Сянката на Ендър

— Те ще се върнат и ще пометат цялата Земя, ще избият всичко живо до крак. С този тест ние проверяваме дали ти не си от децата, които могат да постъпят във Военното училище. Ако е така — ще бъдеш обучен за командир на войските, които ще се опитат да ги спрат. Целта на този тест е спасяването на света, Бийн.

За първи път от началото на теста Бийн застана нащрек.

— Къде се намира Военното училище?

— На орбитална платформа в космоса — обясни тя. — Справиш ли се достатъчно добре с този тест, ще станеш космонавт!

По лицето му не пролича детинско въодушевление. Само усилено пресмятане.

— Досега се справях много зле, нали? — попита той.

— Резултатите от тестовете засега показват, че си прекалено тъп, за да можеш да ходиш и дишаш едновременно.

— Не може ли да започна отначало?

— Да, разполагам с друг вариант на тестовете — увери го сестра Карлота.

— Дайте ми го.

Когато извади алтернативния комплект, тя му се усмихна — опитваше се отново да го предразположи.

— Значи искаш да станеш космонавт, така ли? Или те привлича идеята да постъпиш в Международния флот?

Бийн не отговори.

Този път по време на теста той реши всички задачи, макар тестът да бе разработен така, че да не можеш да приключиш за определеното време. Резултатите му не бяха идеални, но бяха доста близки до идеалните. Толкова близки, че никой нямаше да им повярва.

Затова тя му зададе нов комплект тестове, този път разработени за по-големи деца — всъщност, стандартните тестове, които проверяваха дали шестгодишните са годни за Военното училище на нормалната за това възраст. С тях не се справи толкова добре — все още му липсваше разнообразен опит, за да може да разбере съдържанието на някои от въпросите. Но все пак се справи забележително добре. По-добре от всички ученици, които някога бе проверявала.

И само като си помислиш, че тя бе взела Ахил за истинския потенциал. Това, малкото, това същинско бебе, беше просто удивително. Никой нямаше да повярва, че го е намерила на улицата, където умираше от глад.

В ума й се промъкна едно подозрение и когато приключиха с втория тест, тя записа резултатите, остави ги настрани и се облегна в креслото. Усмихна се на Бийн, чиито очи се бяха замъглили, и попита:

— Чия беше идеята за семейства сред уличните деца?

— На Ахил — отвърна Бийн.

Сестра Карлота изчакваше.

— Поне негова беше идеята да го нарече семейство — додаде Бийн.

Тя продължаваше да изчаква. Ако му дадеше достатъчно време, гордостта щеше да го предизвика да продължи нататък.

— Но да накараме някой побойник да защитава малките, това го измислих аз — продължи Бийн. — Споделих го с Поук, тя го обмисли, реши да пробваме и допусна само една грешка.

— Каква грешка?

— Не избра за наш защитник подходящия побойник.

— Имаш предвид, че не е успял да я защити от Одисей?

Бийн се засмя невесело, а по бузите му потекоха сълзи.

— Одисей скитосва насам-натам и само се фука.

И макар че й се щеше да не е така, сестра Карлота всъщност разбра какво се е случило.

— Знаеш ли тогава кой я е убил?

— Аз й казах да го убие. Казах й, че греши за него. Казах й го пред него, докато той бе проснат на земята. Предупредих я, че никога няма да й прости. Но той е хладнокръвен. Изчака толкова дълго. И все отказваше да приеме хляб от нея. Тя не биваше да се среща с него насаме. — Той се разплака съвсем искрено. — Мисля, че тя защитаваше мен. Защото й казах да го убие още първия ден. Може би го е убеждавала да не ме убива.

Сестра Карлота се опита да говори с безстрастен глас:

— Убеден си, че Ахил те застрашава?

— Сега, когато ви го казах, вече ме застрашава — отвърна той, позамисли се и продължи: — И преди беше така. Той не прощава. Той винаги си връща.

— Разбираш ли, че аз не възприемам Ахил така — нито пък Хейзи, исках да кажа Хелга. На нас той ни се вижда… цивилизован.

Бийн я изгледа, като откачена.

— А не означава ли цивилизован точно това? Да можеш да изчакваш, за да получиш онова, което искаш?

— Ти искаш да се махнеш от Ротердам и да постъпиш във Военното училище, за да избягаш от Ахил.

Бийн кимна.

— Ами другите деца? Според теб той заплашва ли ги?

— Не — отвърна Бийн. — Той е техният татко.

— Но не и твой. Макар да е вземал хляб от тебе.

— Той я прегърна и я целуна — каза Бийн. — Видях ги на пристанището, тя му позволи да я целуне, а после спомена, че й бил обещал нещо. Затова си тръгнах, но после проумях всичко и се втурнах обратно. Не бях се отдалечил много, притичах може би шест преки, но тя вече беше мъртва, с извадено око, плуваше във водата и се удряше в кея. Той може да те целуне и да те убие, ако те мрази достатъчно.

Сестра Карлота забарабани с пръсти по бюрото.

— Какво затруднение.

— Какво затруднение ли?

— Смятах да подложа на тестовете и Ахил. Мисля, че би могъл да постъпи във Военното училище.

Цялото тяло на Бийн се стегна.

— Тогава не ме изпращайте там. Или той, или аз.

— Мислиш ли наистина… — гласът й заглъхна. — Мислиш ли наистина, че ще се опита да те убие там?

— Да се опита? — Гласът му бе изпълнен с презрение. — Ахил не се задоволява с опити.

Сестра Карлота познаваше чертата, за която говореше Бийн — безмилостната решителност беше едно от нещата, които във Военното училище търсеха. Тя можеше да направи Ахил по-привлекателен за тях от Бийн. А и там знаеха как да насочват това смъртоносно насилие. Как да го вкарват в употреба.

Но цивилизоването на уличните побойници не беше идея на Ахил. Бийн се беше сетил за това. Невероятно — едно толкова малко дете да го измисли и осъществи. Това дете бе наградата, не онзи, който живееше заради хладнокръвното отмъщение. Но едно беше сигурно. Щеше да сгреши, ако вземеше и двамата. Макар несъмнено да можеше да поеме и другия — да го запише в училище тук, на Земята, да го прибере от улицата. Несъмнено тогава Ахил щеше да стане наистина цивилизован — отчаянието на улицата вече нямаше да принуждава децата да постъпват така ужасно едно с друго.

Ала после осъзна що за глупости си мисли. Не отчаянието на улицата бе накарало Ахил да убие Поук, а гордостта. Той беше Каин и според него срамът бе достатъчно основание да отнеме живота на брат си. Той бе Юда, който не се бе поколебал да целуне, преди да убие. Какво си въобразяваше тя, за да се отнася към злото като към чисто механичен продукт на лишенията? Всички деца на улицата страдаха от страх и глад, от безпомощност и отчаяние. Но не всички ставаха хладнокръвни, пресметливи убийци.

Стига Бийн да говореше истината.

Но тя не се съмняваше, че дребосъкът е искрен. Ако той лъжеше, сестра Карлота щеше да признае, че нищо не разбира от детски характери. Сега, когато се замислеше, осъзнаваше, че Ахил е ловък. Ласкател.