Сянката на Ендър

посетите една допълнителна, доброволна тренировка.

Те се разсмяха. Групата се състоеше изцяло от деца, които преди бяха избрали да не посещават извънредните занятия в бойната зала с Уигин и сега той им даваше да разберат, че очаква от тях да променят приоритетите си. Но те нямаха нищо против. Тази сутрин бяха разбрали, че когато Уигин провежда упражнения, всяка секунда е от полза. Не можеха да си позволят да пропуснат нито една тренировка — щяха да изостанат значително. Уигин щеше да им отнеме свободното време. Но дори и Том Лудата глава не го оспорваше.

Бийн обаче знаеше, че трябва още сега да промени отношенията си с Уигин — иначе нямаше да има никакъв шанс да стане ръководител. След като Уигин вече беше пренасочил омразата на другите деца към малкия мухльо, Бийн трудно щеше се издигне във военната йерархия — ако другите деца го презираха, кой ли би го последвал?

Затова Бийн изчака Уигин в коридора, след като останалите си тръгнаха.

— Здрасти, Бийн — рече Уигин.

— Здрасти, Ендър — отвърна Бийн. Дали Уигин улови сарказма в начина, по който Бийн произнесе името му? Затова ли се забави малко с отговора?

— Сър — напомни тихичко Уигин.

Ох, стига с тия простотии.

— Ясно ми е какви ги въртиш, Ендър, сър, и те предупреждавам.

— Предупреждаваш ли ме?

— Мога да бъда най-добрият войник в армията ти, не си прави шегички с мен.

— Или какво?

— Или ще стана най-лошият. Или едното, или другото. — Не че Бийн очакваше Уигин да го разбере. Да проумее, че Бийн му е от полза само ако има доверието и уважението на Уигин — иначе щеше да остане само безполезното дребосъче. Уигин сигурно щеше да си помисли, че Бийн заплашва да му мъти водата, ако не бъде използван. И може би наистина е така — мъничко.

— А какво искаш? — попита Уигин. — Обич и целувки ли?

Ще го кажа направо, ще изложа мисълта си съвършено просто — така няма да се преструва, че не разбира.

— Искам взвод.

Уигин се приближи до Бийн и го изгледа отвисоко. Но за Бийн това, че Уигин не се беше изсмял в отговор, бе добър знак.

— И защо трябва да получиш взвод?

— Защото знам какво да правя с него.

— Да знаеш какво да правиш с един взвод е лесна работа. Трудното е да накараш и войниците да го направят. Защо ще му е притрябвало на някой войник да следва пръдльо като теб?

Уигин подходи директно към същността на проблема. Но злобният му тон не допадна на Бийн.

— Научавам, че и на теб са викали така. Чувам и че Бонсо Мадрид все още те нарича с това име.

Уигин не налапа стръвта.

— Зададох ти въпрос, войнико.

— Ще заслужа уважението на другите, сър, ако не ми попречиш.

За негова изненада Уигин се ухили.

— Аз ти помагам.

— По най-дяволския начин.

— Никой не би те забелязал освен от съжаление към малкото дете. Но аз се погрижих днес всички да те забележат.

Трябваше да прегледаш характеристиките, Уигин. Ти си единственият, който все още не знае кой съм.

— Те ще следят всяка твоя стъпка — продължи Уигин. — Ако искаш да заслужиш уважението им, трябва вече да бъдеш безукорен във всичко.

— Затова нямам дори възможност да се науча, преди да ми пишат оценка. — Така се развива талантът.

— Горкото детенце. Никой не се отнася справедливо към него.

Престорената тъпота на Уигин вбесяваше Бийн. Ти си по-умен, отколкото ми се правиш, Уигин!

Щом забеляза, че Бийн е ядосан, Уигин се пресегна и го избута, докато гърбът му не опря плътно в стената.

— Ще ти кажа как можеш да получиш взвод. Докажи ми, че знаеш какво трябва да правиш като войник. Докажи ми, че знаеш как да използваш другите войници. И след това ми докажи, че някой иска те последва в битката. Но не и преди това!

Бийн не обръщаше внимание на притискащата го ръка. Много повече бе нужно, за да го усмири човек психически.

— Това е справедливо — съгласи се той. — Ако си удържиш на думата, само след месец ще бъда взводен.

Сега бе ред на Уигин да се ядоса. Той се пресегна, сграбчи Бийн за платката на бойния костюм, вдигна го и го подпря в стената, така че сега се гледаха очи в очи.

— Щом кажа, че ще направя нещо по даден начин, Бийн, аз наистина ще го направя само по този начин.

Бийн му се усмихна. При тази ниска гравитация по високите нива, за да вдигнеш едно дете, не се изискваше кой знае каква сила. А и Уигин не беше побойник. Реална заплаха не съществуваше.

Уигин го пусна. Бийн се плъзна бавно по стената, приземи се на крака, отскочи леко и пак кацна. Уигин отиде при пръта и се пусна надолу. Бийн бе спечелил сблъсъка — бе успял да влезе под кожата на Уигин. Освен това Уигин знаеше, че не е овладял особено добре ситуацията. Нямаше да го забрави. Всъщност, тъкмо Уигин бе загубил малко от уважението на другите към себе си — той го знаеше и щеше да се опита да си го върне.

За разлика от тебе, Уигин, аз наистина давам на другия шанс да научи какво да прави, преди да настоявам за съвършенство. Днес ти ме прецака, но утре и вдругиден ще ти дам възможност да се поправиш.

Ала когато Бийн стигна до пръта и се пресегна да го хване, забеляза, че ръцете му треперят и хватката му е твърде слаба. Наложи се да се облегне на пръта, докато се поуспокои.

Срещата очи в очи с Уигин… победата май не беше на негова страна. Може би дори беше глупаво, че постъпи така. Уигин го беше обидил с жлъчните си забележки, с подигравките. Бийн изучаваше Уигин като предмет на своята лична теология — а днес откри, че през цялото това време той дори не е и подозирал за съществуването на Бийн. Всички сравняваха Бийн с Уигин — но очевидно Уигин не беше чувал нищо за това, или не го интересуваше. Той се бе държал с Бийн като с нищожество. След като през последната година Бийн бе положил такива усилия, за да заслужи уважение, за него никак не беше леко да се превърне отново в нищожество. Това пробуди у него чувства, които си мислеше, че е изоставил в Ротердам. Болезненият страх от неизбежната смърт. Макар да знаеше, че тук никой не би вдигнал ръка срещу него, той си спомни как бе на ръба на гибелта, когато отиде при Поук и й повери живота си.

Това ли направих отново? Когато сам се включих в този списък, аз предадох бъдещето си в ръцете на това момче. Разчитах, че и той ще види в мен онова, което виждам аз. Но той, разбира се, не можа. Трябва да му дам време.

Ако имаше време. Защото учителите вече действаха бързо и Бийн може би не разполагаше с още една година престой в тази армия, за да се докаже на Уигин.

14БРАТЯ

— Донесохте ли ми резултатите?

— Доста са интересни. Волеску е лъгал. Донякъде.

— Надявам се, че ще уточните.