Снежната кралица

обвинява. — Мога да спася кариерата му, но не мога да го спася от самия него… или от теб. — Кажи ми — продължи тя с леко негодувание, — в името на боговете, какво виждаш в Старбък, този кървав убиец…

— Спаркс не е Старбък… не вече. — Муун остави празната си чаша на пейката. — И той никога не е знаел за нимфите. Но ти знаеше. — Тя вдигна поглед, пълен с подозрение.

От теб. Джеруша рязко отмести поглед.

— Да. Твоят приятел Енгенит ми каза истината за тях. — Моят приятел Енгенит… който ти вярваше и ми довери за теб. Тя поклати глава, освобождавайки се от смесените си чувства.

— Енгенит? — Муун отново потри лице. — Трябва да си знаела това преди. Всяка сибила знае истината, не можеш да отречеш това. — Ти искаш да накажеш Спаркс за убийство на нимфи в имението на чуждоземец, докато ти самата си стояла и си гледала как умират и си протягала ръце за водата на живота! Всички искате да ме накажете за това, че зная истината… че наказвате моя свят за собствената си вина.

Тор седеше и слушаше с широко отворени уши, но Джеруша не направи нищо. Тя дори не се опита да й отговори, само докосна със студени пръсти печата на Хийгемъни на токата на колана си. Муун я наблюдаваше внимателно. Джеруша се намръщи.

— Аз не правя законите. Аз само се грижа за тяхното спазване.

Разочарование се появи на очите на Муун, но тя отложи темата.

— Спаркс не е Старбък! Той не беше Старбък в Лятото и тук повече няма да е Старбък, когато си отиде Зимата. Еъриенрод му стори това, а той й позволи да го направи само защото тя приличаше толкова много на мен. — Муун погледна встрани. Джеруша се улови, че съчувства на неочаквания срам на момичето. Тя се вторачи в татуирания трилиственик. — Спаркс беше този, който ми каза за плана на кралицата. Той беше тръгнал с мен, когато тя ни хвана… за него няма значение какво ще му направите, стига да запазите нашия народ. — Тя вдигна отново глава.

— Ако той желае да изкупи вината си за последните пет години, ще искам повече от това. Ще взема остатъка от живота му. — Джеруша се опиваше от отровата на своите думи.

— Толкова много ли го мразиш? — Муун се намръщи. — Защо? Какво ти е сторил?

— Слушай, Муун — каза Тор. — Всички в Карбънкъл имат причина да мразят или Спаркс Даунтрейдър, или Старбък. В това число и аз.

— Тогава вие му давате основание и той да ви мрази.

Джеруша погледна настрани.

— Той ни е оскърбил стотици пъти повече.

Муун се наведе напред.

— Но най-малкото, трябва да му дадете шанс да докаже, че сега не принадлежи на кралицата. Той знае всичко за плана на Сорс… не би ли могъл да свидетелства за вас? Той знае и други неща за Сорс, неща, които бихте могли да използувате.

— Какво например? — попита Джеруша, заинтересована въпреки нежеланието си.

— Какво се е случило на предишния командир на полицията? Той беше отровен, нали?

Джеруша почувства как устата й остана отворена.

— Сорс ли го е направил?

— За кралицата. — Муун кимна.

— О-о, богове… о-о-о, богове, как бих искала да имам това на лента! — С една резервна, която да си пиука всяка вечер, за да ме приспива.

— Достатъчно ли е, за да отпаднат обвиненията срещу нас?

Джеруша отново насочи поглед към Муун и видя решимост в странните й очи. Разбра, че момичето продължава неистово да се бори за живота на любимия си и за своя собствен живот. Ти си изучила добре правилата на цивилизацията, момиче. Негодуванието, което се надигна в нея, умря преждевременно. Тя отново погледна татуирания трилиственик. Дявол да го вземе, докога ще продължавам да мразя нейното лице, когато тя няма никаква вина, че е трябвало да се роди с него?

— Ще ми позволиш ли да го доведа тук? — Муун се надигна да стане, очаквайки нейното съгласие.

— Може би няма да бъде толкова лесно.

Муун отново седна напрегната.

— Аз вече разгласих по целия булевард, че Спаркс е Старбък. Летните хора вече сигурно знаят кой е той. — И ще бъда лицемерка, ако кажа, че не исках да стане така. — Сега те няма да го пуснат да излезе от двореца.

— Той предполагаше, че всичко ще мине добре! Затова го оставих там! — Муун изкрещя своето предателство във въздуха. Всички в стаята се обърнаха и я зяпнаха. Очите й изведнъж се изцъклиха като празни прозорци. Джеруша се отдръпна от нея, като от зараза. — Не, не! — Муун стисна ръце в юмруци. — Ти не можеш да го използуваш и да го оставиш да умре! Аз направих всичко това заради него… ти знаеш, че затова дойдох тук. Не за теб, не за Промяната… не ме интересува Промяната, ако тя означава, че той трябва да умре! — Прозвуча като заплаха. — Спаркс няма да умре утре!

— Някой трябва да умре — каза Джеруша притеснено, опитвайки се да я върне отново в реалния свят. — Зная, че е твой любим, сибила… но Промяната е по-голяма от онова, което един човек желае или от което се нуждае. Ритуалът на Промяната е свещен; ако Морето-Майка не получи своя съпруг, тогава нещастия ще сполетят тълпите, които са дошли да я видят. Старбък трябва да умре.

— Старбък трябва да умре — повтори Муун като ехо, като бавно се изправяше. — Зная. Зная, че трябва. — Тя захлупи в шепи измъченото си от мъка лице, сякаш се бореше срещу някаква принуда. — Ще ми помогнеш ли да намеря Първия секретар Сирас? Той ми обеща — и тя неочаквано се усмихна, почти язвително — че ако има нещо, което лично може да направи, за да помогне на сина си, ще го направи. И той наистина ще го направи.

— Не мога да контактувам с него. — Джеруша кимна. — Но искам да зная защо?

— Трябва… най-напред да видя някого. — Тя сведе очи, а решимостта й видимо се разколеба. — Тогава ще ти кажа. Персийпион, къде е Хеън сега?

Тор вдигна вежди.

— В казиното, предполагам… Но в името на всички богове — промърмори тя с учудване — мисля, че най-после започвам да разбирам нещо от този разговор. — Тя се усмихна мило на Джеруша.

47

Джеруша лежеше на ниската кушетка в работната стая на градската си къща, провесила единия крак на пода. Иначе може би ще политна до тавана. Тя се усмихна, като си представи събитията от изминалия ден. Слушаше с половин ухо шумното празненство на уличката и си въобразяваше, че всичко това беше заради нея. Е, по дяволите, поне половината сигурно се дължи на Муун. Тя разхлаби още малко връзката на служебната си туника. За първи път не я беше свалила веднага с прибирането си в къщи… за първи път се почувства добре като полицай и командир на полицията.

Тя чу Муун да стене и въздиша в съня си в една от свободните стаи. Умореното до крайност момиче не можеше добре да си почине на това място. Джеруша въобще не спа, а някъде отвъд градските стени вече започваше новият ден. Но това нямаше значение. След още един ден тя щеше завинаги да напусне това място, И за първи път тя нямаше нищо против да преживява отново и отново събитията от отминалия ден и да очаква новия. На телефонния й секретар имаше съобщение, което я молеше — не заповядваше, а молеше — за среща с Главния съдия и членовете на Съвета. След осуетяването на плана на Еъриенрод и залавянето на К’сунг и след като компрометира Сорс достатъчно, за да не е желан на никой свят… след всичко това, нейната полицейска кариера все още не беше провалена, а отново укрепена, а и тя самата беше добре.

Тогава какво правеше тя с тази престъпничка, която спеше в гостната й стая? Джеруша въздъхна. Според Бастард Боутман тя не беше по-голяма престъпничка от самата нея. А това се отнасяше и за