Снежната кралица

взела обратно от Персийпион: единствената дреха, която притежаваше. Беше покрила косите си с шал, за да скрие приликата си с кралицата. Някои от Летните жени бяха оспорили правото й да се надбягва, защото не носеше никакъв тотем, който да доказва, че е Лятна жена. Но тя им показа шията си и те отстъпиха.

Никъде наоколо не видя друга сибила. Нима беше единствената, която желаеше да се състезава? Наистина ли амбицията на кралица течеше в кръвта й и я караше да желае и тя да стане кралица? Не, аз не съм я молила за това! Промяна трябва да има; аз съм само инструмент. Тя стисна юмруци и повтори обета. Ако никоя друга сибила не участва в това състезание, причината може би е в това, че никоя друга не знае истината.

Никоя от тях не знае.

Тя продължаваше да стиска юмруци, докато пружините на напрежението вътре в нея се навиха и я изтласкаха напред, там, откъдето се виждаше само лентата, която маркираше старта. Старейшината от рода Гудвенчър викаше за тишина, за да може да обясни правилата. Не беше задължително да бъде първа в състезанието, достатъчно беше да е измежду свещените тридесет и три първи.

Старейшината Гудвенчър ги извика всички на старта. През множеството от глави и ръце тя наблюдаваше малкото флагче, което ги задържаше. В следващия миг видя как то падна надолу. Масата от бегачи се надигна, изтласквайки я напред и състезанието за Лятна кралица започна.

През първите сто ярда тя се движеше, насочила цялото си внимание да се задържи на крака, да устои, докато тълпата от тела започне да се разрежда. Когато се поосвободи място, тя се запровира между бягащите не особено лесно, чувстваше да се забиват в нея лакти и колена. Муун не можеше да види колко Летни жени имаше пред нея в това движещо се пространство, можеше само да се движи на зигзаг, да тича, да се опитва да остави зад себе си колкото се може повече Летни състезателки.

Една миля не беше нищо. Когато със Спаркс навремето тичаха по безкрайните блестящи плажове на Нейт, за една миля едва им се увеличаваше пулсът… Но сега тази миля беше нагоре по хълма, върху твърд паваж. Преди да измине половината, дъхът й започна да стърже на всяка крачка. Проклет Карбънкъл! Пред нея имаше само една дузина жени, но те бавно увеличаваха преднината. Нови състезателки започнаха да я настигат и задминават. Тя видя с ужас, че една от тях носеше кафява лента. Втората група състезателки изпревариха тези, които бяха стартирали първи.

Изминаха две трети от милята, три четвърти и през цялото време я изпреварваха. Сега вече пред нея имаше сигурно тридесет души, когато една мисъл я стресна и дъхът й секна. Те ме изпреварват… и не знаят към какво посягат! Преследвайки желаната цел, тя видя как последните метри се стопиха. Всички други възприятия изчезнаха, докато не усети под краката си белокаменната настилка в двора на Зимния дворец, докато не усети на раменете си предпоследния гирлянд на победителя.

Засмяна, задъхана, тя беше погълната от екстаза на чакащата тълпа, която весело я награждаваше с ръкопляскания, целувки и сълзи. Муун си проправи път между тях и зае мястото си в кръга на победителките. Като гледаше назад, тя чу, а след това и видя групата на музикантите, облечени в бяло, украсени с гирлянди и тотеми на Зимата. Подир тях следваше малка процесия от Летни хора — повечето от рода на Гудвенчър, които носеха балдахин от рибарска мрежа с орнаменти от вплетени раковини и зелени клонки. А под балдахина беше маската на Лятната кралица. Тя чу въздишки и викове на възхищение да преминават през тълпата като вятър. Почувства как собственото й учудване нараства при вида на нейната красота… и нейната власт, лицето на Промяната. Погледът й се насочи към една от жените, които я носеха, и тя трепна, като я позна: Фейт Равенглас! Кръгът се разтвори, за да мине Фейт. Останалите от процесията обикаляха отвън, размесвайки своята музика с тази на тълпата.

Старейшината Гудвенчър й се поклони и тържествено каза:

— Зимата коронясва Лятото и Промяната започва. Нека богинята ни помогне да направим мъдър избор, Лятна жено. Заради теб, както и заради нас. — Тя се изправи, спокойна в своята вяра и в преценката на богинята.

— Моля се така да бъде. — Фейт на свой ред се поклони, като държеше маската в ръце.

Богинята ще избере… Защо Фейт беше избрана да я представя? Но тя е почти сляпа. Може ли тя да различи едно лице от останалите? Как ще го познае?

Старейшината Гудвенчър започна да се полюлява от крак на крак. Фейт започна да напява древната празнична молитва и пръстенът от жени бавно се завъртя, увличайки Муун със себе си. Думите на литанията36 достигаха ясно до нея, почти хипнотично, вкоренени дълбоко в паметта й. Литанията нямаше истински ритъм, както повечето свещени песни, защото езикът, на който беше написана, отдавна бе загубил собствената си форма. Мелодията й бе странна за нейните уши. Тя запя с останалите, но част от ума й си задаваше други въпроси. Наистина ли умът на Фейт контролира всичко това, което става тук? Тя ме насочва в нейните посоки — но може ли тя да достигне отвъд моите?

„… Кой ни храни от гърдите си
и прави себе си наш гроб?“

„Богинята ни дава всичко,
от което се нуждаем.
Ние й даваме всичко, което можем.“

Муун наблюдаваше как Фейт започна да се върти в обратна посока, като носеше маската, а лицето й оставаше съсредоточено и безизразно. Тя няма да ме познае.

„Кой ни пълни мрежите и стомасите?
Кой пълни сърцата ни с тъга?“

„Богинята, която ни дава всичко,
от което се нуждаем
И иска всичко, което имаме.“

Муун прехапа устни от паника, готова да се разридае. Тук, тук съм аз! Искам да вярвам, че е предопределено, но вече не вярвам, че има нещо предопределено. Тя не би могла да остави всичко на случайността… не след като достигна толкова далеч и видя толкова много. Тя трябва да ме избере. Но как?

„Чии благословии правят небето да ридае?
Чие проклятие размесва морето с въздух?“

„Богинята ни дава всичко,
от което се нуждаем,
И ни прави такива, каквито сме.“

Паметта на Муун избърза напред с два стиха и двете половинки на съзнанието й се сляха: „Вход!“