— Тъй, тъй! Ще трябва да опипам почвата… Та сега какво? Ще залагате ли, или няма?
— Ще ни ориентираш ли в обстановката?
— Че как да ви ориентирам?!
Ездачите вече се ядосаха. По време на разговора Пит се бе огледал дебнещо наоколо.
— Я елате! Виждам един мой приятел, по-добър приятел от тоя беззъб мошеник!
Последван от другарите си, Пит се отправи към един дребен мъж, облечен в пъстро бродирано наметало. Изглежда, подвижните черни очи на другия също бяха забелязали вече приближаващия се Пит.
— Пит, мон ами, добри ми приятелю, дай да те прегърна!
— Луи Канадеца — представи го Пит. — Луи, ние имаме нужда от теб! — рече той без заобикалки. — Тук ще има наддаване. Ние всичките сме бедни дяволи, разполагаме с малко пари и трябва да спечелим. Ориентирай ни в обстановката!
— Да ви ориентирам? Ха! Да ви ориентирам? Искате от мен да ви ориентирам? Със сигурност?
— Със сигурност, човече! Хайде да се съюзим и да заложим с обща сума!
— С обща сума? О! Чипоноси Пит, гарантираш ли за приятелите си?
— Гарантирам.
— Много добре, веднага ще се ориентираме! — въодушеви се Канадеца, който говореше доста лошо английски. — Елате, приятели! Ще ви отведа при оня, който знае как ще стане всичко! При капитана на синия отбор!
Малката група мъже отново потегли. Целият лагер пред портата на форта вече беше на крака и петимата мъже се заеха да си проправят път сред навалицата.
Тъкмо размерваха полето за състезанието. Две шатри бяха опънати една срещу друга и щяха да служат за врати. Край вратите вече се събираха двата отбора. Подвижният дребен канадец поведе съпровождащите го мъже към северната врата. Сред група индиански играчи, които се бяха насъбрали вече и държаха сопите си, се виждаше един огромен негър. Той тъкмо инструктираше с буйни ръкомахания съотборниците си индианци.
— Хей! Боби! — подвикна му Канадеца. — Боби! Негърът погледна към приближаващата се група. Том без шапка и обуща ококори широко очи.
— Кого виждам? Та това е… та това е…
При възклицанието на Том мускулите на одухотвореното интелигентно лице на африканеца се раздвижиха за част от секундата, сякаш той беше неприятно изненадан, може би дори силно изплашен. Но всичко трая толкова кратко, че четиримата ездачи, та дори и самият Том нищо не забелязаха.
Взел бързо решение, негърът разбута кръга от заобикалящи го мъже. С един висок скок се прехвърли през още неколцина други, които му препречваха пътя, и вече стоеше пред Том, прегърна със силните си ръце брадатия мъж и го притисна до гърдите си.
— Том без шапка и обуща! Ама наистина! Какво виждат щастливите ми очи? Том е дошъл! Том без шапка и обуща! Том е дошъл с шапка и обуща!
От буйната прегръдка Том едва не се задуши.
— Къдрокоси Чапа — изгъргори той, — Къдрокоси Чапа! Ще ме удушиш! Откъде изникна пък ти? Нима не си вече при…
Негърът продължаваше отново и отново да целува объркания и полузадушаващ се мъж.
— Том, виж, че се видяхме отново! Том си има шапка! Том си има обуща!
— Имам де, имам! — Том се помъчи да се измъкне от тази толкова бурна прегръдка. — Кажи ми най- сетне…
— Том е дошъл! Том е дошъл!
— Вразуми се най-после, Къдрокоси Чапа? — извика Том. — Съвсем ще ме задушиш!
Негърът пусна мъжа от прегръдката си и загледа любезно стария пограничен жител.
— Том е пристигнал!
Том оправи шапката на главата си, пое си дълбоко въздух и попита:
— Значи това наистина си ти, Къдрокоси Чапа! Откъде попадна тук? Мислех, че живееш с Мечата орда?
Пит се сепна.
— Какво чуват ушите ми? С мечите бандити?
— Ние двамата там се запознахме — обясни Том съвсем спокойно. — Когато бях по едно време пленник на това прочуто племе на дакота-титон-оглала.
— А сега? — Пит си остана все така подозрителен.
— О, Том! О, Том! — продължи да възклицава атлетично сложеният негър с любезното лице. — О, Том, наистина, аз вече не мечи бандит! Боби никога вече мечи бандит! Не, не!
— А защо не? — осведоми се Пит все още недоверчиво.
— Непознат бял човек с малък нос не ми вярва? Том обаче вярва мене! Какво видя Том в моята шатра, когато беше при мене? Седем жени! Седем жени и нещастния Боби! Боби избягал!
Ездачите от форта край Ниобрара се разсмяха.
— Така беше — потвърди Том. — Твърде много вдовици и сираци има сред оная прочута банда. Много мъже са избити по време на непрекъснатите боеве и при лов, а гладните гърла си остават в шатрите. Когато мен ме плениха, и аз трябваше да се оженя за такава една вдовица. Но скоро избягах. Значи и ти си избягал от твоите седем баби, лели и племенници, Къдрокоси? Поздравявам те! Значи не си вече хитрият Чапа3, а си станал наш Боби!
Двамата отново се прегърнаха.
— Няма ли най-после да разрешим нашия въпрос? — Пит мислеше за наддаването и вече бе станал съвсем нетърпелив.
— Слушай, Боби, ти си капитан на единия отбор, нали, на сините?
— Капитан съм! Капитан съм!
— Е, и? Твоят отбор ли ще победи?
— Искаш да направя да победи?
— Какво означава това? Нима не играете честно?
— Честно, честно, съвсем истински!
— Знаеш ли как играе червеният отбор? Кой е капитан там? Познаваш ли го?
— Ето го, стои там! Огромен индианец. От племето понка! Погледите се насочиха към индианеца, който стоеше близо до отсрещната врата на игрището. Той беше висок, много строен, облечен в цветни памучни дрехи, ала не без вкус. Дългите си синьочерни коси беше сплел на плитки. Изпитото му лице беше цялото изрисувано. Боите бяха нанесени на толкова дебел слой, че чертите на лицето му изобщо не можеха да се видят. В колана му бе затъкнат револвер. Освен него той нямаше друго оръжие. В ръката си държеше сопата, която бе извита като стик за хокей. Недалеч от него стояха групата индианци от неговия отбор.
— Какво знаеш за него и за хората му? — продължи да разпитва настойчиво Пит негъра.
— Не знам, приятели мои, как ще иска да играе понката Джек. Ако има настроение да играе добре, ще ме победи. Ако настроение лошо, аз вкара топката в неговата врата.
— Лошо настроение! Добро настроение! Лошо настроение, добро настроение! Нима най-напред ще хвърляме заровете, за да разберем какво ще бъде настроението на някакъв индианец?! Нима никой не може да нареди на тоя тип как трябва да играе?!
Атлетът Боби вдигна рамене чак до ушите си.
— Никой не може да му каже! Джек от племето понка прави, каквото той реши. Да го помоля ли да ни ориентира?
— Вие, двамата капитани, трябва да уговорите това помежду си! — предложи Пит. — Печалбата ще делим!
Негърът поклати глава и перлените му зъби блеснаха.
— Индианци винаги упорити! Но вие мои приятели! Ще опитам да говоря с понка!
Така състоящата се вече от шестима мъже група заобиколи игрището и се приближи към другия отбор.
Стройният понка следеше с поглед идващите към него мъже. Държеше сопата за игра в дясната си ръка и леко я полюшваше. От синьочерните рисунки изразът на лицето му беше съвсем неуловим. От играещата
