Сянката на Ендър

— Основата на генетичните изменения у Бийн не е клонинг на Волеску. Но двамата са кръвно свързани. Волеску определено не е баща на Бийн. Но почти със сигурност му се пада получичо, или братовчед на баща му едновременно по бащина и майчина линия — деца на братя, женени за две сестри. Надявам се Волеску да има полубрат или първи братовчед по бащина и майчина линия едновременно, защото подобен мъж е единственият възможен баща на оплодената яйцеклетка, обработена от него. Предполагам, че разполагате със списък на роднините на Волеску?

— На процеса не ни бяха необходими роднини. А и майката на Волеску не е била омъжена. Той носи нейното име.

— Значи бащата на Волеску е имал някъде и друго дете, само че вие не знаете името му. А аз си мислех, че знаете всичко.

— Знаем всичко, което според нас си струваше да се знае. Разликата е решаваща. Просто не сме търсили бащата на Волеску. Той не е виновен за нищо съществено. Не можем да проучваме всеки.

— И още нещо. Щом знаете всичко, което си струва да се знае, навярно можете да ми кажете защо едно добре известно ви сакато момче е било преместено от училището, в което го настаних?

— О, той ли… Когато изведнъж спряхте да ни го пробутвате, това малко ни усъмни. Затова го проучихме. Тестувахме го. Не може да се мери с Бийн, но мястото му определено е, тук.

— И изобщо не ви мина през ум, че съм имала основателна причина да не го изпращам във Военното училище?

— Решихме, че може би сте се притеснявали да не би да предпочетем Ахил пред Бийн, който, така или иначе, беше прекалено малък, и сте ни предложили само вашия фаворит.

— Така сте решили, значи. Аз ви имах за интелигентни хора, а вие сте се отнесли с мен като с малоумна. Сега разбирам, че е трябвало да бъде точно обратното.

— Не знаех, че християните се вбесяват толкова.

— Ахил във Военното училище ли е вече?

— Все още се възстановява от четвъртата си операция. Трябваше да излекуваме крака му на Земята.

— Нека ви дам един съвет. Недейте да го изпращате във Военното училище, докато Бийн все още учи там.

— Бийн е само на шест години. Прекалено е малък дори да се запише във Военното училище, да не говорим за дипломиране.

— Ако ще вземате Ахил, махнете Бийн. Точка.

— Защо?

— Щом сте прекалено тъпи и не щете да ми вярвате, след като всичките ми останали преценки се оказаха верни, защо да ви предоставям сама оръжието, с което да ме изиграете? Ще ви кажа само, че ако ги сложите в едно училище, това вероятно означава смъртна присъда за единия от двамата.

— За кого?

— Зависи най-вече от това кой първи ще види другия.

— Ахил твърди, че дължал всичко на Бийн, и казва, че го обича.

— Тогава непременно повярвайте на него, а не на мен. Но не ми изпращайте тялото на загубилия, та пак аз да се разправям с него. Сами си погребвайте грешките.

— Доста безсърдечно изказване.

— Няма да плача на гроба на никого от момчетата. Опитах се да спася живота и на двамата. Вие явно твърдо сте решили да им позволите да разберат кой е по-силният в най-добрите традиции на Дарвин.

— Успокойте се, сестра Карлота. Ще обмислим казаното от вас. Няма да сглупим.

— Вече сте сглупили. Оттук нататък не храня особени надежди за вас.

Дните се превръщаха в седмици, армията на Ендър започваше да влиза във форма. Бийн бе изпълнен едновременно с надежда и отчаяние. С надежда, защото Уигин създаваше армия с почти безкрайни способности за приспособяване. И отчаяние — защото в създаването й изобщо не разчиташе на Бийн.

Само след няколко упражнения Уигин избра своите взводни командири — всички те бяха ветерани от списъците за размяна. Всъщност всеки ветеран беше ръководил войници или като взводен командир, или като заместник-взводен. И не беше само това. Вместо нормалната организация — четири взвода от по десет войници — той сформира пет взвода от по осем войници, а после ги накара да тренират усилено в групи от по половин взвод — по четирима души, едната група под командата на взводния, другата — на заместника му.

Никой досега не бе организирал армия по подобен начин. И това не беше само прищявка. Уигин полагаше огромни усилия, за да осигури на взводните и заместниците им голяма свобода на действие. Съобщаваше им целта и оставяше водача сам да реши как да я постигне. За осъществяването на дадена операция пък групираше в едно три взвода под оперативното командване на някой от взводните командири, докато самият Уигин командваше остатъка от войската. Не беше обичайно да се предоставят толкова пълномощия на командния състав.

Отначало някои от войниците бяха настроени критично. Докато се разхождаха около входа на спалното, ветераните обсъждаха тренировката през деня — бяха тренирали в десет групи от по четирима.

— Всеки знае, че разцепването на армията е губеща стратегия — заяви Флай Моло, командирът на взвод „А“.

Бийн малко се възмути от това, че войникът с най-висок чин след Уигин говори така пренебрежително за стратегията на своя командир. Естествено, и Флай се учеше. Но съществува и нещо, което се нарича неподчинение.

— Той не е разцепил армията — заяви Бийн. — Просто я е организирал. Няма стратегическо правило, което да не можеш да нарушиш. Идеята е армията ти да е съсредоточена в целта, а не да я държиш през цялото време струпана накуп.

Флай изгледа сърдито Бийн.

— Това, че вие, дребосъците, ни чувате за какво говорим, не означава, че разбирате за какво става дума.

— Щом не искаш да ми повярваш, мисли каквото си щеш. Моите приказки няма да те направят по-тъп, отколкото вече си.

Флай се втурна към него, сграбчи го за ръката и го издърпа на ръба на леглото.

Николай начаса се метна от отсрещното легло върху гърба на Флай и удари главата му в ръба на леглото на Бийн. Само след броени мигове останалите взводни командири разтърваха Флай и Николай — борбата и без това беше нелепа, защото Николай не беше много по-едър от Бийн.

— Зарежи, Флай — обади се Хан Цу Горещата супа — командирът на взвод „Г“. — Николай се мисли за по-голям брат на Бийн.

— Как смее това мъниче да се репчи на взводен командир?! — тросна се Флай.

— Ти прояви неуважение към нашия командир — заяви Бийн. — Освен това изобщо не беше прав. Според теб при Чансълърсвил Лий и Джаксън са се държали като идиоти.

— Този продължава!

— Толкова глупав ли си, че не възприемаш истината, само защото ти я казва човек, нисък на ръст? — Цялата мъка на Бийн, че не са го избрали за командир, се изливаше навън. Той го разбираше, но не му се искаше да я сдържа. Те трябваше да чуят истината. А Уигин трябваше да бъде подкрепен, когато го унижаваха зад гърба му.

Николай бе застанал на долното легло — възможно най-близо до Бийн, за да подчертае връзката помежду им.

— Стига, Флай — рече той. — Това е Бийн, не си ли спомняш?

И за изненада на Бийн тези думи накараха Флай да млъкне. До този миг Бийн не бе осъзнал каква власт