Снежната кралица

„Кой познава онзи, когото Тя ще призове,
Или каква ще бъде тяхната съдба?“

Рефренът заглъхна, когато тя изпадна в транс. Почувства, че залита от шока, опита се да отвори очи. Но очите й бяха отворени и все пак светът, който виждаше, не беше по-ярък от лунна светлина, контурите му бяха размазани и неразличими. Другите сетива й даваха възприятия, които се отличаваха от действителните пропорции… защото беше сляпа! В следващия момент тя изпита ужас от усещането, че тя беше Фейт! И че някъде в онази неясна линия на въртящи се в кръг лица трябваше да бъде хванат другият полюс на този транс…

Тя наблюдаваше как неясните фигури минават в кръг покрай нея. И тогава тя разпозна една от фигурите, която се препъваше в кръга, подпирана, почти носена на ръце от неразличими жени от двете й страни: тя самата… виждаше себе си. И Фейт я погледна с нейните очи. Изведнъж почувства заимстваното си тяло да се движи напред към нейното реално тяло с маската в протегнатите ръце. Тя се вгледа в маската, после отново в себе си с учудване и безмълвно възхищение. После повдигна маската с треперещите ръце на Фейт, отново развълнувана от нейната красота, и я постави тържествено на собствената си глава.

Когато маската прилепна на главата й, тя почувства как премина обратно през бездната на транса в своето собствено съзнание, чу собствения си вик, когато трансът завърши. Гледайки сега през очните дупки на маската, тя видя пред себе Фейт да я гледа втренчено, чу рева на ликуващата тълпа. Но единственото, което си спомняше, беше как Фейт докосва лицето, което отново бе нейно: „Моето лице… видях моето лице. И тази маска на Лятна кралица!“

Тълпата започна да се събира около тях, като разкъсваше крехкия кръг от ръце, за да отстрани загубилите състезанието. Жените от двете й страни я пуснаха, щом тя възстанови равновесието си. Муун се пресегна и хвана ръцете на Фейт. Стояха изправени една срещу друга, лице срещу лице.

— Фейт… случи се — шепнеше тя. — Аз съм Лятна кралица!

— Да, да, зная — Фейт поклати глава. Сълзи светеха в очите й. — Беше предопределено да стане. Беше. — За първи път две сибили се гледаха една друга в очите и се видяха… — Тя поглади разсеяно яката от бели пера. — Като кралица ти ще бъдеш съвършена — също като маската, която направих за теб.

Муун почувства сърцето си неочаквано притиснато от една тежка мисъл.

— Но не сама. Трябва ми помощ. Аз ще имам нужда от хора, моите хора могат да ми вярват… и твоите могат. Ще ми помогнеш ли?

Яката от пера прошумоля, когато Фейт кимна.

— Имам нужда от ново поприще. Всичко, което мога да направя, за да ти помогна, ще го сторя с радост. Муун… Ваше величество!

Балдахинът от мрежа хвърли сянка над тях, а старейшината Гудвенчър каза тържествено и тъжно:

— Господарке! — Другите от фамилията се поклониха в знак на почит. — Твоите задължения са три: да отидеш сред хората и да им покажеш, че маскената нощ е започнала; да бъдеш безгрижна; да се веселиш. И задълженията ти утре също ще бъдат три: да отидеш долу при доковете, когато зад стените на града пукне зора; да предадеш Зимата на Морето; да управляваш вместо нея според волята на богинята.

Да предадеш Зимата на Морето. Муун погледна към двореца.

— Аз… разбирам.

— Тогава ела с нас и нека хората те видят. До утре всички ние сме между световете, между Зимата и Лятото, между миналото и бъдещето. И ти си предвестникът. — Жена от фамилията Гудвенчър посочи с ръка към Фейт.

— Фейт, ще дойдеш ли с Муун?

— О, да, ще дойда. — Фейт се усмихна. — Това е последният път, когато мога да видя моите хора в цялата им слава и аз искам да им се наслаждавам в пълна степен. — Тя попипа изкуственото си око нежно и с тъга. — Всичките ми маски, трудът на целия ми живот, ще разцъфнат и ще повехнат през тази единствена нощ… и скоро моето зрение ще отиде в Морето с останалите дарове на Зимата.

— Не! — Муун поклати глава. — Кълна ти се, Фейт… това ще бъде истинска промяна! — Тълпата започна да надзърта между тях.

— Муун… ами Спаркс? — извика Фейт през разширяващата се между тях пролука.

Муун протегна безпомощно ръце, изгубвайки контрол, отнесена от тълпата.

— Не зная! Не зная… — Силни ръце я вдигнаха на украсената с гирлянди носилка и я понесоха под балдахина по булеварда като листо, паднало във водите на буен поток.

Докато я носеха, Муун видя навсякъде маски, зад които празнуващите криеха лицата си: отказваха се от своята самоличност, превръщаха себе си във фантазия, така както беше направила и тя самата. Тази вечер няма да има Зима или Лято, чуждоземци или местни, добро или лошо. Навсякъде ще свири музика, маскирани лица ще се смеят и ще пеят, ще чакат да се появи кралицата. Навсякъде край носилката вървяха хора, които й предлагаха храна и подаръци, опитваха се да я докоснат за щастие. Тази нощ нейно задължение беше да бъде щастлива еднодневка, символ на кратковременната радост на живота. Защото тя щеше да царува само до сутринта, когато отново щеше да започне истинският живот…

Муун беше благодарна на маската, която носеше и която й позволяваше да скрие истината от тълпата. Защото ако планът й пропаднеше, ако Сирас не успееше, утре тя щеше да даде знак като Лятна кралица и Спаркс щеше бъде удавен…

49

Значи тя действително вярва, че ще бъде избрана за Лятна кралица. Чува гласове, които й казват, че ще спечели. Джеруша се разхождаше бавно сред крещящата тишина на чакалнята на Главния съдия. Беше твърде нервна, за да седи неподвижна между малкото изоставени мебели. При шанс сто срещу едно? Не, Джеруша, вселената не дава пукната пара какво вярва тя… или ти, или който и да било друг. Това няма значение.

Нямаше нищо, което да отвлича вниманието й, освен потъмнелите места, където бяха стояли в голата, овехтяла стая. На тяхно място щяха да дойдат нови предмети и нови хора, когато настъпи Промяната във вечния Карбънкъл. Нещата непрекъснато се променят, но колко от всичко това е реално? Дали изборът, който прави някой от нас, наистина създава някаква промяна в генералната схема на нещата? Когато мина покрай прозореца, тя видя себе си на фона на града и мълчаливо разгледа отражението си.

— Командир Палу Тийон! Добре направи, че дойде. Зная колко си заета сега. — Главния съдия Хованес стоеше на прага, вдигнал ръка в знак на благоразположение, и тя успя да забрави, че бе чакала в приемната дълго след насрочения час.

Тя поздрави.

— Никога не съм толкова заета, че да не мога да отделя време за обсъждане благосъстоянието на Хийгемъни, ваше благородие. — Тя докосна учтиво ръката му и той я покани във вътрешната стая. В стаята имаше голяма маса, отрупана с портативни терминали. Няколко местни бюрократи на Хедж, които тя познаваше и от които се отвращаваше, стояха около нея, а сред тях имаше и хора от Съвета, повечето от които й бяха непознати. Тя предположи, че им беше докладвано за всеки възможен аспект от нейната дейност на Тийумат. Дори един така слабо населен и неразвит свят като този в процеса на заминаване изискваше огромна работа. Малкото кареумовски лица, които можеше да види, изглеждаха крайно отегчени. Слава на боговете, че съм само полицай, а не бюрократ. Спомни си, че откакто бе станала командир, не се беше занимавала с нищо друго. Но вчера отново бях истински офицер.

Тя се наведе с достойнство, отдавайки нужното уважение, и седна на един стол, близо до края на масата.

— Както вече сте чули — започна Главния съдия от своето място — командир Палу Тийон откри и в последния момент осуети опит на Зимната кралица на Тийумат да запази своята власт…

Джеруша слушаше жадно и поглъщаше всяко ласкателство. О, богове и на това свикнах. Макар че