— Хайде какво?
— Включвай — подкани той на английски, като кимна към контакта на стената, недалеч от краката му. — Да почваме. — Той подаде на Джъстин щепсела. Чувствителният слух на Джъстин се подразни от престорения му американски акцент.
— Може ли да стане грешка? — попита притеснено той.
— Каква например?
— Да изтрием, без да искаме, всичко или нещо такова?
— Като го включим в мрежата? В никакъв случай.
— Защо?
Ръката на Гидо, безплътна като на плашило, обгърна с величествен жест екрана.
— Всичко, което се намира вътре, е запаметено. Ако не е запаметено, значи не е било важно, значи тя не го е искала. Как ти се струва, има ли смисъл това, което говоря?
Джъстин усети как го залива вълна от враждебност както всеки път, когато някой разговаряше с него с превъзходството на компютърния жаргон.
— Добре тогава. Щом казваш… Включвам. — Коленичил, той с трепереща ръка вкара щепсела в контакта. — Е?
— По дяволите!
Джъстин натисна копчето до щепсела и пусна тока, после с неохота се изправи. На екрана не ставаше нищо. Устата му беше суха, започна да му се гади. Аз съм един нещастен кретен. Къде се навирам, дето не ми е работа? Трябваше да повикам специалист, а не това дете. Трябваше да се науча да ползвам сам тази проклета играчка! Внезапно екранът светна и на него се появи редица от усмихнати чернокожи деца, махащи приятелски с ръце пред някаква клиника с ламаринен покрив; после картината се смени с множество разноцветни правоъгълничета и кръгчета на сиво-син фон.
— Какво е това?
— Десктопът. Основният екран, от който извикваш програмите.
Джъстин надникна през рамото на Гидо и прочете: „Моята директория“… „Мрежа“… „Съкратена пътечка за свързване“…
— А сега?
— Искаш да видиш файловете ли? Сега ще ги видиш. Отиваме на „Файлове“, аз отварям, а ти четеш.
— Искам да знам всичко, което е знаела Теса. Всичко, върху което е работила. Искам да тръгна по стъпките й и да прочета всичко, което е вътре. Струва ми се, че достатъчно ясно се изразих.
Във вълнението си Джъстин се дразнеше от присъствието на Гидо. Искаше Теса само и изцяло за себе си. Дори компютърът му пречеше да я има. Гидо насочи стрелката към прозорче в долната част на екрана.
— Какво има тук?
— Това тук са последните девет файла, с които е работила. Искаш ли да видиш и останалите? Няма проблем, сега ще ги видиш. — Появи се друг прозорец, озаглавен „Отвори файл. Документи на Теса.“ Гидо продължаваше да чука по клавишите. — Тук има двайсет и четири файла само в тази категория.
— Имат ли названия?
Гидо се наведе встрани, за да може Джъстин да види сам.
фарма общи
фарма замърсяване
фарма в Третия свят
фарма наблюдатели
фарма подкупи
фарма съдебни дела
фарма пари
фарма протести
фарма лъжи
фарма изпитания на препарати
фарма фалшификации
фарма укриване на факти
чума история
чума Кения
чума лекарства
чума нови
чума стари
чума шарлатани
Русия
Полша
Кения
Мексико
Германия
известни смъртни случаи
Уанза
Гидо местеше курсора по екрана и не спираше да чука по клавишите.
— Арнолд… Отде се взе изведнъж този Арнолд?
— Неин приятел.
— И на негово име има документи. Охо, и още
— Колко?
— Двайсет. Не, повече! — Пръстите му чукаха по клавиатурата. — „Туй-онуй.“ Това някакъв разговорен израз ли е?
— Да, това е разговорен език. На компютърен би трябвало да се преведе като „Разни“ или нещо такова — отвърна намусено Джъстин. — А това тук какво е? Ама какво правиш? Карай по-бавно!
— Аз карам съвсем бавно, специално заради теб. Проверявам личната й директория, колко поддиректории има в нея. Я гледай! Много са! Първа поддиректория, втора, ето още една… И още! — Той натисна още някакъв клавиш. Престореният му американски акцент вбесяваше Джъстин. Откъде се е научил да говори така? Сигурно гледа прекалено много американски филми това дете. Ще трябва да говоря с директорката. — Виждаш ли това тук? Това е кошчето за боклук. Тук слага всичко, което не й трябва и иска да го изтрие.
— Предполагам, че не е изтрила нищо?
— Това, което е тук, още не е изтрито. — Пръстите му чукнаха още няколко клавиша.
— Какво е това АОЛ? — попита Джъстин.
— „Америка Онлайн“. Всичко, което е свалила от интернет и е искала да запази, е запаметено в тази програма. Също и старата й електронна поща. Всички нови съобщения са още в мрежата и трябва да се включим, за да ги извикаме. Ако искаме да изпратим съобщение, също трябва да се включим.
— Знам това. От само себе си се разбира.
