голямото огледало, Мария обличаше и събличаше едно след друго коприненото си бельо с дантели.
Възможно ли е толкова бързо? — запита се младата невеста, без да откъсва поглед от изумително бялото тяло, което девойката поклащаше твърде лениво. Венериният хълм се очерта за миг тъмен над потрепващите срамни устни, преди да ги погълне коприната.
Не — помисли си снахата, кой знае защо с изтръпнало небце. Не е възможно жена да познава тия движения преди да е изпитала любовта. Но кога е успяла толкова бързо?
Изглежда несъзнателно бе помръднала и нещо леко изскърца, защото девойката в стаята рязко се извърна, като закри с една ръка гърдите си. Но изглежда бързо се успокои като видя спуснатото резе на вратата.
Снахата внимателно, бавно се отдръпна, както бе и приближила преди малко и се спусна по стълбите. Няма съмнение, че вече са спали заедно — помисли си. Само така може да се обясни липсата на каквото и да е любопитство от страна на зълва й напоследък.
От съзнанието й не излизаше бялото, гладко тяло, потрепващо от жажда и нетърпение, с извитата линия на бедрата, която толкова чувствено се променяше при всяко движение, че пак си каза: „Да, да, няма друго обяснение“.
IV
Снахата беше напълно права. Преди две седмици, при съвсем неочаквани обстоятелства между Мария и годеника й бе станало това, което в нейните представи можеше да се случи само през първата брачна нощ.
Наистина в техния дом, както и в много други семейства дошли от Балканския полуостров, нравите бяха далеч по-свободни в сравнение с тези на мюсюлманските фамилии в столицата, но въпреки това, колкото й свободни да бяха и отърсени от предразсъдъци, както ги наричаха, все пак и за тях имаше някакво мерило и баща й Алекс в никакъв случай не можеше да си представи тя да се затвори в стаята с годеника си, а още повече да му се отдаде преждевременно.
Но денят действително бе изключителен. Преди две седмици всички в дома им бяха като обезумели от току-що обявения декрет. Откъм близкия кръстопът, сред приглушените удари на тъпана, се чуваше глашатаят, който повтаряше текста, а тя не можеше да откъсне очи от прибледнялото като платно лице на баща си.
Мария го приближи бавно, погали го по раменете, както имаше навик, и спокойно го попита:
— Тате, защо се тревожиш? В нашата къща нали не е имало такъв случай?
Той разтърси рамене, сякаш да се освободи от вцепенението.
— Разбира се — отвърна, — естествено, че не е имало, моето момиче.
Тя повторно го запита с очи, но той се престори, че не забеляза погледа й или наистина беше толкова стъписан, та не му обърна внимание.
— Освен това, ние, макар и далечни, сме родственици с Кюприлиите, нали?
— Какво? — само дето не извика той, — с Кюприлиите ли? Естествено, но при подобни случаи това не е от значение.
Лицето му бавно се сбръчка, очите се присвиха, а ведно с това и гласът му стана по тих:
— В такива случаи е по-добре да не си род с никого.
Междувременно на външната врата се почука и след малко влезе годеникът й Джеладин. За разлика от останалите, лицето му беше толкова спокойно, че Алекс го погледа известно време навъсено, сякаш искаше да каже: „Абе ти на кой свят живееш? Още ли не си чул за Кьорфермана?“
Но много скоро, още преди да сложат масата за обяд, щяха да разберат, откъде идеше това спокойствие, да не кажем сдържана радост у него (може да не беше чак радост, но на фона на изписания ужас по лицата им, спокойствието му придобиваше израз на особено доволство). Те твърде скоро щяха да разберат повода за прекрасното настроение на бъдещия им зет. Той не само бе запознат, но знаеше и много повече от всички за декрета по простата причина, че преди два дни го бяха извикали от службата, за да му съобщят, че го назначават в Централната комисия, която щеше да се занимава с прилагането на Кьорфермана.
Думите на годеника изведнъж промениха атмосферата в дома. Някакво чувство на облекчение, смесено е възхищение към бъдещия зет, на когото бяха възложили една толкова деликатна работа, но това не бе главното, най-важното, което породи чувството на облекчение беше мисълта, макар все още смътна, че сега, когато имат свой човек там, в самия център, в бърлогата на злото, то от само себе си ще стои далеч от тях.
Освен в очите на Мария, възхищението се долавяше ясно в погледа на майка й, на снахата, дори и в очите на брат й, който бог знае защо се държеше някак студено с годеника на сестра си.
Джеладин, признателен за благоразположението им, стана още по-мил с всички. Някакво сдържано опиянение завладя масата, а далечният тътнеж на тъпана им се струваше като от друг свят.
Само по лицето на Алекс от време на време преминаваше някаква мрачна сянка. Той така изпитателно гледаше годеника, сякаш се мъчеше да проникне през кожата му чак до костите. И именно след един от тези погледи, сложил ръка върху ръката на Джеладин, заговори:
— Вярвам, че ти там ще останеш чист…
— Какво? — запита годеникът, като внимателно издърпа ръката си. — Какво искаш да кажеш с това?
Лицето му изведнъж придоби студено, въпросително изражение.
— Нищо, нищо — засмя се Алекс и го потупа по раменете. — Нищо, синко. — Може би ще поговорим някой друг път.
Веднага се долови, че Алекс съжаляваше за това, което каза и през останалото време от обяда се чувствуваше усилието му да заличи недоразумението. Атмосферата отново възвърна предишната си веселост и навярно разсейването на вниманието стана причина след приключването на обяда, Мария, заедно с годеника си, вместо да се запътят към верандата, където си бяха извоювали правото и имаха навика да седят и необезпокоявани да бъбрят, мълчаливо да изкачат стълбите, които водеха към нейната стая.
Дали наистина не забелязаха или се престориха, че не са ги видели, трудно можеше да се отгатне. Майката и снахата, заети с раздигането на масата може и да не са обърнали внимание. Брат й, веднага се прибра в стаята си, но бащата… Може би и той не ги бе видял или най-вероятно, признателен на годеника за добрите новини след тези изтощителни часове на потиснатост през последните дни и още повече, за да не създаде второ спречкване помежду им, беше извърнал глава встрани и се бе престорил, че не ги е забелязал. В края на краищата след месец и половина ще се оженят.
Отдалеч продължаваше да се чува тъпана на глашатая, придавайки на всичко нови измерения… Под този сподавен тътнеж, горе в стаята си Мария, без никакво съпротивление след първите целувки, бе позволила на годеника си да я разсъблече и да прави каквото пожелае с потръпващото й тяло. Всичко стана мълчаливо, в някакъв припрян миг, в който се бяха преплели болката и парещата наслада, вземайки връх ту едната, ту другата. Но болката в никакъв случай не й се стори толкова нетърпима, колкото и бе разказвала жената на брат й, докато насладата напротив беше много по-голяма.
Седмица по-късно, когато всичко се повтори (бяха се договорили той да дойде тайно, когато родителите й ще отидат на едно погребение), с изчезването на болката, удоволствието бе преминало в приказна наслада.
След това Мария изведнъж бе разбрала, че няма какво повече да научи от снаха си за тайните на съпружеския живот. С трескаво нетърпение тя очакваше пристигането на годеника си, но през тази седмица той се бе мярнал само два пъти (работата в ужасната комисия поглъщаше цялото му време) и не им се отдаде възможност да се видят насаме.
Тя чакаше да дойде неделя, когато той, както обикновено, щеше да бъде на обяд у тях, с предчувствието, че прекрасното чудо ще се повтори. Набързо свърши сутрешната домакинска работа заедно със снаха си и когато последната очакваше, че ще се отдръпнат в някой ъгъл да си побъбрят, както правеха преди, Мария в желанието си да се затвори в стаята с мисълта за предстоящите сладострастни мигове, каза, че я боли глава и се качи горе.
