Вечният градинар

КУЧКО ПРОКЛЕТА. СТИГА СИ МУ ГО ДУХАЛА НА ТВОЯ ЧЕРЕН ДОКТОР! ВЪРНИ СЕ ПРИ ОНЯ ЖАЛЪК СКОПЕЦ, МЪЖА ТИ, И СИ НАЛЯГАЙ ПАРЦАЛИТЕ. ПРЕСТАНИ ДА СИ НАВИРАШ НОСА В ЧУЖДИ РАБОТИ! АКО НЕ ПРЕСТАНЕШ, СВЪРШЕНО Е С ТЕБ. НЕ СЕ БЪЗИКАМЕ.

Обикновеният лист машинописна хартия, който Джъстин държеше в треперещите си ръце, не бе предназначен да размеква ничие сърце. Посланието на него беше отпечатано с тлъсти главни букви, високи по сантиметър и половина. Нямаше подпис, което не бе изненадващо. Нямаше и правописни грешки, което само по себе си го изненада. Посланието подейства на Джъстин като внезапен удар в стомаха, като безмилостно обвинение, като предизвикателство към всичко най-свято. В продължение на няколко ужасни мига той загуби контрол над себе си.

Защо не си ми казала? Защо не си ми го показала? Аз бях твой съпруг, твой закрилник, мъжът на живота ти, другата ти половина!

Предавам се. Отказвам се. Получаваш заплаха за живота си, и то писмена, по пощата. Изваждаш я от кутията и я прочиташ. Прочиташ я веднъж — бррр! После, ако си като мен, я скриваш, не я поглеждаш повече, защото тя е нещо толкова ужасно, толкова физически отблъскващо, че не искаш повече да ти се мярка пред очите. Ала ти я прочиташ повторно. После отново и отново. Докато накрая я научаваш наизуст. Също като мен.

И какво правиш после? Обаждаш ми се по телефона: „Скъпи, случи се нещо ужасно, ела си веднага“, така ли? Скачаш в колата? Караш като луда до мисията, размахваш писмото, нахлуваш при Портър, набутваш и мен в кабинета му? Глупости! Нищо подобно! Както винаги гордостта ти надделява. Не ми показваш писмото, дори не ми споменаваш за него, но не го и изгаряш. Запазваш го в тайна. Старателно скрито на дъното на едно от чекмеджетата на бюрото ти, до което достъпът на външни лица е строго забранен. Правиш тъкмо това, за което би ми се подигравала: съхраняваш го в личния си архив, като същевременно запазваш патрицианско мълчание — твоите собствени думи — по въпроса. Как може да се живее така? Как си живяла с мен, как си живяла със себе си! Кой може да отговори? Един господ знае как си живяла под вечна заплаха, но аз тук не ти се меся. Благодаря ти. Много ти благодаря. Благодаря ти, че доведе брачния ни апартейд докрай. Браво! И още веднъж благодаря.

Яростта го напуска също толкова бързо, колкото го е завладяла, отстъпвайки място на срам и угризения. Непоносима ти е била, нали? Самата идея, че можеш да покажеш това писмо на някого. От това щеше да тръгне една лавина, която нямаше да можеш да спреш. Всичките клюки за Блум, за мен. Множко щеше да ти дойде. Ти се опитваше да ни предпазиш. Всичките. Разбира се, че това ти беше целта. И на Арнолд ли не каза? Разбира се, че и на него. Той щеше да се опита да те убеди да се откажеш.

В съзнанието си Джъстин изостави оневинителния тон.

Твърде наивно като обяснение. Теса далеч не беше толкова мекушава. Тя беше корава жена, а когато я настъпеха, можеше да бъде и зла. Имаше ум на юрист, хладнокръвен и прагматичен. Една корава млада жена, която дебне безмилостно плячката си.

Тя е знаела, че е близо до целта. Смъртната заплаха го доказваше. Никой няма да тръгне да те плаши със смърт, ако сам ти не го заплашваш с нещо. Ако в този момент тя се бе оплакала, бе потърсила закрила, това щеше да означава да се остави в ръцете на властите. Англичаните са безпомощни. Те нямат власт, нямат правомощия над случая. Би могла да покаже писмото единствено на кенийските власти.

Само че Теса нямаше никакво доверие на кенийските власти. Тя беше твърдо убедена, както бе повтаряла неведнъж, че пипалата на империята на Мой са проникнали навсякъде. За добро или за лошо Теса бе предпочела да се довери на англичаните. Защо иначе би се опитала да привлече Удроу на своя страна?

В момента, в който се обърнеше към кенийската полиция, тя трябваше да представи списък на реалните и възможните си врагове. С това всякакви опити за разкриване на голямото престъпление щяха да бъдат мигновено прекъснати. Щяха да я принудят да прекрати разследването. Ала за Теса разкриването на голямото престъпление бе по-важно от собствения й живот.

Е, сега и за мен то е по-важно от живота ми.

Докато Джъстин се опитва да възстанови равновесието си, погледът му пада върху адресиран на ръка плик, който в предишния си живот бе измъкнал слепешката от средното чекмедже на бюрото й в Найроби — същото, в което бе открил и празната кутийка от „Дипракса“. Почеркът му изглежда познат, но не може да си спомни откъде. Пликът е разкъсан. Вътре има лист хартия, официална бланка с герба на Нейно величество. Почеркът е трескав и неравен, текстът сякаш е надраскан от човек, обладан от внезапен порив:

Скъпа моя Теса, която обичам и вечно ще обичам най-много от всичко на света.

Това е единственото нещо, в което съм абсолютно убеден. Днес ти се държа ужасно с мен, но не толкова ужасно, колкото аз с теб. И двамата не съзнавахме какво говорим. Безумно те желая и те боготворя. Искам да съм с теб, стига ти да ме желаеш. Да зарежем нашите два абсурдни брака и да избягаме на края на света, където ти кажеш. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Обичам те, обичам те, обичам те.

Този път подпис не липсваше. Името беше изписано изцяло, с тлъсти, четливи букви — по размер като тези на смъртната заплаха: Санди. Казвам се Санди, заявяваше предизвикателно подписът, и ако искаш, можеш да го разкажеш на целия свят.

Имаше и дата, дори час. Макар и обхванат от най-страшни любовни терзания, Санди Удроу си оставаше изряден както винаги.

12.

Джъстин, измаменият съпруг, стои прав и неподвижен на лунната светлина, вперил безжизнен поглед в посребрения морски хоризонт, и бавно вдишва мразовития нощен въздух. Струва му се, че от въздуха му се гади и има нужда да прочисти дробовете си. „Санди е един слабак, който обича да изглежда силен“, бе ми казала някога ти. „Санди мами първо себе си, а после всички останали… Санди е страхливец, който търси защита зад благородни жестове и силни думи, защото в обикновените неща не се чувства достатъчно защитен.“

Ако си го знаела още тогава, какво направи, за бога, за да си причиниш всичко това? Въпросът му е отправен към морето, небето, към плющящия нощен вятър.

Нищо особено, отвръща невъзмутимо тя. Санди погрешно сметна лекия флирт за обещание, точно както бе сметнал доброто ти възпитание за слабост.

И все пак за миг, почти като изкушение, Джъстин позволява на куража си да му измени, както някога бе позволил в най-скритите кътчета на душата му да се прокрадне съмнение относно Арнолд. През цялото време той не спира да рови в паметта си. Опитва се да си спомни нещо, прочетено вчера, предишната вечер. Ала какво беше то? Разпечатка на електронно писмо от Теса до Хам. На пръв поглед твърде интимно, от което кръвта му възмутено кипва, поради което той го отделя настрани, в една папка, предназначена за неразрешени загадки, чийто отговор ще търси, когато има сили за това. Сега той се връща в маслобойната, намира разпечатката и поглежда датата.

Разпечатка от електронно писмо от Теса до Хам с дата и час точно единайсет часа след като Удроу, в нарушение на вътрешните правила за използване на официални бланки, бе обявил страстната си любов към съпругата на свой колега точно върху такава бланка с герба на Нейно величество:

Вече не съм малко момиче, Хам, и е време да се откажа от детинските номера, но никак не е лесно, особено като все ми върви на такива типове… Ето, и сега около мен се е усукало едно истинско влечуго. А в