В този момент се чу гласът на Якита, който зовеше Миня в жилището.
Девойката се завтече към нея, като се усмихваше.
— Вие ще имате прекрасна другарка, Маноел — рече отец Пасаня на младия човек. — С вас, приятелю, ще отлети цялата радост на семейството.
— Милата ми сестрица! — възкликна Бенито. — Отчето има право, ще ни бъде жал за нея! Ако пък решиш да не се жениш за нея, Маноел… Още имаш време. В такъв случай Миня ще остане при нас!
— Тя и без това ще остане при вас, Бенито — отвърна Маноел. — Повярвай ми, предчувствувам, че бъдещето ще събере всички ни!
Този първи ден протече добре. Закуска, обед, следобедна почивка, разходки — всичко вървеше така, като че Жоам Гарал и близките му още бяха в уютната икитоска фазенда.
През това денонощие минаха благополучно край устията на реките Бакали, Чочио и Пукалпа от лявата страна на Амазонка, Итиникари, Манити, Майок и Туюка и едноименните острови — отдясно. Благодарение на лунната нощ не се наложи да спират и дългият сал продължи да се плъзга спокойно по повърхността на Амазонка.
На другия ден, 7 юни, жангадата преплава край бреговете, на които е разположено село Пукалпа, наричано също Нови Оран. Стари Оран, намиращ се на петдесет левги по-надолу по течението, също на левия бряг на реката, сега е изоставен и жителите му са се заселили в Новия, чието население се състои от индианци, спадащи към племената майоруни и орехони. Няма по-живописно място от това селце с високи, сякаш боядисани в кървавочервено брегове, с недовършена църква, колиби със сламени покриви, засенчени от високи палми, и две-три „уби“, измъкнати наполовина от водата.
През целия ден, 7 юни, жангадата продължи да се движи покрай левия бряг на реката, отминавайки няколко незначителни и неизвестни притока. По едно време тя едва не се блъсна в проточилия се срещу течението нос на остров Синпкуро; но лоцманът с умелата помощ на екипажа успя да предотврати опасността и да подкара сала по средата на реката.
Вечерта приближиха един по-голям остров, наричан Напо, на името на реката, която на това място завива на север-северозапад и след като напои земите на индианците кото от племето орехони, смесва водите си с водите на Амазонка чрез устие, широко около осемстотин метра.
Сутринта на 8 юни жангадата се озова край малкия остров Манго. Той дели Напо на два ръкава, преди тя да се влее в Амазонка.
Няколко години по-късно един френски пътешественик, Пол Маркоа, изследва цвета на водата на този приток и сполучливо го сравнява с пелиновия оттенък, присъщ на зеления опал. Същевременно той внася поправки в някои от измеренията, дадени от Ла Кондамин. Но тогава устието на Напо е било значително разширено от прииждането на водите, които, спущайки се стремително от източните склонове на Котопакс, с кипеж; са се смесвали с жълтеникавите води на Амазонка.
Около устието на тази река бродеха индианци. Те бяха със здраво тяло, висок ръст, спусната коса и пробита с палмова пръчица ноздра, а долната част на ухото беше удължено до рамото от тежки кръгли плочки от ценно дърво. С тях имаше и няколко жени. Нито един от тях не прояви желание да се качи на сала. Твърди се, че тези туземци са човекоядци; но това се говори за толкова много племена по бреговете на реката, че ако е вярно, би трябвало да има случаи на човекоядство, а такива доказателства и до днес липсват.
Няколко часа по-късно село Бела-Виста, кацнало на малко нисък бряг, показа кичурите си от красиви дървета, извисяващи се над няколко колиби, покрити със слама. Над тях бананови дървета със средна височина надвесваха широките си листа като струи вода от преливащо корито.
После лоцманът, за да следва по-благоприятното течение, което би го държало по-далеч от стръмните брегове, насочи сала към десния бряг на реката, до който не се бе приближавал досега. Тази маневра беше съпроводена с известни трудности, но след като няколко пъти целуна дамаджаната за щастие, лоцманът ги превъзмогна.
Това позволи да се видят мимоходом някои от многобройните езерца с тъмни води, пръснати по цялото течение на Амазонка и често без никаква връзка с нея. Едно от тях, с твърде посредствени размери и с името Оранско езеро, получаваше водите си през широк пролив. Сред него се очертаваха няколко по-големи острова и два-три по-малки. Те образуваха живописна група, а на отсрещния бряг Бенито посочи мястото, където се е намирал Стари Оран, от който се виждаха само неясни следи.
Два дена, според капризите на течението, жангадата се приближаваше ту до десния, ту до левия бряг, но нито веднъж дървеният й скелет не влезе в опасно съприкосновение.
Пътниците вече бяха свикнали с този нов живот. Жоам Гарал предостави на сина си да се грижи за всичко, което представляваше търговската страна на експедицията, а сам прекарваше предимно в стаята си в размишления и писане. Той не казваше никому какво пише толкова усърдно, дори на Якита, а междувременно трудът му вече придобиваше мащабите на цял документ Бенито следеше зорко всичко, разговаряше с лоцмана и определяше посоката. Якита, дъщеря й и Маноел почти винаги образуваха отделна групичка. Те или обсъждаха проекти за бъдещето, или се разхождаха, като че се намираха в парка на фазендата. Всъщност животът им не бе се изменил. Дори Бенито още намираше възможности да се отдава на любимия си лов. Макар и да му липсваха горите на Икитос с техните хищници, агути, пекари, водни свине, над бреговете летяха цели ята птици и не се бояха да кацат даже на самата жангада. Когато можеха да украсят трапезата като годен за ядене дивеч, Бенито ги стреляше и тогава сестра му не възразяваше, защото това беше в интерес на всички; но ако попаднеше на сиви или жълти чапли, на розови или бели ибиси, които се срещат често по тези брегове, той ги щадеше, за да угоди на Миня. Само една птица от рода гмурци, макар и негодна за ядене, не намираше пощада от младия търговец: това беше „каярарата“, която умее еднакво добре да се гмурка, да плава и да лети, птица с неприятен крясък, но пухът й се цени много на различните пазари в басейна на Амазонка. Най-после, след като мина село Омагуас и устието на Амбиаку, вечерта на 11 юни жангадата пристигна в Певас и я привързаха за брега.
Оставаха още няколко часа до мръкване и Бенито слезе, като взе със себе си винаги готовия Фрагозо, и двамата ловци тръгнаха да претършуват гъсталаците в околностите на селцето. В резултат от този успешен поход кухненските запаси на сала се обогатиха с един ягуар и една водна свиня, без да се смята цяла дузина яребици.
В Певас, който наброява двеста и шестдесет души население, Бенито можеше да извърши известна размяна с младите братя от мисията, които са едновременно и търговци на едро; но те току-що бяха пратили денковете си със сасапарила и няколко ароба каучук към долното течение на Амазонка и складът им беше празен.
Ето защо при изгрев слънце жангадата потегли отново и навлезе сред малкия архипелаг, образуван от островите Ятио и Кошикинас, след като остави отдясно едноименното село. От дясната страна на реката, от протоците между островите, се забелязваха няколко устиета на малки притоци.
По едно време на бреговете се показаха неколцина туземци с обръснати глави, татуирани бузи и чело и кръгли метални плочки в ноздрите и на долната устна. Те бяха въоръжени със стрели и сарбакани28, но не си послужиха с тях и дори не се опитаха да установят връзка с жангадата.
XI. От Певас до границата
През няколко следващи дни плаването протече без премеждия Нощите бяха толкова красиви, че дългият сал се носеше по течението, без нито веднъж да спре. Двата живописни бряга на реката сякаш сами се движеха отстрани, като сменящи се театрални декори. Поради някаква оптическа илюзия, на която очите се поддаваха несъзнателно, изглеждаше като че жангадата стои неподвижна между двата движещи се бряга.
Бенито не можеше да ходи на лов на брега, понеже никога не спираха; но дивечът отлично се заместваше от риболова.
И наистина уловиха голямо разнообразие от превъзходна риба: „пако“, „суруби“, „гамитани“ с много вкусно месо и няколко големи калкани, наричани „дуридари“, с розов корем и чер гръб, но въоръжени с много отровни шипове. Уловиха също хиляди „кандири“, вид дребни сомове, някои с микроскопични размери, които се полепват бързо по прасците на къпещите се, навлязъл непредпазливо в тяхното царство.
