наистина се е загрижил за бъдещето…
— А вие познавате ли го? — попита Серьожа.
— Срещали сме се на заседания на Международния съвет за опазване на животните…
— В наше време — продължаваше фон Круг, заел с тъмните си очила почти целия екран — в наши дни, когато пролетта идва в градовете без песента на птиците, без първите кокичета под дърветата, градските деца неосъзнато тъгуват за природата. Те искат да видят животни, да чуят пеенето на птици! В този „Свят на животните“ — докторът махна с ръка и посочи живописните врати на зоологическата градина — сред обикновените носорози, гамадрили, чапли има и особени животни. По своето поведение и външен вид те не се отличават от живите си събратя. Науката успя да продължи живота им за дълго време, като замени някои органи и тъкани със сигурни механизми и материали. И след десетилетия нашите внуци ще идват в „Света на животните“ да се возят върху гърба на камилата, да се смеят на дяволитите шимпанзета, да рисуват тигър от натура.
— Ура! — завика Сироежкин. — Да живеят вечните тигри!
И млъкна, като видя, че Громов клати глава, а Електроник седи неподвижно.
— Ние посочихме възможния път за опазване на редките животни и работата на ония, които охраняват и ценят природата, е да го приемат или отхвърлят. Вратите на моите лаборатории са отворени. Както и вратата на „Светът на животните“.
— Възмутително! — каза високо Громов. — За своите опити той погуби десетки редки животни.
— Погуби ли? — измърмори Сироежкин, без да разбира нещо.
А Електроник педантично повтори:
— Десетки ценни животни…
Професорът включи видеотелефона и набра номера.
— Слушам ви, Гел Иванович — каза един човек с резки бръчки на лицето.
Сироежкин позна академик Немнонов, който беше говорил пред учениците.
— Николай Николаевич, гледахте ли новото откритие на фон Крут?
— Гледах. Нашият общ стар противник — усмихна се Немнонов.
— Това, което направи той — пламенно продължи Гел Иванович, — противоречи на елементарната етика на един учен. Той дори не поиска мнението на Международния съвет.
— Да си кажа право, и аз не очаквах, че фон Круг ще премине в атака толкова бързо. Вашите предложения?
— Протест в Съвета за опазване на животните… И още, аз срочно пиша и ще публикувам статия за вредата от подобна теория. И накрая ние трябва да се срещнем и да обсъдим подробно всичко.
— Добре, Гел Иванович. Още довечера.
Екранът изгасна, но професорът не можеше да се успокои. Той се разхождаше из стаята, беше забравил за момчетата и се обръщаше към самия себе си:
— И мене си ме бива: не успях на време да завърша статията. Сега и на едно дете е ясно, че това, което обещава фон Круг, прилича по-скоро на машина, отколкото, на живо същество…
Гел Иванович — каза високо Сергей, — ами това — И Сироежкин изразително погледна към Реси.
Громов се спря, усмихна се, като разбра недовършения въпрос.
— Реси си е Реси, а тигърът си е тигър загадъчно отговори той. — Ти никога ли не си виждал тигър?
— Не-е.
— Не си. На него само мустаците му да знаеш какви са!… — Очите на Громов бяха сериозни, дори прекалено сериозни. — И още един въпрос, драги Сироежкин: може или не може да се запазят на планетата тигрите…
Приятелите изтичаха в институтския двор.
— Реси, напред! — изкомандува Електроник.
И черното куче прескача високия храст, за един миг изтичва до другия край на двора, скрива се във вратата.
— Реси, назад! — спокойно казва Сергей, като знае, че кучето го чува отлично с транзистора. Ако ще да е на сто километра и повика Реси, той ще довтаса тичешком.
Реси се връща при момчетата, сяда до краката им, гледа ги в лицето. Какво повече? То никак не се е изморило, хълбоците му не се вдигат, езикът му не е изплезен.
— Реси, отнеси писъмцето на професора. — Електроник подава лист хартия. — Забравих да му кажа довиждане.
— Реси, при мен! И аз забравих…
Громов им маха през прозореца и шеговито казва: „Ах вие, деца, ах вие, зверчета…“
През живота си доктор Громов беше създал много механизми, но винаги се стараеше да превръща неживото в живо, а не обратното. Понякога му се смееха, че се увлича по изработването на играчки — той не се обиждаше, защото знаеше, че тези модели са не по-малко ценни от големите машини. Неговата пеперуда летеше винаги към светлината; червеният лисугер с най-правдивите в света очи се стараеше да докаже, че се движи най-бързо от всички; бъбривият папагал говореше на четиридесет езика… Громов си спомни за всички „свои деца“ и му стана жал за тях: те твърде старателно изпълняваха задачата си, като доказваха неговите, на Громов, нови идеи. Вярната пеперуда, която винаги летеше към светлината на нощната лампа, веднъж беше привлечена от пламъка на голям пожар и не се върна… Почти всички модели се бяха счупили и сега са забравени, но схемите им влязоха в книгата по кибернетика — играчките свършиха работата си за науката. Остана Електроник, а сега ето и Реси. Твърде сложни механизми. Какво ще му подскажат те на него, на Громов, и на другите учени? Трудно е да се предвиди…
Спряха оркестрите и при дванайсетте входа на зоопарка. Балоните с формата на смешни зверчета отплаваха в спокойното небе. Пъстрите автофургони на фирмите с приглушени мотори поеха по пътищата. Възрастни и деца с любопитство гледаха през стъклата и очакваха кога ще се мерне в тревата гъвкавото тяло на дивата котка, кога ще пресече пътя замисленият слон или ще профучи през чупещите се храсти носорогът. В „Света на животните“ зверовете се разхождаха свободно. В „клетките“ на колела пътуваха зрителите и това беше необикновено забавно, караше хората да нервничат по малко, макар че нито едно животно, както обясниха екскурзоводите, не напада машина. Някои зрители разглеждаха парка с безшумни хеликоптери, като се наслаждаваха от съседството на савани и тайги, на планини и пустини, изучаваха ги през биноклите, с увлечение фотографираха нищо не подозиращите водни животни.
Тук човек можеше да види обитатели на разни континенти на Земята. Гигантите на тропическите страни — слонове, биволи, хипопотами — стъпкват в храсталаците пътеки към водопоите и солените почви; под гигантските надути с въздух куполи на „Арктика“ и „Антарктика“ блаженствуват на ледени блокове бели мечки, моржове, тюлени, пингвини; на гористите острови живеят маймуни; а ето я и празната още вана на океанариума, където наскоро ще се разположат китове и делфини.
Кортежът на почетните посетители напусна сивите гранитни слонове, които подпираха с гърбовете си арката на парадния вход, чудновато извитите бронзови дървета, които обкръжаваха гроба на един природоизследовател от миналия век, чието име при откриване на церемонията, спомена професор фон Круг. Стопаните тържествуваха: техният мъничък и скромен град Таймер, споменат в справочниците само с един ред като родно място на велик зоолог и днес привлича вниманието на света. Там, където преди няколко години стояха широки празни места, е създаден „рай на животните от всички континенти“. Вятърът отнесе смешните балони — опашати, рогати, с големи очи — и може би в някой голям град някое момченце ще улови за дългия крак чапла и ще прочете „Светът на животните“. И завинаги ще запомни името на зоопарка и името на тайнствения далечен Таймер — такава е силата на рекламата…
Ниският „шел“ на професора завършваше кортежа на колите, фон Круг беше в мрачно настроение. Той не възнамеряваше да разглежда „Светът на животните“, но трябваше да придружава гостите.
Какво да се прави, известният човек винаги има много задължения и дори когато са неприятни, трябва
