Сянката на Ендър

които мразеха Ахил, да са набелязали Бийн като един от най-запомнящите се. Възможно бе да решат, че ако убият Бийн или само го смажат от бой, това ще е екстра предупреждение за Ахил. Удобен момент да напомнят на „таткото“, че все още го отхвърлят, въпреки настъпилото за всички подобрение.

Бийн знаеше, че много от побойниците си го мислят. Особено онези, които не можеха да поддържат семейство, защото продължаваха да се отнасят отвратително с малките деца. Те пък бързо се научиха, че когато таткото стане твърде гаден, лесно могат да го накажат, като го зарежат на закуска и се прикрепят към някое друго семейство. Така щяха да се наядат преди него. Някой друг щеше да ги защитава от него, а той щеше да яде последен. Ако храната свършеше, той нямаше да получи нищо, а на Хелга щеше да й е все едно, защото той не беше татко, защото той не закриляше малчуганите. Ето точно тези побойници мразеха сегашното състояние на нещата и не бяха забравили, че именно Ахил бе предизвикал промяната. Нито пък можеха да се насочат към някоя друга кухня — мълвата бе плъзнала сред възрастните, които раздаваха храна, и сега във всички кухни действаше правилото, че първи на опашката са групите с малки деца. Ако не можеш да се присъединиш към някое семейство, оставаш си гладен. И на никой не му пука.

Но все пак Бийн не успя да устои на изкушението и се приближи до едно от другите семейства, за да подслуша какво си говорят. Чудеше се как вървят нещата в останалите групи.

Лесно получи отговора: не вървяха чак толкова добре. Ахил наистина бе добър водач. Разделянето на хляба не го правеха в никоя друга група. Но се налагаха много наказания — побойникът пребиваше децата, които не го слушат. Вземаше им хляба, ако не се справеха с нещо както трябва или достатъчно бързо.

В края на краищата Поук бе направила правилния избор. Поради чист късмет — или защото в края на краищата не беше чак толкова тъпа. Бе избрала не само най-слабия и лесен за пребиване побойник, но и най-умния — онзи, който знаеше как да спечели и да задържи верността на другите. Единственото нещо, нужно на Ахил, беше шансът.

Само дето Ахил продължаваше да не хапва от нейния хляб и тя започваше да разбира, че това е на лошо, а не на добро. Бийн го забелязваше по лицето й, докато тя наблюдаваше как останалите провеждат ритуала на споделянето с Ахил. Сега той вече получаваше и супа — Хелга му я носеше на прага — и затова вече вземаше много по-малки късчета, и вместо да ги отхапва, ги отчупваше и изяждаше с усмивка. Ахил никога нямаше да й прости и Бийн виждаше, че това започва да я измъчва. Защото и тя вече обичаше Ахил, както го обичаха всички останали деца. Той обаче продължаваше да я отделяше от другите в обвинителна проява на жестокост.

Може би това му стига, мислеше си Бийн. Може би това е цялото му отмъщение.

Случайно се бе свил зад една будка за вестници, когато неколцина побойници подхванаха разговор близо до него.

— Само се фука, как Ахил щял да си плати за стореното.

— О, да, Одисей ще го накаже и още как!

— Е, може би няма да го извърши сам.

— Ахил и тъпото му семейство направо ще го разкъсат на парченца! И този път няма да се целят в гърдите му. Ще му счупят главата и ще излеят мозъка му на улицата, нали така каза Ахил?

— Но той е сакат!

— Ахил успява да се справи с всичко. Зарежи.

— Надявам се Одисеи да го направи. Чисто и просто да го убие. А после никой от нас да не взима неговите копеленца. Ясно? Никой! Нека измрат! Ще ги издавим всички в реката.

Момчетата се отдалечиха от будката и продължиха разговора си.

Бийн стана и тръгна да търси Ахил.

3РАЗПЛАТАТА

— Мисля, че имам подходящ човек за теб.

— И преди си го казвала.

— Той е роден водач. Но не отговаря на физическите изисквания.

— Тогава, ще ме прощаваш, няма смисъл да си губя времето с него.

— Ако отговаря на изискванията ви за интелектуални и личностни качества, е възможно физическите му ограничения да бъдат преодолени. Достатъчно е да се отдели микроскопична част от бюджета за медни копчета или тоалетна хартия на МФ.

— Не подозирах, че монахините са способни на сарказъм.

— Не мога да те стигна, за да те перна с линията. Сарказмът е последният ми изход.

— Нека видя тестовете.

— Ще видиш момчето. И, като си говорим за това, ще ти доведа и още едно.

— Пак ли с физически ограничения?

— Дребничко. Малко на години. Но и онова момченце Уигин било същото както чувам. А това… някак е успяло да се научи само да чете на улицата.

— Ах, сестра Карлота, ти ми помагаш да изпълвам със съдържание празните часове на живота си.

— Като те предпазвам от извършването на бели, аз служа на Господа.

След подслушания разговор Бийн отиде право при Ахил. Твърде опасно беше Одисей да е излязъл от болницата и да се носи мълва, че е решил да си го върне за преживяното унижение.

— Мислех, че сме загърбили всичко това — рече тъжно Поук. — Говоря за борбата.

— През цялото това време Одисей е бил на легло — рече Ахил. — Дори и да знае за промените, не е имал време да ги проумее.

— Затова не бива да се делим — рече Сержанта. — Ще те пазим.

— Може би ще е по-безопасно за всички, ако изчезна за няколко дни — отвърна Ахил. — За да опазя вас.

— Но как тогава ще влизаме да ядем? — попита едно от по-малките деца. — Никога няма да ни пуснат вътре без теб.

— Следвайте Поук — нареди Ахил. — Хелга все така ще ви пуска на вратата.

— Ами ако Одисей те докопа? — попита друго малко дете и избърса сълзите от очите си, за да не му се смеят.

— Тогава ще умра — отвърна Ахил. — Не мисля, че ще се задоволи с това да ме вкара в болница.

Детето избухна в плач, което накара друго да захленчи, и скоро всичките ревяха в хор, а Ахил клатеше глава и се смееше.

— Аз няма да умра. За вас ще е по-безопасно, ако ме няма. След като Одисей най-сетне се успокои и свикне със системата, аз ще се върна.

Бийн наблюдаваше и слушаше мълчаливо. Според него Ахил не подхождаше правилно, но го беше предупредил и не носеше никаква отговорност по-нататък. Ако Ахил се укриеше, това означаваше, че си проси белята — щяха да го приемат като признак на слабост.

Същата нощ Ахил се измъкна и отиде някъде — не можел да им каже къде, да не би някой случайно да се изпусне. Бийн си поигра с идеята да го проследи, за да провери какво наистина смята да прави, но осъзна, че ще е по-полезен на основната група. В края на краищата, оттук нататък техен водач щеше да бъде Поук, а тя бе най-обикновен водач. С други думи, беше глупава. Тя имаше нужда от Бийн, макар и да не го знаеше.

Същата нощ Бийн се опита да остане буден — защо, сам не знаеше. Най-сетне заспа и сънува някакво училище, само че не тротоарното или улично училище със сестра Карлота, а истинско училище — с маси и столове. Но в съня си Бийн не можеше да седне на чина. Вместо това се рееше във въздуха над него, и когато пожелаеше, можеше да лети навсякъде из стаята. Чак до тавана. До ниша в стената, на тайно тъмно място — летеше нагоре и нагоре, ставаше все по-топло и по-топло, и…

Събуди се в мрака. Повяваше хладен ветрец. Пишкаше му се. Освен това му се искаше да лети. Това, че