Снежната кралица

самият Хованес беше кареумовец, той разбираше, че като Главен съдия днес отразява нейната слава и затова съзнателно преувеличаваше. Хованес отпиваше често от една прозрачна чаша. Джеруша се чудеше дали наистина беше вода или нещо, което да притъпи болката от комплиментите, които й правеше.

— … Макар че, както повечето от нас знаят, имаше известен… спор относно назначаването на една жена за командир на полицията. Аз смятам, че тя се оказа способна да отговори на предизвикателството и искрено се съмнявам дали първоначално избраният за поста Главен инспектор Мантагнийс щеше по-добре да се справи с положението.

По дяволите, това е съвсем сигурно. Джеруша сведе поглед с нескрита скромност, прикривайки щастливата си усмивка.

— Изпълнявах задълженията си, ваше благородие. Винаги съм се старала да ги изпълнявам съвестно.

— Въпреки това, командир — избухна един от Съвета, — ти ще завършиш твоята служба тук с една препоръка в личната ти характеристика. Ти прослави твоя свят и твоя пол. — При тези думи двама от Ню Хейвън се изкашляха. — Това идва да покаже, че един свят или раса, или пол няма пълен монопол върху интелигентността. Всички могат да допринесат за доброто на Хийгемъни, ако не еднакво, то най-малкото според техните индивидуални способности…

— Кой ли му промива мозъка? — промърмори намусено директорът на общественото здравеопазване.

— Не зная — отвърна му тихо тя, — но той с живота си доказва, че и едно столетие може да не те научи на нищо.

— Ще бъдеш ли така добра да кажеш няколко думи, командир?

Джеруша трепна. Не ме оставяйте да се задавя, богове.

— О, благодаря ви, сър. Аз всъщност не дойдох тук с намерение да произнасям реч и в действителност нямам време за това. — Почакайте, една минутка. — След като всички тук искате да ме чуете, може би има един достатъчно важен въпрос, заради който си струва да ви отнема времето. — Тя се изправи, наведе се напред над леко неравния плот на масата. — Преди няколко седмици пред мен бе поставен един много смущаващ въпрос: въпросът за нимфите… тиаматанските създания, от които получаваме водата на живота. Беше ми казано, че Старата империя е създала нимфите като интелигентни същества на човешко ниво. Човекът, който ми го каза, е получил тази информация директно от един транс на сибила.

Тя наблюдаваше техните шумни реакции. Опита се да отгатне каква бе истината: дали Съвета знаеше, дали държавните служители знаеха, дали тя не бе единственото човешко същество, което е било сляпо за истината… Но ако някои от тях симулираха изненада, правеха го много добре. Над масата се понесе тих протест.

— Да не би да искаш да ни кажеш — възкликна Хованес, — че ние изтребваме една интелигентна раса?

Тя кимна, очите й се сведоха надолу, докато говореше с леко натъртване на думите.

— Без да знаете, разбира се. — Тя си спомни видените тела на морския бряг. — Сигурна съм, че никой в тази стая, никой член на Съвета на Хийгемъни няма да позволи да продължи да се извършва такова нещо. — Тя погледна съзнателно към най-стария носител на значката между тях — един мъж, който изглеждаше навлязъл в шестдесетте, но който сигурно отдавна ги беше надхвърлил, благодарение на водата на живота. — Но някой някога е знаел, защото ние знаем за водата на живота. — Ако този е знаел за нимфите, то с нищо не го показа. Тя неочаквано се зачуди защо очакваше точно той да се издаде.

— Значи ти предполагаш — подхвана един друг кареумовец, — че нашите предци съзнателно са скрили истината, за да ползват водата на живота? — Тя схвана, че върху предците се стовари бремето на още едно обвинение, и разбра, че беше направила погрешна стъпка. Критикуването на предците на кареумовците беше като обвинение на нейния народ в кръвосмешение.

Но тя кимна твърдо и упорито.

— Някой го е направил, да, сър.

Хованес отпи от стъклената си чаша и каза тежко:

— Това са изключително грозни и неприятни обвинения, които могат да бъдат повдигнати в такова време, командир Палу Тийон.

Тя кимна отново.

— Да, ваше благородие. Но аз не мога да очаквам по-подходяща аудиенция за въпрос от такова важно естество. Ако това е вярно…

— Кой отправя обвинението? Какво доказателство може да приведе?

— Един чуждестранен на име Енгенит. Той има плантация върху подарена му земя тук, на Тийумат.

— Енгенит? — Директорът на комуникациите се почеса по ухото и се усмихна подигравателно. — Онзи ренегат? Той е готов да твърди всичко, за да навреди на доброто име на Хийгемъни. Всички в правителството знаят това. Единственото внимание, което той заслужава от теб, командир, е една килия в затвора.

Джеруша се усмихна.

— И аз някога мислех така. Но той твърди, че тази информация му е дадена от една сибила. Това може лесно да се потвърди, като се запита друга сибила.

— Аз няма да уроня честта на моите предци чрез един такъв обиден акт! — промърмори един от членовете на Съвета.

— На мен ми се струва — Джеруша отново се наведе напред, — че бъдещето на народите на този свят, хора и нехора, трябва да бъде много по-важно от репутацията на кареумовците, които преди едно хилядолетие са били просто прах. Ако е извършено беззаконие, нека то да бъде признато и коригирано. Ако отминем масовото убийство тук, ние ще бъдем толкова лоши, колкото самата Зимна кралица. — Слисана от думите, които чу да излизат от собствената си уста, тя си спомни кой ги бе втълпил в ума й.

От всички страни я посрещна гробно мълчание и тя седна на мястото си. Седеше мълчалива и чуваше собственото си дишане. Усещаше как добрата им воля напуска стаята. Въпреки това се насили да продължи:

— Извинете, джентълмени. Предполагам… че не спазих реда. Зная, че това е сериозно обвинение. Затова ми беше адски трудно да реша какво да правя, дали да подам рапорт…

— Не подавай рапорт — отсече Хованес.

Тя го погледна изпитателно. После погледна наредените около масата, видя обида по лицата на кареумовците, видя гняв и негодувание по лицата на тези от Ню Хейвън. Проклета глупачка! Какво те кара да мислиш, че те ще пожелаят да видят истината в лицето повече от теб?

— Съвета ще разгледа въпроса, след като напуснем Тийумат Когато вземем решение, Хийгемонския координационен център на Кареумов ще бъде уведомен за необходимата промяна в политиката.

— Поне попитай сибила. — Тя извиваше под масата каишката на ръчния си часовник и копнееше за шепа йести.

— Ние имаме една между нас на корабите — каза Хованес, без напълно да отговори на въпроса й.

Жалък беден хемофилик. Тя се чудеше дали този въпрос, който повдигна, ще бъде поставен отново.

— Във всеки случай — Хованес се намръщи, когато тя замълча — това не трябва да те тревожи, Джеруша Ти ще прекараш, остатъка от кариерата и живота си на светлинни години далеч от Тийумат. Както всички нас. Ние оценяваме твоята загриженост и твоята честност. Но този въпрос и Тийумат отсега нататък са за нас чисто академични.

— Предполагам, че е така, ваше благородие. — Дори и дъждът не вали, ако не пада върху вас. Тя отново се изправи и ги поздрави вдървено. — Благодаря за времето, което ми отделихте, за да ме изслушате Трябва да се връщам отново към задълженията си, преди и те да станат толкова академични. — Тя се обърна, без да чака знак, че е освободена, и бързо излезе от стаята.

Беше стигнала до средата на коридора, когато до нея достигна гласът на Хованес, който и заповяда да спре. Тя се обърна, половината пламтяща, половината мръзнеща; видя го да идва сам. По лицето му не можа да отгатне нищо.