Вечният градинар

гласна: Пип? Пет? Пат? Дот? Безсмислено беше да се гадае. Всеки би казал, че това е просто един арабски подпис.

Ала дали авторът на писмото беше мъж или жена? Дали една необразована арабка от Ламу би дръзнала да пише толкова открито? Дали такава жена би карала мотоциклет?

Джъстин прекоси стаята и седна пред лаптопа, но вместо отново да извика „Арнолд“, втренчено се загледа в празния екран.

— И кого всъщност обича Арнолд? — пита я той с престорено безгрижие, докато лежат един до друг в леглото си в Найроби през една топла неделна вечер. Същия ден сутринта Арнолд и Теса са се върнали от първото си съвместно пътуване. Теса заявява, че това било едно от най-интересните преживявания в живота й.

— Арнолд обича целия човешки род — отвръща лениво тя. — Без изключения.

— Може би и спи с целия човешки род?

— Може би. Не съм го питала. Да го попитам ли?

— По-скоро не. Може аз да го попитам лично.

— Няма нужда.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

И го целува. И отново. Докато с целувките си го възвръща към живота.

— И никога повече не ми задавай този въпрос — добавя тя, скрила лице в гънката на рамото му, обгърнала тялото му с крак и ръка. — Ще ти кажа само, че сърцето на Арнолд е завинаги в Момбаса. — И тя се притиска към него с приведена глава и изпънати назад рамене.

В Момбаса ли?

Или може би в Ламу, на двеста и петдесет километра нагоре по крайбрежието?

Джъстин се върна на масата с книжата и отгърна сводката на Лесли, озаглавена: „БЛУМ, Арнолд Мойс, МД, безследно изчезнал или заподозрян в убийство?“ Сводката не съдържаше никакви скандални факти, никакви данни за семейно положение, за известна на следствието приятелка или законна съпруга. В град Алжир обектът живял в общежитие за млади лекари и от двата пола, но в самостоятелна стая. Няма данни за близък(ка) приятел(ка) в състава на неправителствената организация, в която работи. Като най-близък роднина е посочена полусестрата, дъщеря на неговите осиновители, белгийка, живееща в Брюж. Арнолд никога не е искал пътни и дневни за придружител при пътуванията си, като винаги е резервирал само единична стая. Претършуваният от крадци апартамент на обекта в Найроби се описва като „монашески, в който всичко говори за умереност и въздържание“. Обектът е живял сам, без слуги. „В личния си живот обектът доброволно се е лишавал от елементарни удобства, като например течаща топла вода.“

— Целият клуб „Мутайга“ са убедени, че нашето бебе е от Арнолд — приятелски съобщава Джъстин на Теса, докато двамата дояждат рибата си в един индийски ресторант в покрайнините на града. Тя е бременна в четвъртия месец и макар от тона на разговора им това по нищо да не личи, той е по-влюбен в нея отвсякога.

— Кои са целият клуб „Мутайга“? — настоява да знае тя.

— Елена гъркинята, предполагам. Подшушнато на Глория, а от нея на Удроу — продължава весело той. — Какво мога да направя по въпроса? Да те закарам в клуба и да се любим върху билярдната маса, ако си навита?

— Това значи двойна заплаха, не е ли така? — казва замислено тя. — И двойна предубеденост.

— Двойна ли? Защо пък двойна?

Тя не отговаря веднага, навежда очи и леко поклаща глава.

— Това са едни ограничени, тесногръди, тъпи копелета. Не им обръщай внимание.

Навремето той бе постъпил точно така. Не им бе обръщал внимание. Но никога повече.

Защо двойна заплаха? Защо двойна предубеденост? — пита се сега Джъстин, вперил поглед в екрана.

Под единична заплаха се разбира евентуалното прелюбодеяние с Арнолд. Но под двойна? Какво трябва да се разбира под двойна заплаха? Неговата раса? Арнолд е жертва на дискриминация заради предполагаемо прелюбодеяние и заради расата си? Оттам и двойната предубеденост?

Не е изключено. Освен ако…

Освен ако юристът в нея не е проговорил още веднъж, юристът с хладния поглед, решен да пренебрегне смъртната заплаха в търсенето на справедливост.

Освен ако първото предубеждение е било насочено не срещу чернокожия, преспал с омъжена бяла жена, а срещу хомосексуалистите въобще, какъвто — без враговете му да подозират за това — е и Блум.

В такъв случай юристът с хладен поглед и горещо сърце би разсъждавал по следния начин:

Първа заплаха: Арнолд е хомосексуалист, но местните предразсъдъци не му позволяват да признае това открито. Ако си го признае, няма да бъде в състояние да продължи хуманитарната си дейност, понеже Мой мрази неправителствените организации точно толкова, колкото ненавижда и хомосексуалистите, и в най-добрия случай ще заповяда Арнолд да бъде изритан незабавно от страната.

Втора заплаха: Арнолд е принуден да живее в измама, като вместо да разкрие сексуалната си ориентация, се опитва да се прави на плейбой и женкар, навличайки си омразата на пуританите расисти.

Следователно — двойна заплаха.

И най-накрая — защо ли Теса за пореден път не споделя тази тайна със своя любим и любещ съпруг, като вместо това допуска той да се измъчва от непочтени подозрения, които се срамува да сподели дори със самия себе си? — пита Джъстин екрана.

И изведнъж си спомня името на индийския ресторант, който тя толкова много обичаше. „Хаанди“.

Приливът на ревност, който Джъстин с такива отчаяни усилия се бе опитвал да задържи, изведнъж проби бента и го заля с мръсната си мътилка. Но това бе ревност от нов вид — ревност, че наред с многото тайни, които бяха споделяли помежду си, Теса и Арнолд бяха запазили в тайна от него дори това; че нарочно го бяха изключили от своя неприкосновен кръг от двама, оставяйки го да наднича отстрани като съкрушен воайор, без да е сигурен въпреки всичките им уверения, че няма и никога не ще има нищо за гледане; че, както Гита се бе опитала да обясни на Роб и Лесли, преди да се свие в черупката си, между тях двамата никога не бе прехвръкнала искра; че единствената връзка помежду им беше обичта между брат и сестра, в което Джъстин разпалено бе уверявал Хам, без сам да си вярва дълбоко в сърцето си.

Съвършеният мъж — така някога Теса бе нарекла Блум. Дори Джъстин, заклетият скептик, го бе възприемал само по този начин. Един мъж, който докосва хомоеротичната струна в душата на всички нас, бе отбелязал веднъж той, блажен в своята невинност. Красив и с приятни обноски. Еднакво любезен с приятели и непознати. Всичко в него беше красиво — от мекия, леко дрезгав глас, до заоблената метално сива брада и леко изпъкналите африкански очи с дълги мигли, които никога не се отделяха от лицето на събеседника му. Красив с редките си, но добре премерени жестове, с които акцентираше ясните си, прецизно формулирани, интелигентни становища. Красив с изящните си ръце с деликатно изваяни кокалчета, с грациозното си, безплътно тяло, източено и гъвкаво като на танцьор и също така дисциплинирано в сдържаността на жестовете си. Никога непроявяващ невежество, самонадеяност или жестокост въпреки многобройните си сблъсъци с посредствеността и арогантността на Запада, от които Джъстин толкова се срамуваше. Дори ветераните в „Мутайга“ казваха: я го виж тоя приятел Блум, по наше време чернокожите не бяха такива — нищо чудно, че булката на Джъстин е толкова хлътнала по него.

Защо, за бога, в името на всичко свято между нас, защо не ми спести мъките? — пита той яростно Теса