кухнята и готвачката на жангадата.
Авантюристът, седнал срещу Жоам Гарал, непрекъснато мълчеше, повече слушаше какво се приказва, отколкото участвуваше в разговора. Бенито скришом, внимателно го наблюдаваше. В погледа на Торес, впит непрекъснато в баща му, имаше особен блясък. Сякаш хищник се мъчеше да хипнотизира жертвата си, преди да се хвърли върху нея.
Маноел разговаряше предимно с Миня. От време на време очите му се насочваха и към Торес, но може да се каже, той по-добре от Бенито се нагаждаше към положението, което, ако не получеше развръзка в Манао, положително щеше да я получи в Белен.
Вечерята мина доста весело. Лина я оживяваше с жизнерадостното си настроение, Фрагозо — с духовитите си закачки. Отец Пасаня гледаше със задоволство това мило малко общество и двете млади девойки, които неговата ръка щеше скоро да благослови във водите на Пара.
— Яжте хубаво, отче — каза Бенито, който накрая се на меси в общия разговор, — окажете чест на тази годежна трапеза! Ще ви трябват сили, за да извършите толкова венчавки едновременно!
— Ех, мило чедо — отвърна отец Пасаня, — намери и ти хубаво и честно момиче, готово да ти стане жена, и ще видиш дали не ще имам сили да венчая още двама!
— Добре му отговори, отче — провикна се Маноел. — Да пием за скорошната сватба на Бенито!
— В Белен ще му потърсим млада и хубава булка — каза Миня, — ще видим тогава дали ще може да се измъкне!
— За сватбата на господин Бенито! — обяви Фрагозо, който искаше цял свят да се ожени заедно с него.
— Имаш право, синко — обади се Якита. — Аз също пия за твоята сватба и дано да бъдеш щастлив като Миня и Маноел, както бяхме ние с баща ти!
— Дано бъде винаги така — добави ненадейно Торес и гаврътна чаша порто, без да се чукне с никого. — Всеки тук държи своето щастие в собствените си ръце.
Кой знае защо, това пожелание, излязло от авантюриста, направи неприятно впечатление.
Маноел го усети и в желанието си да разпръсне това чувство, каза:
— Слушайте, отче, като става дума за това, дали няма на жангадата още няколко двойки за венчаване?
— Мисля, че няма — отвърна отец Пасаня, — освен ако Торес… Вие, предполагам, не сте женен?
— Не, аз съм ерген и винаги съм бил ерген.
На Бенито и на Маноел им се стори, че като каза това, Торес потърси с очи погледа на Миня.
— А какво ви пречи да се ожените? — подзе отново отец Пасаня. — В Белен бихте могли да си намерите подходяща за възрастта ви жена и да се настаните в този град. Това е за предпочитане пред скитническия живот, от който досега не сте имали особена полза.
— Имате право, отче — отговори Торес. — Не бих отказал! Пък и примерът е заразителен. Като гледа човек тези млади годеници, му се прищява да се ожени! Но аз не познавам никого в град Белен и трудно ще ми бъде да се настаня там, ако не ми помогнат някакви изключителни обстоятелства!
— А откъде сте вие? — запита Фрагозо, който все си мислеше, че вече е срещал някъде Торес.
— От провинцията Минас Жераис.
— А къде сте роден?
— В самата столица на диамантената област, Тижуко.
Ако някой видеше Жоам Гарал в този момент, щеше да се уплаши от вторачения му поглед, който се кръстосваше с погледа на Торес.
XIX. Стара история
Но Фрагозо продължи разговора, подхващайки го почти веднага със следните думи:
— Какво! Значи сте от Тижуко, самата столица на диамантената област?
— Да — потвърди Торес — Да не би и вие да сте родом от тази провинция?
— Не, аз съм от провинциите по атлантическото крайбрежие, от Северна Бразилия — отвърна Фрагозо.
— А вие не познавате ли този край на диамантите, господин Маноел? — запита Торес.
В отговор младият човек само поклати отрицателно глава.
— А вие, господин Бенито — продължи Торес, обръщайки се към младия Гарал, когото очевидно искаше да въвлече в разговора, — никога ли не сте спохождали диамантената област поне от любопитство?
— Никога — отговори сухо Бенито.
— Ах, как бих искал да видя тоя край! — възкликна Фрагозо, който несъзнателно подпомагаше играта на Торес. — Струва ми се, че все някога бих намерил там някакъв много ценен диамант!
— А какво ще направите с този много ценен диамант, Фрагозо? — попита го Лина.
— Ще го продам!
— И тогава ще станете богат!
— Много богат!
— Но ако бяхте богат само преди три месеца, никога нямаше да ви дойде на ум за… онази лиана.
— И ако не ми беше дошло на ум — извика Фрагозо, — нямаше да ми дойде и очарователна женица, която… Е, личи, че бог си знае работата!
— Вие сам виждате това, Фрагозо — обади се Миня, — защото именно той ви събра с моята мила Лина. Диамант за диамант, вие няма нищо да загубите от тази размяна!
— Не ще и дума, госпожице Миня — възкликна галантният кавалер Фрагозо, — печеля!
Торес изглежда не искаше да остави тая тема за разговор, тъй като взе отново думата:
— Наистина — каза той — в Тижуко някои натрупаха изведнъж такива състояния, които биха замаяли главата на мнозина! Не сте ли чували за прочутия диамант от Абаете, оценяван на повече от два милиона конто-рейса? Та именн от бразилските мини било извадено това камъче, тежащо една; унция! И го намерили случайно в река Абаете, на деветдесет левги от Серо ду Фрио, трима осъдени — да, трима осъдени на доживотно заточение!
— И изведнъж забогатели? — попита Фрагозо.
— О, не! — отговори Торес. — Диамантът бил предаде! на главния директор на мините. Когато се установила стойността на камъка, португалският крал Жуан VI наредил да го пробият и го носел на шията си при тържествени случаи. Ще се отнася до осъдените, те получили помилване и толкова, а по-хитри хора биха извлекли добра изгода от тази работа!
— Вие например? — подхвърли сухо Бенито.
— Да… аз. Защо не? — отвърна Торес. — А вие никога ли не сте ходили в диамантената област? — добави той обръщайки се този път към Жоам Гарал.
— Никога — отговори Жоам, впил поглед в Торес.
— Жалко — продължи авантюристът, — някой ден трябва да прескочите дотам. Много е интересно, уверявам ви. Диамантената област се врязва като клин в обширната бразилска държава, нещо подобно на парк с окръжност дванайсет левги, който с почвата, растителността и песъчливите си пущинаци, обградени от обръч високи планини, се различава коренно от околната местност. Но както ви казах, това е най- богатото място на света: от 1807 до 1817 г. годишното производство е възлизало на около осемнайсет хиляди карата. Ех, какви бляскави възможности не само за катерачите, които търсят скъпоценния камък чак до планинските върхове, но и за контрабандистите, които го пласират скришом! Сега експлоатацията е по- трудна и двете хиляди негри, работещи в държавните мини, са принудени да отклоняват течението на реките, за да извличат диаманти от пясъка им. По-рано е било по-лесно.
— Вярно — съгласи се Фрагозо, — мина доброто време.
— Но и сега човек може лесно да се сдобие с диамант по нечестен път, тоест чрез кражба. Например около 1826 година — тогава бях осемгодишен — в Тижуко се разигра една ужасна Драма, която показва, че престъпниците не се спират пред нищо, когато искат да спечелят цяло състояние с един смел удар! Но това може би не ви интересува…
— Напротив, Торес, продължавайте — отвърна Жоам Гарал със странно спокоен глас.
— Добре — подхвана Торес. — Този път се касаеше за кражба на диаманти, а за една шепа от тези
