Джуел полетя по предишни си маршрут. Какво трябваше да прави при нападение на дракон? Опитните ригери бяха разказвали за подобни двубой, но кой с кого? Ако се съдеше по вида им, драконите можеха да надвият всекиго. А тя си нямаше и представа от битки, и не смяташе да придобива опит. Трябваше да избере друг маршрут.
— Ти какво, страхуваш ли се? — чу изведнъж.
Обърна се уплашено, мислейки, че това е гласът на Могърн, който се е събудил и сега я плаши и й се надсмива. Но явно беше някой друг.
— Значи, се страхуваш, а? — прецени гласът. — Поискам ли да те убия, май ще бъде от милост?
Джуел се досети и направо се вцепени — говореше драконът. Взря се до болка в мрака и се опита да го разгледа. Летеше успоредно на нея. Виждаше се добре как очите-фарове браздят тъмнината. Ето че той я приближи.
— Какво искаш? — горещо и изплашено въздъхна тя.
Драконът прелетя близо до нея и очищата му примигнаха. Двата други се бяха присъединили към ятото, докато този продължаваше да се върти наоколо. Едва не я преобърна въздушна вълна. Трябваше й известно време да възстанови правилното положение на кораба.
— Какво правиш? — извика тя. — Какво искаш?
— Какво ли? Виждам, че гориш от желание да загинеш в двубой — гръмко прецени драконът и пусна от устата си огромен сноп искри.
— За какво бърбориш? — разгневи се Джуел. — И въобще кой си ти? Какво искаш и как смееш да ми говориш по този начин?
След тези думи тя се изви докъдето можеше и обтегна до краен предел Мрежата.
— Дребосък! — ревна чудовището. — Не всичко наведнъж… Искаш да знаеш кой съм…
— Ти още на първия ми въпрос не си отговорил!
— И няма да отговоря. А ти не биваше да задаваш толкова въпроси, на които не бива да се отговаря. Мислиш, че ми е лесно ли? Мислиш, че си единственият ригер, който иска да се бие?
— Какво? Нима е истина това? Вие драконите дествително ли съществувате?
Драконът като че ли въздъхна.
— И не помислям да те осветлявам. На бой, ригере!
С неочаквана ловкост за огромното си тяло, драконът направи завой и се нахвърли върху нея. Тялото му заблестя под лунната светлина. И ставаше все по-голямо и по-голямо…
Джуел пронизително извика. Корабът бе блъснат свирепо. Драконът изгърмя край нея и я поля с пламъци.
— Какво правиш? — изписка Джуел.
Откритите места на кожата й се покриха с мехури, а по крилата на кораба се появиха пламъци. Тя изобретателно създаде образ на корпус от огнеупорен материал. Изгарянията си излекува с допир до ситен скреж. Енергийната дупка в Мрежата мигновено се запълни.
Драконът бавно сви криле и отново се стрелна към нея. Очите му загоряха любопитно.
— Нещо бавничко шаваш — отбеляза той, когато прелетя край нея.
Джуел го изгледа стреснато. Драконът се обърна и отново атакува. Тя се сви на топка. Страшната муцуна приближаваше с огромна скорост.
— Престани! — изписка тя.
Драконът изненадано спря след изящно извъртане на опашката си. Останалите от ятото летяха надалеч и от лунната светлината изглеждаха като шепичка шаващи запетайки и точици.
— Добре де — ревна драконът. — Шом не искаш да се биеш, защо въобще си дошла насам?
От изненада, вълнение и страх главата на Джуел се завъртя.
— Не предполагах, че искаш да ме убиеш!
— А какво друго си очаквала?
— Откъде да знам.
Драконът с досада въздъхна и премина близо до нея. В гласът му се усещаше насмешка, но иначе говореше примирително.
— Е, добре де. Значи искаш да си поприказваме, а? Виждам, че не си на себе си и си объркана. Мога ли да те виня? И аз самият се чувствувам така понякога. Доколкото схващам, ти искаш да летиш и от нямане какво да правиш, търсиш събеседник? Повече няма да те нападам, обещавам ти.
— Наистина ли? — Джуел го изгледа накриво със съмнение.
— Казах ти вече — повдигна глава драконът и й намигна.
Тя кимна в знак на отговор, но не изпита особено доверие. Реши да смени образите. Превърна се на летяща кобила, запляска с криле и започна да надмогва насрещния вятър.
— Колко мило от твоя страна — одобри драконът и се премести малко по-близо.
Тя не отговори. Нощта сменяше дрехите си. Облаците постепенно се стопяваха. Луната, леко избледняла, сега осветяваше мъглата, която се кълбеше над голите черни скали.
— Знаеш ли накъде отиваме? — поинтересува се Джуел.
— И още как! — прогърмя в отговор драконът.
После рязко се метна и я хвана с острите си нокти. Тя рязко изписка и пое дълбоко въздух. Чудовището се наведе и раззина челюсти — явно се канеше да я разкъса на части. Джуел се заизвива бясно, задърпа се и се изхитри да се освободи толкова, че да изрита дракона със задните си крака. Копитата улучиха чудовището право в корема. Той изсъска и изтърва жертвата си. Като се завъртя около оста си и зае правилно положение, тя размаха криле и напразно се опита да набере необходимата й височина. Искаше да достигне облаците. Но насреща й се мярнаха ужасните зъби. Без да съобразява точно какво прави, тя се преобрази на ястреб, плясна с криле и полетя като стрела нагоре. Правейки резки завои наляво и надясно, Джуел уплашено се заоглежда назад — къде ли се намираше драконът?
— Юначага! — долетя похвала откъм гърба й.
Огледа се — беше до нея! Панически смени посоката, преметна се през чудовището и се оказа зад гърба му. После се разяри и започна да го удря по опашката.
— Лъжец! — викаше тя. — Обеща, а излъга! Това ли е честта на драконите?
— Естествено.
— Какво! Вие сте и лъжци?
Просто бе невъзможно да си представи бързината на дракона. Само преди миг беше отпред, а вече се носеше над нея. Чудовището я обгърна с крилото си като в мрежа и полетя право надолу. Докато падаха, Джуел трепереше и се мяташе като изплашена птица. С неочаквана точност драконът се приземи на върха на черна скала. Пъхна главата си под крилото — от ноздрите му излизаше жар, а очищата му се оказаха зелени. Помириса плячката си. Наежила се, Джуел твърдо издържа погледа му.
— Излъга, а сега се каниш да ме убиеш! — викна задавено.
Драконът изглежда се смути.
— Разбира се, че те излъгах. Нима не са те предупредили, преди да те изпратят на двубой?
— Никой не ме е изпращал! — визкликна през сълзи тя. — Просто минавах оттука и това е всичко.
Непоносимата горещина накара дъхът й да секне.
— Дай ми поне малко въздух!
Драконът изсъска, но поотвори крилото си.
— Струва ми се, че за тебе е най-добре да приемеш истинския си образ — подчертано изрече чудовището.
Нощта изпускаше мъгли. Хладният въздух я ободри леко.
— Защо пък не — отвърна тя, след като размисли. Съсредоточи се и отново се превърна в Джуел, стройното момиче, обвито в нишките на невронната Мрежа. А около Мрежата, приличащ на сияен ореол, блестеше прозрачният космически кораб.
— Гледката впечатлява — милостиво изрече драконът. — Впрочем, исках тебе да разгледам, а не кораба.
Джуел разтопи образа на кораба. Самотна, изплашена и разтреперана се изправи пред дракона.
— Наричам се Джуел — каза тя.
Драконът отметна глава назад и яростно изрева. Ехото се изгуби по околните планини.
