежал седем години в британски затвори за множество престъпления, включително две непредумишлени убийства. Понастоящем живее охолно в Марбеля, Испания.
Крик, Дъглас Джеймс (наричан по-долу „обектът“) пристига в Обединеното кралство от Гибралтар на деветгодишна възраст, придружен от баща си (виж по-горе), който бива арестуван още на границата. Обектът е даден в приют за сираци. По време на престоя си в приюта попада многократно в съд за малолетни престъпници по обвинения в най-различни закононарушения, между които пласиране на наркотици, сбиване с нанасяне на тежки телесни повреди, сводничество и хулиганство. Заподозрян е в групово убийство на две негърчета в Нотингам (1984 г.), но не е подведен под съдебна отговорност.
През 1989 г. обектът обявява, че се е поправил, и подава документи за полицейска служба. От полицията го отхвърлят, но има сведения, че е бил използван като нещатен информатор.
През 1990 г. обектът подава документи за записване като доброволец в Британската армия и бива приет. След преминаване на курс на обучение за специалните части той е прехвърлен към британското разузнаване и получава назначение като цивилен полицай в Северна Ирландия с чин и права на сержант. Обектът служи три години в Ирландия, след което е разжалван в редник и уволнен. Няма никакви други данни за неговата служба.
Макар Д. Дж. Крик (обектът) да ни бе представен като служител за връзки с обществеността във фирмата „Трите пчели“, доскоро той е бил известен по-скоро като един от шефовете на охранителната им служба. Твърди се, че се ползва с личното доверие на сър Кенет Къртис, като в много случаи е изпълнявал функции на негов личен бодигард — например при посещенията му, само за последните дванайсет месеца, в района на Персийския залив, Латинска Америка, Нигерия и Ангола.
„Опитвала се да го спипа във фермата му, горкия човечец“, казва Тим Донъхю, наведен над дъската за „Монопол“ в градината на Глория. „Звъняла му по телефона по късна доба. Оставяла му оскърбителни писма в клуба. Смети я под килима, е нашият съвет.“
„Тия убиват, без да им мигне окото“, съветва го Лесли в тъмния микробус в Челси. „Но ти вече го знаеш.“
С тези спомени, които напират в съзнанието му, Джъстин трябва да е заспал на масата в маслобойната. Събуждат го крясъците на сутрешния въздушен бой между сухоземни птици и чайки, който се оказва не сутрешен, а вечерен — навън се свечерява. Той е напълно съкрушен. Изчел е всичко и вече знае, че без лаптопа на Теса ще продължи да вижда само ъгълчето на картината.
13.
Гидо чакаше на прага на тяхната къщичка, издокаран с черно палто, твърде дълго за неговия ръст, и с ученическата си чанта с презрамки, които едва се захващаха на хилавите му рамене. Тънката му като на насекомо ръка стискаше тенекиената кутия с лекарствата и сандвича. Часът беше шест сутринта. Първите лъчи на пролетното слънце позлатяваха паяжините по тревистия склон. Джъстин приближи джипа до къщичката и докато майката ги наблюдаваше от прозореца, Гидо, без да се облегне на подадената му ръка, пропълзя сам през предната седалка — ръце, колене, чанта, тенекиена кутия, палто — и се строполи отзад в ъгъла, като птиче, останало без сили след първия си полет.
— Отдавна ли ме чакаш? — попита Джъстин, но в отговор Гидо само се намръщи. „Гидо е специалист по поставяне на диагнози“, напомня Теса, силно впечатлена от своето неотдавнашно посещение в детската болница в Милано. „Ако е болен, вика сестрата. Ако е много болен, вика старшата сестра. А когато му се стори, че умира, вика лекуващия лекар. И всички до един начаса се отзовават.“
— Трябва да бъда на училище в девет без пет — каза вдървено Гидо.
— Няма проблем — отвърна Джъстин. Двамата разговаряха на английски заради самочувствието на Гидо.
— Ако закъснея, влизам в час задъхан. Ако подраня, трябва да се мотая наоколо и да ме гледат всички.
— Разбрано — каза Джъстин. В огледалото за обратно виждане лицето на Гидо беше восъчно бледо; по същия начин изглеждаше, когато имаше нужда да му се прелее кръв. — За твое сведение, ще работим в маслобойната, а не във вилата — добави успокояващо той.
Гидо не каза нищо, но докато излязоха на крайбрежния път, цветът на лицето му се възвърна. Понякога и аз не мога да я понасям, помисли си Джъстин.
Столът беше твърде нисък за Гидо, а табуретката от бар плота твърде висока, затова Джъстин отиде сам до вилата и донесе две възглавници. Когато се върна, Гидо вече стоеше прав до чамовото бюро, като ръцете му невъзмутимо опипваха компонентите — телефонния кабел за връзка с модема, трансформаторите на компютъра и принтера, адаптера за принтерния кабел и накрая самия компютър. С демонстративно неуважение той разтвори капака, после натика захранващия кабел в съответния вход на лаптопа, без все още — слава богу! — да включва другия му край в мрежата. Със същото самоуверено достойнство Гидо бутна настрани модема, принтера и останалите части, които засега нямаше да му трябват, и се пльосна върху двете възглавници на стола.
— Хайде — каза той.
