— Защо?
— Защото компютърът си беше неин. Нейна територия, не моя.
— Само предполагаш. Я не ставай смешен. Опитай с Джъстин. Знам, че съм прав!
— Слушай сега.
— Не аз бях женен за нея, а ти! Ясно ли е?
Джъстин прехвърля в съзнанието си „Арнолд“, после „Уанза“, опитва с „Гита“, като вместо „I“-то слага единица. Нищо. Изпръхтява презрително, сякаш иска да покаже, че е под достойнството му да се занимава с подобни детинщини, но мозъкът му е напрегнат докрай и не знае какво решение да вземе. Продължава с „Гарт“, нейния мъртъв баща, и „Гарт“, техния мъртъв син, но отхвърля тази възможност като естетически и емоционален абсурд. Спира се за миг на „Теса“, но тя не е такъв егоист. Мислено преминава през „Арнолд“, но си казва, че тя едва ли би имала нахалството да защити директорията на „Арнолд“ с парола „Арнолд“. Заиграва се с „Мария“ — името на майка й, после с „Мустафа“, после с „Хамънд“, но нито едно от трите не му звучи достатъчно убедително като парола. Поглежда надолу в отворения й гроб, докато червената пръст закрива букета от жълти фрезии. Пред очите му е Мустафа, застанал в кухнята на Удроу с кошница в ръка. Вижда себе си, със сламена шапка, унесен в работа в градината им в Найроби и после тук, на остров Елба. Набира думата „фрезия“, като още веднъж вместо „I“-то поставя „1“. На екрана излизат седем звездички, по една за всяка буква — „FREESIA“, но не се случва нищо. Той още веднъж задава паролата, като този път и вместо „S“ пише „5“.
— Дали имам още опити? — пита той.
— Аз съм на дванайсет години, Джъстин! На дванайсет! — После Гидо се смилява. — Имаш може би
Джъстин написва още веднъж „фрезия“ с „5“ вместо „S“, но този път променя единицата обратно в „I“. На екрана пред него изведнъж се появява недовършено полемично есе. С помощта на жълтите фрезии е успял да влезе в поддиректорията „Арнолд“ и да попадне на негов трактат за човешките права. Гидо танцува из стаята.
— Познахме! Не ти ли казах? Ние сме страхотни!
Да видим какво мисли по въпроса големият арбитър на общественото приличие, президентът Даниел Арап Мой:
„Думи като лесбийство и педерастия не съществуват в африканските езици.“
„Хомосексуализмът е против африканските норми и религия и дори в религиозното учение се смята за голям грях.“
Едва ли е изненадващо, че Наказателният кодекс на Кения раболепно увековечи в закон прозренията на Мой. В раздел 162–165 се предвиждат
— Кенийското законодателство разглежда всякакви сексуални контакти между мъже като
— За сексуални деяния между жени дори не може да се говори.
Какви са
— Хомосексуалисти се женят или установяват извънбрачни връзки с жени, за да прикрият сексуалната си ориентация.
— Техният живот и този на съпругите им е истински ад.
— Не се предвижда сексуално обучение за хомосексуалисти въпреки върлуващата в Африка епидемия от СПИН.
— Големи групи от кенийското общество са принудени да живеят в условия на постоянна лъжа. Лекари, юристи, бизнесмени, свещеници и дори политици прекарват дните си в непрестанен страх от изнудване и арест.
— Създава се един порочен кръг от корупция и потисничество, който води кенийското общество все по- дълбоко в тресавището.
На това място статията прекъсва. Защо ли? И защо, за бога, ти е трябвало да запаметяваш незавършена полемична статия за правата на хомосексуалистите в поддиректория „Арнолд“ и да й слагаш парола? Джъстин усеща присъствието на Гидо до себе си. Момчето е завършило триумфалната си разходка из стаята и сега наднича любопитно зад рамото му.
— Време е да те закарам на училище — казва Джъстин.
— Рано е да тръгваме. Имаме още цели десет минути. Кой е този Арнолд? Той педераст ли е? Какво всъщност
— Тръгваме. Може да попаднем зад някой трактор по шосето.
— Виж какво. Нека да отворя пощенската й кутия. Става ли? Някой може да й е писал. Може да е и Арнолд. Не искаш ли да проверим пощенската й кутия? Може
Джъстин нежно слага ръка на рамото му.
— Всичко е наред. Никой няма да ти се смее. Всички деца отсъстват понякога от училище. Това не значи, че си инвалид. Значи, че си като всички останали. Ще проверим пощенската й кутия, когато се върнеш.
Пътят до училището на Гидо и обратно отне на Джъстин цял час, през което време той съзнателно сдържаше полета на въображението си и се опитваше да не мисли. Когато отново зае мястото си в маслобойната, той посегна не към компютъра, а към купчината документи, които Лесли му бе дала в микробуса пред киното. С книжни документи той се справяше много по-лесно, отколкото с лаптопа, и бързо откри едно фотокопие на писмо, несръчно написано на ръка върху карирана хартия, което бе привлякло погледа му и преди. Писмото беше без дата. Било „попаднало на вниманието“ на двамата следователи, според прикрепения протокол с подписа на Роб, между страниците на медицинска енциклопедия, открита на кухненския под в апартамента на Блум, очевидно запокитена там от онези, които безуспешно бяха тършували из апартамента. В протокола се казваше още, че хартията на оригинала била стара и избеляла. Пликът бил адресиран до пощенската кутия на организацията на Блум. Клеймото било от остров Ламу, някога изходен пункт на търговията с роби.
Скъпи, единствен мой Арни,
Никога няма да забравя нашата любов и нашите прегрътки и твойта добрина скъпи приятельо. Какво щастие че ти одостои нашия красив остров с честа да си караш отпуската при нас! Искам да ти кажа благодаря, но първо трябва да благодаря на бога за твойта любов и щедри подараци и за знанието което ще предобия чрез учението си благодарение на теб а също и за мото-циклета. За теб скъпи мой, аз работя ден и нош, винаги със щасливото съзнание че моя любим е до мене и ме прегръща и обича за винаги.
Джъстин, както и Роб преди него, напразно се опитваше да разчете подписа. Почеркът, както се посочваше и в прикрепения от Роб протокол, наподобяваше арабски, сякаш авторът бе привикнал с разтеглените и закръглени отдолу знаци на арабското писмо. Подписът, положен със замах и богато украсен с финтифлюшки, изглеждаше, сякаш на латиница се състои от две съгласни в двата края, по средата с
