Известно време се повъртя безцелно из стаята, погледа към улицата, откъдето той трябваше да дойде, докато накрая очите и се спряха на сандъка с чеиза. Там сред многобройните дрехи, чаршафи и различни бродирани неща, приготвяни години наред, имаше и дузина копринени гащи и комбинезони, леки, с цвят на матово стъкло… О, господи, как не й беше минало През ум да му поднесе една изненада?
Преди време, когато се случеше да види долните дрехи на снаха си, проснати върху дървените пръчки на сушилника край мангала, пред очите й притъмняваше от смущение. И това чувство изпитваше особено след първите изповеди на снахата. Тези долни дрехи, на вид толкова леки и изящни, изглежда бяха по-близо от всичко друго до любовния акт и жадното сливане на телата, че на нея и се струваха изпълнени с мистерия. И още по-загадъчни изглеждаха те, сравнени с нейните, които студени и равнодушни, лежаха надиплени в сандъка с чеиза, като в саркофаг, очакващи да оживеят…
С бавни стъпки тя приближи сандъка, отвори го и след като погледа известно време, започна внимателно да бърка в подредените и чисти дрехи.
Ето къде лежаха нагънати, непокътнати, ледени… Сега тя щеше да ги облече едно след друго, щеше да ги кръсти, да ги освети, да ги изпълни с топлина, аромат, с петната от семенна течност и със стоновете на любовта.
Бързо се съблече и като в треска започна да ги пробва пред огледалото. Искаше да избере най- красивите за този ден. Небесносините, не, може би тези с цвета на гълъбова шия.
Моделът бе с къси, но широки крачоли, така, че и при най-малкото движение позволяваха да се видят част от прелестите й. Мария седна на килима с полуразтворени крака пред огледалото. Сред коприната наистина прозираха наполовина срамните устни и тя преглътна слюнката, предизвикана от облялата я вълна на желанието. Мислите й бяха някак разпокъсани, сякаш идваха от неизвестна далечина. Оттук се влизаше в нейното тяло… И това място трябваше да е красиво, с тези дантели като бадемов цвят по краищата, както са окичени гостоприемните порти със саксии цветя… Снаха й веднъж й бе разказала, че и сексът у жените е различен, както са различни и лицата им… Мария бе сигурна, че е надарена с красота и ако беше така, тогава е грехота годеникът й да не види нейните прелести…
Тя стана, свали гащите, за да пробва други, но й се стори, че чу леко изскърцване. Извърна ужасена глава, ала резето на вратата бе спуснато и тя на часа се успокои.
Пробва повечето от бельото, но накрая пак се върна на онези гащи с цвят на гълъбова шия. Сложи тях, после се облече и седна замислена на миндера. И при най-лекото й движение, коприната приятно напомняше за своето присъствие.
Тя се опита да откъсне мисълта си от това, да съсредоточи вниманието си към движението по улицата, но не беше по силите й. Съвсем ясно съзнаваше, че ако след обяда не се качи с годеника си в стаята, мъчението за нея щеше да бъде непреодолимо.
V
Обядът, както обикновено в неделен ден, беше сервиран на голямата елипсовидна маса в гостната. Джеладин дойде няколко минути след дванадесет, облечен в костюм европейски модел, каквито носеха в последно време повечето от младите мъже в столицата.
— Как вървят работите? — попита Алекс Ура, след като всички седнаха на масата.
Годеникът се усмихна неопределено.
— Добре… Доста добре.
Необходимо бе известно време за Откъслечни фрази, за различни дребни неща, докато накрая се поведе разговор за онова, което всички очакваха с нетърпение през цялата седмица, за Кьорфермана.
— Има ли много донесения? — попита синът на Алекс, Гьон. — Да си призная, това ми се струва малко трудна работа, да не кажа невероятна.
— Зависи — отвърна годеникът. — В смисъл…
— Например — прекъсна го Гьон, — на някого, по различни причини, най-често лични, може да му се сторят лоши очите на един, а добри на друг. Как се постъпва в такива случаи?
Джеладин продължаваше да слуша с усмивка, която едва сдържаше, бъдещия си щурей.
Прав си — каза той. — Но именно, за да се предотврати това, Централната комисия, както и нейните клонове, работят въз основа на едно окръжно разпореждане, в което са посочени до най-големи подробности всички особености, които трябва да притежават едни очи, за да бъдат окачествени като лоши. И това не се отнася само до външния им вид, което повечето от хората използуват. — Известно време той се смя на глас. — Ето аз например съм синеок и според лековерните се числя към съмнителните и не би трябвало да припаря до вратата, а камо ли да работя в Централната комисия.
Повечето от присъствуващите на масата поклатиха глава. Още в деня на обявяването на Кьорфермана, открито или скришом, бяха започнали помежду си да разглеждат до най-малки подробности особеностите на очите си и сега съвсем не бе необходимо да вдигат глави от чиниите, за да се убедят, че бъдещият им зет наистина има сини очи с тънки сиви нишки, които освен красота им придаваха и една хладна мъжка решителност.
— Та, не става дума само за външния вид — продължи той. — Това трябва да бъде съчетано и с други неща… Извинете ме, знам че тук съм сред свои хора, но въпреки всичко има някои служебни тайни, които ни е строго забранено да коментираме… Накратко, това, което исках да кажа е, че преди да се вземе решение да се обяви Хикс или Игрек за човек с лоши очи, всичко най-внимателно се проучва, дори ако се наложи, обвиненият за известно време може да бъде поставен под тайно наблюдение.
— Така ли? — учудено попита съпругата на Алекс.
Джеладин потвърди с глава.
— И въпреки всичко не съм убеден, че може да има някакъв прецизен начин, искам да кажа научен, по който да се определят злооките — намеси се Гьон.
Джеладин не му отговори и за известно време на масата настъпи мълчание, което потракването на приборите по порцелановите чинии, правеше още по-тягостно. Напразно погледът на Алекс Ура се впери с упрек в сина.
— Дори смятам, че истинската сила на Кьорфермана се състои именно в това — продължи Гьон.
— В кое? — попита годеникът.
Гьон не отвърна веднага. Може би за да избегне погледа на баща си, очите му блуждаеха над главите на останалите в посока на остъклената врата, която водеше към верандата.
— Несъмнено, Кьорферманът повече от който и да било друг декрет разтърси като земен трус цялата държава продължи Гьон. — И да се върна на това, за което ми беше думата, мисля, че ужасяващата му сила се крие именно в неговата мъглявост. Пред Кьорфермана у всеки се поражда съмнение спрямо другия и никой не може да се освободи от този гнет. Точно в това тотално настръхване от ужас, според мен, се състои неговата сила.
— Аз пък смятам, че силата на всеки велик декрет се състои единствено в неговата справедливост — отвърна Джеладин, без никакво раздразнение, а напротив, доста меко, нещо, което накара всички облекчено да си поемат дъх.
— Вярно ли е, че имало някакво анонимно писмо, което хвърляло подозрения спрямо братовчеда на Великия везир Мухтар паша? — обади се съпругата на Гьон, колкото да промени разговора.
Джеладин повдигна рамене.
— Не зная — отвърна, — възможно е да са само клюки.
— Така се пусна слух и миналата година за везира Басри — намеси се Гьон. — Отначало казаха, че са празни приказки, но после истината излезе на бял свят и везирът увисна на въжето.
— Случва се и това — намеси се Алекс Ура, този път твърдо решил да не позволи повече да си чешат езиците с подобни неща, докато обядват на масата.
Той открай време беше привърженик на непринуденото държание, присмиваше се на онези, които не разрешаваха жените да участвуват в разговор, както общо взето отхвърляше и всички фанатични обичаи на азиатците, но въпреки това, всяко нещо си имаше граници. Сякаш не бе достатъчен Гьон, та сега и жена му взе да досажда с въпросите си на бъдещия зет.
Отговорите на Джеладин ставаха все по-пестеливи и навярно отдавна би избухнал на масата, ако от време на време не чувствуваше гальовния поглед на Мария.
