Вечният градинар

или по-скоро екрана.

Защото аз ти вярвах и очаквах и ти на свой ред да ми вярваш.

Ако ми вярваше, защо не ми казваше всичко?

Защото аз никога не мамя доверието на приятелите си и искам от теб да уважаваш това и да ми се възхищаваш. Много и завинаги. Защото аз съм юрист и когато става въпрос за опазване на тайни — както обичаше да казва тя, — в сравнение с мен гробът е кречетало.

14.

А че туберкулозата носи купища пари — питайте за това „Карел, Вита и Хъдсън“. В най-близко бъдеще богатите държави ще бъдат изправени пред световна туберкулозна епидемия и тогава „Дипракса“ ще пожъне милиарди долари, ще се превърне в сбъдната мечта за всеки акционер. Бялата чума, жълтата гостенка, капитан Смърт вече не е привилегия на бедните и окаяните. Вече е заплаха за всички, точно както преди сто години. Надвиснала е като вонящ, мръсен облак на собствения хоризонт на Запада, макар засега там бедните и окаяните да са първите му жертви.

— Една трета от населението на света е заразено с бацила

Споделя Теса със своя компютър, като подчертава по-важните пасажи.

— В Съединените щати заболеваемостта от туберкулоза е нараснала с двайсет процента за седем години…

— Всеки болен, който не получава лечение, заразява средно между десет и петнайсет души годишно…

— Здравните власти в Ню Йорк имат право да задържат принудително болни от туберкулоза, които отказват карантина…

— Трийсет процента от всички регистрирани случаи на туберкулоза понастоящем са резистентни на медикаментозно лечение…

Бялата чума не се заражда вътре в нас, продължава да чете Джъстин. Тя се внася в организма ни изкуствено, чрез спарен въздух, ужасни условия на живот, лоша хигиена, замърсена вода и административно нехайство.

Богатите държави ненавиждат туберкулозата, понеже е оскърбление за тяхната цивилизованост; бедните я ненавиждат, понеже за тях тя е синоним на СПИН. Някои държави отказват изобщо да признаят, че на тяхна територия има случаи на туберкулоза, като предпочитат да живеят в отрицание, вместо да приемат петното на срама. А в Кения, както и в други африкански държави, заболеваемостта от туберкулоза се е увеличила четирикратно с разпространението на СПИН.

В пространно електронно писмо от Арнолд се изброяват практическите трудности при лечението на болестта:

— Диагностицирането е трудно и отнема време. Пациентите трябва да носят проби от храчки в продължение на няколко последователни дни.

— Лабораторните изследвания са задължителни, но микроскопите често са повредени или откраднати.

— Липсва специален оцветител за откриване на бацила. Оцветителят се краде, пие, продава, често просто свършва и не се набавя нов.

— Лечението отнема осем месеца. Още след първия месец обаче някои пациенти усещат подобрение и спират лечението или продават лекарствата си. После болестта отново се връща, но във вид, резистентен на медикаментозно лечение.

— Противотуберкулозните препарати се продават на черния пазар в Африка като средства за лечение на венерически болести. Световната здравна организация настоява лекуваният пациент да се наблюдава, докато глътне таблетката. Резултат: на черния пазар таблетките се продават „сухи“ или „мокри“ в зависимост от това дали вече са били в устата на някого.

И лаконичният постскриптум:

Туберкулозата убива повече майки от която и да било друга болест. В Африка винаги жените плащат за всичко. Уанза беше използвана за опитно зайче и стана жертва.

Цели села в Африка са населени с Уанзи, които са били използвани за опитни зайчета.

Извадки от статия на четвърта страница в „Интернешънъл Хералд Трибюн“:

Западът предупреждава, че той също е уязвим за резистентни щамове на туберкулоза

Някои абзаци са подчертани от Теса:

АМСТЕРДАМ. Смъртоносни щамове туберкулозни бацили, резистентни на медикаментозно лечение, се срещат все по-често не само в бедните страни, но и в богати западни държави според доклад на Световната здравна организация и други организации за борба с ТБ.

„Посланието е: отваряйте си очите, положението е сериозно — твърди доктор Маркъс Еспинал, ръководител на екипа, подготвил доклада. — Съществува потенциал за сериозна криза в бъдеще…“

Но най-мощното оръжие за набиране на средства в арсенала на международната медицинска общност си остава страхът, че оставен без контрол, взривът от заболявания в Третия свят ще създаде голямо разнообразие от щамове на бацила, които могат да се смесят в нещо абсолютно неизлечимо, което после да залее Запада.

Бележка под линия от Теса, написана на ръка със странно сдържан почерк, сякаш тя съзнателно се опитва да не се поддаде на сензацията:

Според Арнолд руските имигранти в САЩ, особено тези, които идват направо от трудовите лагери, са носители на всевъзможни полирезистентни щамове на ТБ — всъщност на повече, отколкото се срещат в Кения, където полирезистентен не е синоним на ХИВ-позитивен. Негов приятел лекува много тежки случаи на ТБ в квартала Бей Ридж в Бруклин, където честотата на заболяването придобива застрашителни размери. Смята се, че заболеваемостта в САЩ, особено сред малцинствата, населяващи свръхпренаселените централни квартали в големите градове, непрестанно нараства.

Или преведено на борсовия език, разбираем в целия свят: ако пазарът на ТБ се задържи в рамките на очакванията, ще бъдат реализирани многомилиардни печалби, като най-печеливш играч се очертава да бъде „Дипракса“, разбира се, ако лицемерното бръщолевене около предварителните изпитания в Африка не произведе някакви непредвидени странични ефекти.

Точно тази мисъл кара Джъстин бързо да се върне към болницата „Ухуру“ в Найроби. Той се заравя в полицейските досиета на масата и с треперещи ръце измъква шест фотокопирани страници, гъсто изписани с треперещата ръка на Теса, която се е опитвала, борейки се с треската, да запише на детски език историята на Уанза.

Уанза е самотна майка. Тя не може да чете и да пише.