започват с ужасна тревога да чакат първия признак, че работата им е била успешна. При все цялото си намерение и цел, те биха могли да паднат на колене и да се молят, защото самата им тревога при очакването на желаните резултати анулира всякакъв реален шанс за успех. Освен това, при такова отношение е съмнително дали въобще би могло да се натрупа достатъчно концентрирана енергия, за да се изпълни подходяща церемония.
Постоянното мислене и вайкане за ситуацията, върху която е базиран ритуалът ви, гарантира само отслабването на това, което би трябвало да е насочена сила, която по такъв начин изтъня ва и се размива. След като веднъж вече желанието се е установило достатъчно силно, за да се използват силите на магията, трябва всячески да се опита символично да се даде воля на това желание ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РИТУАЛА — А НЕ преди или след него!
Целта на ритуала е да ОСВОБОДИ магьосника от мислите, които биха го погълнали, ако постоянно задържа вниманието си върху тях. Съзерцанието, мечтаенето и постоянното планиране изгарят емоционалната енергия, която би могла да се натрупа като динамично ползотворна сила, а да не споменаваме факта, че и нормалната продуктивност намалява при такава поглъщаща тревога.
Вещицата, която прави заклинанията си по време на паузите между телефонните позвънявания, очаквайки мнимия си любовник да се обади; мизерстващият вещер, който инвокира благословията на Сатаната и после стои като на тръни докато пристигне чека; човекът огорчен от сторените му неправди, който след като вече е проклел врага си, продължава да се влачи по пътя си мрачен и навъсен — всички тези са често срещани примери за погрешно насочена емоционална енергия. Никак не е чудно защо „белият“ магьосник се страхува от възмездие след като е направил „зла“ магия! За подателите, обременени с чувство за вина, възмездието е сигурно посредством собственото им състояние на угризение!
Д. Балансиращият фактор
Балансиращият фактор е съставка, която се използва в практиката на ритуалната магия, касаеща повече заклинанията за страст или съчувствие, отколкото запращането на проклятия. Това е малка, но изключително важна съставка.
Пълното знание и осъзнаване на този фактор е способност, която малцина вещици и вещери някога са постигали. Това, просто казано, е познаването на подходящия тип индивид и ситуация, върху които може да се направи магия с най-лесни и най-добри резултати. Познаването на собствените ограничения би изглеждало малко странен вид самонаблюдение за човек, който би трябвало да е способен да извърши невъзможното. Но при много обстоятелства това би могло да се окаже разликата между успеха и провала.
Ако при опит да постигнете целите си посредством голяма или малка магия откриете, че постоянно се проваляте, помислете върху следните неща: не сте ли жертва на едно подвеждащо се, пренапомпано его, което ви кара да искате нещо или някого, когато шансовете ви за успех на практика не съществуват. Не сте ли бездарен, нямащ слух индивид, който се опитва чрез магия да получи голямо одобрение за немузикалния си глас? Не сте ли безлична, непривлекателна вещица с огромни стъпала, нос и его, съчетани с напреднала фаза на акне, която прави любовни заклинания, за да впримчи мъж, който е красива филмова звезда? Не сте ли груб недодялан тъпак със шърбави зъби и цинична уста, който желае чувствена млада стрийптизьорка? Ако е така, то по-добре се научете да използвате балансиращия фактор или иначе очаквайте постоянен провал! Способността за приспособяване на желанията към способностите е голям талант, а твърде много хора не успяват да осъзнаят, че щом като не могат да постигнат максимума, „малко може да е по-добре, отколкото нищо“. Хроничният неудачник винаги е човек, който нямайки нищо, щом не може да направи един милион долара, ще отхвърли с кисела усмивка всяка възможност да направи поне петдесет хиляди долара.
Едно от най-мощните оръжия на магьосника е да познава себе си — своите таланти, способности, физическа привлекателност, недостатъци и т.н., и кога, къде и с кого да ги оползотвори! Този, който няма какво да предложи, а отива при успяващ човек с грандиозен съвет и обещания за голямо богатство, има усърдието на бълха, която се катери по крака на слон с цел изнасилване!
Амбициозната вещица, която се самозаблуждава, че една достатъчно мощна магическа работа винаги ще успее, въпреки магическия дисбаланс, забравя едно съществено правило: МАГИЯТА Е КАТО САМАТА ПРИРОДА И УСПЕХЪТ В МАГИЯТА ИЗИСКВА РАБОТА В ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА, А НЕ ПРОТИВ НЕЯ.
САТАНИНСКИЯТ РИТУАЛ
А. НЕЩАТА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЛЮДАВАТ ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА РИТУАЛА
1. Лицето, което изпълнява ритуала, стои обърнато към олтара и символа на Бафомет по време на целия ритуал, освен в случаите, в които други позиции са специално указани.
2. По възможност олтарът би трябвало да гледа на запад.
3. При ритуали изпълнявани от едно лице, ролята на жрец не се изисква. Когато в церемонията участват повече от един човек, един от тях трябва да действа като жрец. При личен ритуал самостоятелният изпълнител следва инструкциите за жреца.
4. Всеки път, когато думите „Шемхамфораш“ и „Привет Сатана!“ се изричат от лицето, което действа като жрец, другите участници ги повтарят след него. След като дру гите участници отвърнат на „Привет Сатана!“, се удря гонг.
5. Разговаряне (освен в контекста на церемонията) и пу шене след удрянето на камбаната в началото, не се позволяват до удрянето й отново в края на ритуала.
6. Книгата на Белиал съдържа принципите на Сатанинската магия и ритуал.
Б. ТРИНАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ
1. Обличане за ритуала.
2. Събиране на пособията за ритуала; запалване на свещите и изгасване на всички външни светлинни източници; поставяне на пергаментите отдясно и отляво на олтара, както е указано.
3. Ако за олтар се използва жена, тя сега заема своята позиция — главата сочеща на юг, краката на север.
4. Пречистване на атмосферата чрез биене на камбаната.
5. „Инвокацията на Сатаната“ и „Пъклените Имена“, които следват (виж Книгата на Левиатан), се произнасят на висок глас от жреца. Участниците повтарят всяко Пъклено Име след произнасянето му от жреца.
6. Отпиване от Бокала.
7. Като се върти обратно на часовниковата стрелка, жрецът насочва меча към всяка от четирите посоки на компаса и призовава съответните Принцове на Ада: Сатана от юг, Луцифер от изток, Белиал от север и Левиатан от запад.
8. Благославяне с Фалоса (ако се използва такъв).
9. Жрецът произнася на висок глас подходящата за съответната церемония инвокация: Страст, Съчувствие или Унищожение (виж Книгата на Левиатан).
10. В случай на самостоятелен ритуал тази стъпка е изключително важна. Уединението е уместно при изразяване на най-тайните желания. Не трябва да има никакви „задръжки“ при изиграването, изразяването с думи или създаването на образи, свързани с желанието ви. В тази стъпка се „снема вашия отпечатък“ на работата, увива се и се изпраща на получателя.
