С едва прикрита неприязън Крокет погледна доктора в очите и започна нервно да барабани с пръсти.
— Долу ли? И защо?
— Имате нещо против?
— Дявол да го вземе, не — отвърна Крокет, — само че…
— Въздействието там е по-силно — подсказа му Форд. — Депресията ви се усилва, когато сте около интеграторите, нали?
— Да — промърмори Крокет. — И какво от това?
— Очевидно е, всички неприятности идват от тях.
— Те действат безотказно — въвеждаме въпросите и получаваме правилните отговори.
— Не говоря за интелекта им — възрази Форд, — а за чувствата.
Крокет се усмихна.
— Тези дяволски машинарии нямат никакви чувства.
— Нямат собствени, защото не могат да ги създават. Но чуйте ме, Крокет, вие работите със свръхсложна мислеща машина, мозъкът на която трябва да бъде чувствителен и възприемчив. Това е задължително условие. И вие можахте да направите този комплекс от трийсет елемента, защото се намирате в точката на равновесие на магнитните линии.
— Така ли?
— Какво ще стане, ако доближите магнит до компас? Компасът реагира по законите на магнетизма. Интеграторите реагират по… някакъв друг принцип. И се намират в точката на идеалното равновесие.
— Доколкото разбирам, вие искате да кажете, че те са се смахнали?
— Това е твърде опростено. За безумието са характерни изменчивите състояния. Мозъците на интеграторите са в равновесие, стабилизирани в определени граници и се движат по неизменните си орбити. Но те са възприемчиви, чувствителни към едно нещо и трябва да бъдат такива. Тази тяхна сила е тяхната слабост.
— Значи…
— Да сте били някога в компанията на психично болен? — попита Форд. — Не сте били, сигурен съм. Това въздейства страхотно върху впечатлителните хора. Разумът на интеграторите е много по-силно зависим от внушения, отколкото човешкият.
— Имате предвид индуцирано отвън безумие? — попита Крокет и Форд кимна утвърдително.
— По-точно, индуцирана фаза на психическо заболяване. Интеграторите не могат да копират схемата на болестта, не са способни на това. Ако вземеш чист фонодиск и изсвириш някаква мелодия, после тази мелодия може да се повтаря до безкрайност. Някои способности на интеграторите са нещо като незаписан диск, техните необикновени таланти са резултат от съвършената настройка на мислещите механизми. Тук волята на машината не изпълнява никаква роля. Изключително чувствителните интегратори са записали психическия модел на нечий мозък и сега го възпроизвеждат многократно. По-точно, модела на психиката на Бронсън.
— Тоест — подметна Крокет, — машините са се побъркали.
— Не. Безумието е свързано със съзнанието на личността, интеграторите само го записват и възпроизвеждат. Точно затова шестимата оператори напуснаха базата.
— Добре — рече Крокет. — Ще последвам примера им, преди и аз да съм откачил. Тук е прекалено… гадно.
— И какво бихте направили?
— Без никакви угризения бих се самоубил — кротко отвърна ирландецът.
Форд извади бележника си с шифрованите записки и писалка.
— Записал съм историята на заболяването на Бронсън. Да сте чували някога за типовете психически болести?
— Почти не. Аз познавах Бронсън. Понякога беше много унил, но после отново ставаше душата на компанията.
— Да е говорил за самоубийство?
— Пред мен — никога.
— Дори и да е споменавал, никога не би го направил. Неговият случай се нарича „маниакална депресия“ — дълбока потиснатост след периоди на оживление. Някога психиатрите са разделяли болните на параноици и шизофреници, но такова деление е неоправдано. Няма разделителна линия, двата типа проникват взаимно. Сега ги разделяме на маниакална депресия и шизофрения. Шизофренията не се лекува, останалите психози са лечими. Вие, господин Крокет, сте маниакално-депресивен тип, който е лесен за манипулиране.
— Така ли? Но това не означава, че съм луд, нали?
Форд се усмихна широко.
— Като всички хора, и вие имате определени склонности. И ако някога откачите, това ще бъде маниакална депресия. Докато аз например бих станал шизофреник, тъй като съм от шизоиден тип. Това често се среща сред психолозите…
Докторът продължи. Явно тези обяснения преследваха някаква цел. Пълното разбиране е част от лечението.
— Започвам да разбирам.
Форд кимна.
— Бронсън се самоуби тук. Той свърши със себе си, когато депресията му бе в най-ниската точка, когато стана непоносима и изригването на разума му, чистият концентрат на Бронсъновото безумие е оставило своя следа в мозъците на интеграторите. Помните ли за фонодиска? Електрическите импулси на мозъците им излъчват без прекъсване този запис: състоянието на най-дълбока депресия. И всички в базата улавят тези импулси.
Крокет едва глътна изстиналото си кафе.
— Боже мой, това е направо кошмар!
— Това е призракът — отвърна Форд. — Идеално логичен призрак, неизбежен резултат от действието на свръхчувствителната мислеща машина. А не можеш да лекуваш интеграторите от професионални болести, нали?
Помръкналият Крокет запали цигара.
— Убедихте ме само в едно, докторе: наистина ще трябва да се махна.
— Ако моята теория е правилна, лекарство има — същата онази индукция.
— Какво?
— Бронсън можеше да се излекува, ако лечението му бе започнало навреме. Има лечебни средства. Тук — Форд сложи длан върху бележника си — е пълният запис на психиката на Бронсън. Аз намерих болен, който също страда от маниакално-депресивна психоза и е почти копие на Бронсън — и по история на заболяването, и по характер.
— А дотогава — измърмори Крокет, изпаднал отново в болезнено състояние, — ще трябва да си имаме работа с призрак.
И все пак Форд го заинтригува със своите странни теории за лечение. Смелото приемане на една фантастична версия привлече тъжния ирландец. В кръвта на Крокет кипна наследството на келтските му предци — мистицизъм, удържан от желязна воля. Напоследък на понасяше атмосферата на базата, но сега вече…
Базата беше напълно автоматизирана, достатъчен бе само един оператор. Интеграторите бяха изключително надеждни и не се нуждаеха от обслужване. Те не можеха да се повредят, ако не се брои някакво индуцирано психично заболяване. Но дори то не влияеше на работата им. Те все така решаваха сложни задачи и даваха верни отговори. Радиотомните мозъци просто бяха записали схемата на маниакално-депресивната психоза и я възпроизвеждаха непрекъснато.
В базата наистина имаше призраци. Няколко дни по-късно доктор Форд забеляза някакви неуловими,
