до 4 фута висок и от 5,5 до 6 фута дълъг, върху който да легне жената. Ако това е неизпълнимо или церемонията е лична, може да се използва всякаква издигната плоскост. Ако за олтар се използва жена, другите пособия могат да се поставят върху маса, която да е в удобна близост за жреца.
Символът на Бафомет бил използван от Рицарите Тамплиери, за да представлява Сатаната. През вековете този символ бил наричан с много различни имена, сред които са: Козелът на Мендес, Козата с Хиляда Малки, Черният Козел, Козелът на Юда и може би най-подходящото — Козел Отпущения.
Бафомет символизира Силите на Мрака, съчетани с гене-ративната плодовитост на козела. В „чистата“ си форма, пентаграмата се представя като обгръщаща човешка фигура в петте си лъча — три лъча нагоре и два надолу — символизиращи духовната природа на човека. В Сатанизма също се използва пентаграма, но тъй като Сатанизмът изразява плътските инстинкти на човека, или противоположността на духовната природа — пентаграмата е обърната, за да побере идеално козята глава — рогата, символизиращи двойственост, стърчащи предизвикателно нагоре, а другите три лъча — обърнати надолу — отрицанието на светата троица. Староеврейските букви около външния кръг на символа, които произлизат от магическите учения на Кабалата, се четат като „Левиатан“, Змеят на Водната Бездна, отъждествен със Сатаната. Тези знаци съответстват на петте лъча на обърнатата звезда. Символът на Бафомет се поставя на стената над олтара.
Свещите използвани в Сатанинския ритуал, символизират светлината на Луцифер — Носителят на Светлината, Просветлението, Живият Пламък, Горящото Желание и Пламъците на Бездната. В Сатанинския ритуал се използват само черни и бели свещи. Никога не използвайте повече от една бяла свещ, но можете да използвате толкова черни свещи, колкото са необходими за осветяването на ритуалното помещение. Поне една черна свещ се поставя в ляво от олтара, за да символизира Силите на Мрака и Пътя на Лявата Ръка. Другите черни свещи се поставят там, където е нужно осветление. Единствената бяла свещ се поставя отдясно на олтара, за да символизира лицемерието на бело-светлите „магьосници“ и последователите на пътя на дясната ръка. Никакъв друг източник на светлина не бива да бъде използван.
Черните свещи се използват за сила и успех и върху тях се изгарят пергаментите, на които се изписват исканите благословии. Бялата свещ се използва за унищожението на врагове. Пергаментите, върху които са написани проклятия, се изгарят в пламъка на бялата свещ.
Силно въздействащият ефект на камбаната се използва за отбелязване началото и края на ритуала. Жрецът бие камбаната 9 пъти, като се върти обратно на часовниковата стрелка и насочва камбанния звън към четирите главни посоки на компаса. Това се прави веднъж в началото на ритуала за пречистване на въздуха от всякакви външни звуци и още веднъж в края на ритуала за подсилването на работата и като акт на инфектиране, който отбелязва завършека.
Тонът на камбаната, която се използва, би трябвало да е мощен и пронизителен, а не тих и дрънчащ.
Вокалът или потирът, който се използва в Сатанинския ритуал, символизира Чашата на Екстаза. В най- идеалния случай бокалът би трябвало да е сребърен, но ако не може да се намери сребърен бокал, такъв направен от друг метал, стъклен или керамичен, също може да послужи — въобще
Жрецът първи пие от Вокала, после — неговият асистент. При самостоятелни ритуали, този който изпълнява церемонията, изпива целия Бокал.
Стимулиращото питие или Еликсир на Живота, което са използвали езичниците, било изопачено като светопричастно вино от Християнската вяра. Първоначално, използваното в езическите ритуали питие се пиело за да отпусне и усили емоциите на участниците в церемониите. Сатанизмът, за разлика от другите религии, не принася своя бог в жертва. Сатанистът не практикува никаква такава форма на символичен канибали-зъм и връща светопричастното вино, използвано от християните, към неговото първоначално предназначение — да стимулира емоциите, необходими за Сатанинския ритуал. Вино, само по себе си, не е нужно да се използва — подходящо е всяко питие, което е най-стимулиращо и приятно на вкус.
Еликсирът на Живота се пие от Бокала на Екстаза, както е оказано по-горе, непосредствено след Инвокацията на Сатаната.
Мечът на силата символизира агресията и действа като удължение и усилвател на ръката, с която жрецът жестикулира и посочва. Негов аналог е показалката или поразяващия жезъл, използвани в други форми на магическия ритуал.
Мечът се използва от жреца и се държи насочен към символа на Бафомет по време на Инвокацията на Сатаната. Използва се също, както е указано в Стъпките на Ритуала, когато се призовават четиримата Принцове на Ада. Жрецът забива върха на меча в пергамента, който съдържа посланието или искането, след прочитането му на висок глас, след което пергамента се поднася върху пламъка на съответната свещ. Докато слуша исканията на останалите участници и докато ги повтаря, жрецът поставя меча върху главите им (по традиционния „рицарски“ маниер).
Ако не може да се намери меч, при самостоятелните ритуали може да се използва дълъг нож, бастун или някаква тояга.
Фалосът е езически символ на плодородието, който символизира възпроизвеждането, мъжествеността и агресията. Това е още едно осквернено пособие, нагодено към обременените с вина церемонии на Християнството. Фалосът е нелицемерната версия на aspergillim или „свещената четчица за ръсене на светена вода“, използвана в католицизма — пълна метаморфоза на обикновения пенис.
Гонгът се използва за призоваване на Силите на Мрака, удря се веднъж след като участниците повтарят след жреца думите „Привет Сатана!“. Гонгът е необходим само при организираните групови ритуали. За най-добри тонови качества се предпочита концертен гонг, но ако не може да се намери такъв, използва се всеки гонг с пълен и наситен тон.
Използва се пергамент, тъй като органичните му качества са съвместими с елементите на природата. Придържайки се към Сатанинското гледище относно жертвоприношението, използваният пергамент би трябвало да е направен от кожата на овца, която по необходимост е била убита за храна. Никога не се
