— Баща ми е бил само с една година по-голям от теб, когато съм се родил — каза Дан Грегъри. — Ако ти сега започнеш полов живот, точно когато станеш на осемнайсет ще разполагаш с едно досадно и ревящо бебе. Далеч от дома, в огромен и непознат град. А сега си мечтаеш, че ще го изправиш тоя град на нокти със своя талант, нали? Е, и баща ми мечтал да изправи на нокти цяла Москва с вълшебните си умения на треньор по езда. Но скоро разбрал, че конският бизнес е изцяло в ръцете на поляците и, независимо от уменията си, може да стане най-много дребно конярче. Прелъгал мама да избяга от къщи едва шестнайсетгодишна като й обещал, че скоро ще бъде богат и прочут.
След тези думи се изправи и се обърна с лице към мен. Стоях като вкопан на последното стъпало и не помръдвах. Гумените подметки на старите ми обувки колебливо се поклащаха на ръба, нямах никакво желание да пристъпя в това огромно, мрачно и изпълнено със странни предмети помещение.
Виждах само ръцете и лицето на Грегъри, всичко останало бе покрито от черния кафтан. Лицето се раздвижи и рече:
— Родил съм се в обора като Исус Христос и съм ревял точно като него, ей така…
От гърлото му се откъсна сърцераздирателен писък, който наистина удивително приличаше на плача на нежелано дете, което не може да прави нищо друго, освен да реве до скъсване.
Усетих как косата ми настръхва.
12
Когато бил на около пет годинки, Дан Грегъри. или Грегорян — така се произнасяло името му в Стария свят, бил спасен от съпругата на художника Бескудников, който бил гравьор на матрици за банкноти и ценни книжа на Руската империя. Тя не го обичала, за нея той бил просто едно нещастно и подритвано животинче, а тя не понасяла да подритват когото и да било. Затова постъпила с него така, както постъпвала с бездомните котки и кученца, които постоянно прибирала от улицата — предала го в ръцете на прислугата да бъде изкъпан и нахранен.
— Прислужниците й се отнесоха с мен точно така, както моите прислужници се отнесоха с теб — каза ми Грегъри. — За тях бях просто една грижа повече — като изнасянето на сгурията от печките, почистването на стъклата на газените лампи или изтупването на пътеките.
После поясни, че изучил внимателно какво правят котките и кучетата в тази ситуация и започнал да прави същото.
— През по-голямата част от времето животните стояха в работилницата на Бескудников зад къщата — рече той. — Там получаваха храна и ласки от чираците и пътуващите търговци. Направих като тях, направих дори някои неща, които животните не можеха да правят — например да изуча всички езици, на които се говореше там. Изучил занаята в Англия и Франция, Бескудников обичаше да дава Заповеди на някой от двата езика и очакваше тези заповеди да бъдат ясни за всички. Много скоро си извоювах мястото на преводач и разяснявах точно какво нарежда господарят. Вече бях научил от слугите малко полски и руски.
— И арменски — допълних аз.
— Не — поклати глава той. — От своите родители-пияници научих единствено как реве магарето, как се киска маймуната и как вие вълкът…
После ми разказа как скоро усвоил всички занаяти в работилницата и, подобно на мен, имал невероятната способност да рисува всичко, което види, при това със съвсем задоволителна прилика.
— На десетгодишна възраст ме направиха чирак — гордо съобщи той. — А на петнайсет вече всички виждаха, че съм гений. Усетил опасност за самия себе си, Бескудников ми възложи една, по всеобщо мнение, напълно невъзможна задача — каза, че ще ме повиши в пътуващ гравьор, само ако му нарисувам на ръка банкнота от една рубла и то такава, че да заблуди дори опитните търговци на близкия пазар. — Усмихна се и добави: — В онези години фалшифицирането на пари се наказваше с обесване, и то на същия онзи пазар!
Младият Дан Грегорян работил цели шест месеца, за да изпълни поръчката. По всеобщо мнение банкнотата била съвършена, но Бескудников я нарекъл детинска работа и я скъсал на парчета.
Грегорян направил нова, още по-добра и това му отнело други шест месеца. Бескудников я окачествил като по-лоша от първата и я хвърлил в огъня.
Грегорян не се отчаял и направил трета, като този път работил цяла година. Разбира се, междувременно изпълнявал и всичките си останали задължения в работилницата. Но когато завършил и третата банкнота, той не я показал на господаря си, а просто я прибрал. На Бескудников показал истинската рубла, която използвал за модел.
Старецът се изсмял и на нея, точно според очакванията му. Младият Грегорян успял да я дръпне от ръцете му преди да я скъса, и изтичал на пазара. Там купил кутия пури, като подчертал пред търговеца на тютюн, че банкнотата положително е истинска, защото идва направо от работилницата на царския гравьор Бескудников.
Господарят му изпаднал в ужас, като го видял да се връща с пурите. Защото никога не допускал, че фалшификацията ще стигне до пазара — той просто искал да покаже какво качество очаква от младия чирак. Облещените очи, тежкото дишане и потта но челото му недвусмислено доказвали, че човекът е честен и почтен, но просто завиждал на умението на младежа. А хитрото хлапе му подало фалшивата си банкнота уж случайно и непреднамерено, старият майстор я поел и тя изведнъж му се сторила съвсем подправена.
Какво можел да направи? Търговецът на тютюн положително ще открие фалшификата и ще знае откъде идва той. А после? Законът си е закон. Кралският гравьор ще увисне на пазара, редом със своя чирак.
— Прави му чест, че реши сам да прибере фаталната хартийка — каза ми Грегъри. — Поиска ми рублата, от която бях гледал и аз най-спокойно му подадох своят съвършен фалшификат.
Бескудников се появил при търговеца на тютюн и му разказал някаква покъртителна история за станалата грешка. На онзи му било съвсем безразлично и веднага приел да размени оригинала с фалшификата.
Старецът се прибрал доволен в работилницата, затръшнал вратата зад себе си и обещал на Грегорян такъв бой, какъвто не бил ял досега. До този момент Грегорян търпял побоищата му като всеки нормален чирак. Но сега отскочил в ъгъла и се изсмял право в лицето на господаря си.
— Как смееш? — ревнал Бескудников, побеснял от гняв.
— Ще ти се присмивам, докато съм жив! — отвърнал Грегорян, после подробно му обяснил играта с фалшивата и истинската банкноти. — Вече не мога да науча нищо от теб, защото съм по-добър! — обявил накрая той. — Аз съм най-гениалният гравьор на света след като успях да измамя самият кралски майстор на ценни книжа! Дори да се окажа редом с теб на пазара с примка на шията, пак няма да се разкая. И знаеш ли какво ще ти кажа? Ще ти призная, че си бил прав — наистина не съм толкова талантлив, колкото си мислех. А после ще кажа сбогом на жестокия свят. Сбогом!
13
Още същия ден Дан Грегорян напуснал Бескудников и станал калфа на друг гравьор, който се занимавал и с илюстрация на детски книжки. Фалшификацията му никога не била открита, или поне никой не я свързал с него или Бескудников.
