Алфред Ван Вогт
Чудовището
„Човечеството е безсмъртно. Даже ако
някога, след много хиляди години…даже ако си
представим най-лошото, всепобеждаващият ум ще се
възроди, както феникс от пепелта.“
На височина около 4 мили огромният звездолет увисна над един от градовете. Долу всичко носеше следите на космическото опустошение. Бавно спускайки се с енергетическата гондолосфера, Инеш забеляза, че зданията вече започваха да се разпадат от времето.
— Никакви следи от военни действия! Никакви следи… — периодично повтаряше безплътният механически глас.
Когато достигна повърхността, той изключи полето на своята гондола и погледна към буренясалата, обкръжена с голи стени, площадка. Няколко скелета лежаха във високата трева пред сграда с обтекаеми стремителни линии. Това бяха скелети на дълги двуръки и двукраки същества; черепът на всяко се държеше на горния край на тънък гръбначен стълб. Всички кости явно принадлежаха на възрастен индивид и изглеждаха прекрасно запазени, но когато Инеш се наведе и ритна един от тях, всичко се разсипа на прах. Като се изправи, той видя Йоал, който се приземи наблизо. След като историкът излезе от своята енергосфера, Инеш го попита:
— Според вас струва ли си да изпробваме нашия метод за съживяване?
Йоал отвърна угрижено:
— Аз разпитах всички, които вече се бяха спуснали тук от звездолета. Има нещо особено. На тази планета не са останали никакви живи същества, не са останали даже насекоми. Преди да започнем каквато и да е колонизация, ние сме длъжни да изясним какво е станало тука.
Инеш замълча. Подухна слаб вятър, зашумяха листата на горичката недалеч от тях. Инеш погледна към дърветата. Йоал кимна.
— Да, растителността не е пострадала, нали растенията, като правило реагират по съвсем друг начин отколкото активните форми на живот.
Разговорът им беше прекъснат от глас, прозвучал от приемника на Йоал:
— Някъде към центъра на града е намерен музей. На покрива му е поставен червен маяк.
— Аз ще дойда с вас, Йоал — каза Инеш — Там е възможно да са запазени скелети на животни и разумни същества на различни степени от еволюцията. Обаче вие не ми отговорихте. Смятате ли да съживявате тези същества?
— Аз ще поставя въпроса на обсъждане от Съвета — бавно проговори Йоал, — но на мен ми се струва, че отговорът няма да предизвика съмнения. Ние сме длъжни да узнаем причината за тази катастрофа. Той описа неопределен полукръг с една от своите щипки и като на себе си добави:
— Разбира се, трябва да се действа внимателно, започвайки от най-ранните степени на еволюция. Отсъствието на детски скелети показва, че тези същества, както изглежда, са достигнали индивидуално безсмъртие.
Съветът се събра за оглед на експонатите. Инеш знаеше, че това е просто формалност. Решението е прието — те ще бъдат съживени. Покрай всичко останало те бяха любопитни. Вселената е безкрайна, полетите в космоса са дълги и уморителни. Поради това, спускайки се на непознати планети, те винаги с вълнение очакваха срещи с нови форми на живот, които могат да видят със собствените си очи, да ги изучат.
Музеят приличаше на всички музеи. Високи сводести тавани, обширни зали. Пластмасови фигури на странни зверове, множество предмети — те бяха твърде много за да се огледа всичко и да се разбере за толкова кратко време. Еволюцията на непознатата раса беше представена с последователни групи от образци. Инеш заедно с всички премина през залите. Той облекчено въздъхна, когато накрая се добраха до ред скелети и мумии. Скрит зад силовия екран, той наблюдаваше, как специалистите биолози извличат една мумия от каменния? саркофаг. Тялото на мумията беше забинтовано с ивици материя в няколко слоя, но биолозите не започнаха да разповиват изгнилата тъкан. Както обикновено се правеше в такива случаи, те взеха с пинсета само парче от черепа. За съживяването е годна която и да е част от скелета, обаче най- добри резултати, най-съвършена реконструкция дават някои области от черепа.
Главният биолог Хамар обясни защо са избрали именно тази мумия:
— За съхранение на тялото са използвани някои вещества, които свидетелстват за зачатъци на химията. Резбата на саркофага говори за първобитна цивилизация, незапозната с машини. На този стадий потенциалните възможности на нервната система едва ли са били особено развити. Нашите специалисти по езици проанализираха записите на говорещите машини, поставени във всички раздели на музея, и макар езиците да се оказаха твърде много — тука има запис от разговорната реч даже от тази епоха, когато това същество е било живо, — те без труд разшифроваха всички понятия. Сега универсалният преводач е настроен от тях така, че ще преведе всеки наш въпрос на езика на възкресеното същество. Разбира се, и с обратен превод. Но извинявайте, аз виждам, че първото тяло е вече подготвено.
Инеш заедно с останалите членове на Съвета внимателно следеше биолозите: те закрепиха с притискащите скоби покрива на възкресителя и процесът на пластично възстановяване започна. Той почувства как всичко в него се напрегна. Той знаеше какво ще стане сега. Ще минат няколко минути и древният обитател на тази планета ще се изправи от възкресителя и ще застане пред тях лице в лице. Научният метод на възкръсването беше прост и безотказен.
Ресниците на съживения трепнаха и той отвори очи.
— Значи това е истина — каза той високо и машината веднага преведе неговите думи на езика на генейците. — Значи смъртта е само преход в друг свят. Но къде са моите слуги?
Последната фраза той произнесе с разстроен и унил глас.
Възкръсналият седна, след това излезе от апарата, капака на който автоматично се беше вдигнал, когато той оживя. Като видя генейците, той затрепери, но това продължи само миг. Съживеният беше горд и обладаваше своеобразно високомерно мъжество, което сега му прилягаше. Неохотно той се отпусна на колене и се поклони, но тутакси го обзеха съмнения.
— Вие ли сте боговете на Египет? — попита той и отново стана. — Що за уроди? Аз не се прекланям пред непознати демони.
— Убийте го! — заповяда капитан Горсид.
Двуногото чудовище конвулсивно се дръпна и се разтопи в пламъците на лъчевото оръжие.
Вторият съживен се повдигна и като ги видя, затрепери и пребледня от ужас.
— Господи боже мой, ако още един път се докосна до проклетата отрова. Така да се натряскам до козирката!
— Що за „отрова“ е това, за която ти спомена, непознати? — с любопитство попита Йоал.
— Ракия, първак, отрова в шише, мляко от бясна крава, с какво ли не поят хората в този вертеп, о, господи боже мой!
Капитан Горсид въпросително погледна Йоал.
— Да продължава ли?
Йоал отговори:
— Почакайте, това е любопитно.
След това отново се обърна към съживения:
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че сме долетели от друга звезда?
Човекът се загледа в него. Той беше явно заинтригуван, но страхът се оказа по-силен.
— Слушайте — каза той, — аз си пътувах по своя си работа. Да предположим, че съм обърнал 2–3 чаши, но за всичко са виновни тези, които сега продават тази пакост. Кълна се, че не видях другата кола, и ако това е нов начин за наказване на тези, които пият, когато карат кола, аз се предавам. Вие победихте. Кълна се, че до края на живота си няма да туря капка в устата си, само ме пуснете.
— Той кара „кола“, но за нея съвсем не мисли — проговори Йоал. — Никакви такива коли ние не видяхме. Те не са се погрижили да ги запазят в своя музей.
