Снежната кралица

още виждаше Снежната кралица, спокойна от вцепенението на наркотика, вързана към немощния й любовник в гротескна пародия на прегръдка. Лодката започна да се върти по-бързо в спирала под напора на нахлулата вода. Муун се опита да затвори очи, но те не пожелаха, взрени в хипнотичното последно движение на смъртния танц на водата.

Лодката изведнъж се наклони и в следващия миг изчезна. Повърхността на водата леко се надигна и само няколко жертвени клонки останаха да плуват като свидетелство, че Морето е приело жертвата на своя народ. Ревът на тълпата беше като буря, доковете тътнеха. Муун наблюдаваше ленивото движение на вълните и стоеше безстрастна като самото море.

Най-после един от Летните хора пристъпи напред и докосна ръката й нерешително. Муун потрепери от допира и пое дълбоко дъх.

— Господарке? — Той се поклони, когато най-после Муун се обърна. Летните хора не използуваха изкуствената чуждоземна форма на кралското обръщение.

— Свалянето на маската… Зная. — Тя кимна, като гледаше през рамо към морето. Добър път, сигурен пристан. Тя се отдалечи от края на кея. Аз съм кралицата.

— Кралицата… Кралицата… Кралицата е мъртва. Да живее кралицата! — Гласовете на Летните хора отекваха в нея като подигравка.

Тя сложи ръце на маската си, ръце, които бяха влажни и солени като морския вятър.

— Народе мой… — Почувства съзнанието й да се съпротивлява на необходимостта отново да открие лицето си. Неочаквано осъзна опасността, която то представляваше; беше я зърнала в очите на Летните хора, които стояха на кея около нея. Нейната прилика с Еъриенрод щеше да бъде очевидна за всеки… и особено за чуждоземците.

— Зимата си отиде, най-после Лятото дойде. Богинята прие нашето жертвоприношение и ще ни го върне деветократно. Старият живот е мъртъв… нека го захвърлим като смачкана маска, като мъртва раковина. Радвайте се сега и започнете ново начало! — Тя вдигна маската от главата си.

В този момент всички в тълпата — Зимните хора, Летните хора, чуждоземците се сляха в едно. Техните викове и шумът от свалянето на безбройните маски се извисиха над всички минали мъки, грехове и страхове. Тяхното тържествено хвалебство я понесе, проникна в сърцето й. Този свят ще бъде свободен!

Но докато произнасяше думите, сваляйки маската, тези, които бяха най-близо до нея и видяха ясно лицето й, започнаха ужасени да крещят:

— Еъриенрод… Еъриенрод! — Муун почувства мощта на суеверието на Летните хора, усети как то светкавично се разпространява като параноя сред тълпата, представи си ехото от него в целия град. Знаеше, че сега трябва да го спре… да го спре, преди да загуби всичко. Как… как да ги спра? Думите й се превърнаха в молитва, когато постави ръка на знака върху шията си. Сибилският знак…

— Народе на Тийумат, деца на Морето! — Тя вдигна ръка, дръпна яката на дрехата си и разкри татуирания трилиственик. — Аз съм сибила! Вижте моя знак… Аз служа вярно и честно на богинята. Името ми е Муун Даунтрейдър Самър и ще бъда ваша кралица. Пазителят на цялата мъдрост говори чрез мен на вас. Питайте и ще отговоря и никога няма да ви кажа неверни неща.

Тълпата притихна. Зимните хора бяха безмълвни от несигурност, Летните хора — безмълвни от благоговение пред неоспоримото доказателство за превъплъщението на тяхната кралица, пред символа на тяхното прераждане и божественост. С крайчеца на очите си Муун видя странния израз, който премина по лицата на чуждоземците.

От реакцията им тя не долови вина, нито уважение, нито разбиране на това, което беше казала.

Спаркс стоеше на мястото, запазено за нейния бъдещ съпруг. Червената му коса светеше като фар, лицето му беше напрегнато Тя мълчаливо зае мястото си до него, отмести поглед от тълпата и се взря в морето, там, където все още плуваха клонките. Тълпата продължаваше да чака несигурна, мърмореща.

— Те очакват да кажете още няколко думи, господарке. — Един от семейството Гудвенчър, който беше в състава на церемониалмайсторите, се наведе към нея.

Муун кимна. Чудеше се какви трябва да бъдат думите, които ще накарат тълпата да й повярва. Как човек може да се промени толкова много и все пак да съхрани тяхното доверие? Но все пак трябваше да има такива думи.

И думите изплуваха не от някое закътано пространство на ума й, а от силата на собственото й усещане.

— Хора на Тийумат, богинята ме благослови веднъж, като ми прати човек, който да сподели живота си с мен. — Тя погледна към Спаркс — Тя ме благослови втори път, като ме направи сибила, и трети път, като ме коронова за кралица. Аз много мислих върху своята съдба и съдбата на този свят, който е на всички нас. Аз се молих богинята да ми покаже начина, по който да изпълня нейната воля и да стана неин жив символ И тя отговори на молитвите ми — По начин, който никога не съм си представяла. Муун погледна към морето и тайните, които лежаха под тъмните му води. — Аз зная, че има причина, поради която тя ви се откри като сибила чрез мен Все още не зная какво ще бъде бъдещето, но зная, че за да го създам пълноценно, ми трябва помощ… помощ от всички вас и особено от други сибили. Лятото дойде в Карбънкъл и този град вече не е затворен за сибили, защото сибилите принадлежат тук! Островитяни, когато се върнете по домовете си, поканете вашите сибили да дойдат тук, ако могат… да дойдат при мен, за да научат своята задача в сътворяването на бъдещето.

Тя сиря. Напрегна се да разбере дали тълпата приема думите й или не. Улови някои погледи на Летните хора на трибуната. Почувства облекчение, като видя, че те я гледат с възторжена изненада. Зимните хора щяха да възнегодуват. Тя чувстваше това инстинктивно, спомни си техния страх и презрение. Реши, че трябва да даде нещо и на тях като част от бъдещето. Погледна чакащите чуждоземци, съзнавайки риска, който поемаше с това предложение за крехко равновесие, което трябваше да ги крепи, докато бяха на този свят.

— Ако аз… ако ви се струва, че се отклонявам от традиционните норми като Лятна кралица и навлизам в непозволени дълбочини, имайте вяра в мен. Спомнете си, че съм избрана от богинята и че само аз следвам нейната воля… — Тя най-после се почувства сигурна от мисълта, че това което им казва, беше истина. — Тя ме води, тя чертае моя курс по непознати звезди. Погледна отново чуждоземците. — Моята първа заповед като нова кралица е чуждестранните притежания на Зимните хора да не се изхвърлят в Морето. Чуйте ме! Нещата, направени от чуждоземците, обиждат водите, те задушават Морето със своята мръсотия. Нека Зимните хора сами изберат какви приношения да направят. Времето… времето ще се погрижи за останалото! — Тя усети, че укрепи позициите си срещу нарастващата ярост на Летните хора.

Долови само слаб шепот и недоумение, тук-там лек смях и ръкопляскане от някой изненадан Зимен човек. Муун пое дълбоко дъх, почти не смееше да повярва… Те ми се доверяват! Те ме слушат, те ще направят всичко, което им кажа… и най-носле разбра онова, което знаеше Еъриенрод: колко лесно властта, подобно на огъня, може да я изпепели и да разруши онова, което градеше.

Летните хора на трибуната около нея се размърдаха в добронамерено примирение. Но Спаркс още я наблюдаваше с подозрение и безпокойство, доловил нейното усещане за власт.

Тя бързо отмести поглед и видя срещу нея да слиза премиер-министърът, за да поднесе своето последно официално признаване на нейното царуване, да й отдаде лицемерна почит като държавна фигура. Докато го наблюдаваше как слиза, тя видя между членовете на Съвета Първия секретар Сирас, вперил очи в нея в колеблива поличба. Тя смушка с лакът Спаркс и насочи неговия поглед към баща му. Видя как той се бори да посрещне горчивата усмивка на баща си. Спаркс мълчаливо извърна глава към дядо си, когато премиер- министърът започна своето приветствие.

Речите на премиер-министъра, на Главния съдия на Тийумат и на половин дузина други сановници, за чиито функции тя дори не беше чувала, бяха кратки и покровителствени. Тя изслуша търпеливо всички, недосегаема за тяхната арогантност, изправила нейното тайно познание като щит срещу подозрението и недоверието им, събудени от речта и към нейния народ. Главният съдия я изгледа твърде дълго пронизващо и оцени традицията на ритуала като плавно връщане на нейния народ към невежеството. Все пак той я призова да не стои много встрани от пътеката на традицията и да държи сметка за последиците. Муун му се усмихна.