категоричен отказ, помнете, че сте във властта ми.
— Какво е предложението ви? — запита Жоам Гарал!
Торес се замисли за малко. Най-после, като скръсти ръце, проговори:
— Вие имате дъщеря. Тази дъщеря ми харесва и аз искам да се оженя за нея.
Навярно Жоам Гарал очакваше всичко от такъв човек, така че това искане никак не го смути.
— Значи — каза той, — уважаемият Торес желае да се сроди с един убиец и крадец?
— Това си е моя работа — отговори Торес. — Аз искам да бъда зет на Жоам Гарал и ще бъда.
— Но сигурно ви е известно, Торес, че дъщеря ми ще се омъжи за Маноел Валдес?
— Освободете се от ангажимента си към Маноел Валдес.
— Ами ако дъщеря ми не се съгласи?
— Аз я познавам: като й разкажете всичко, ще се съгласи — отвърна безочливо Торес.
— Всичко ли?
— Всичко, ако е нужно. Тя няма да се поколебае, щом трябва да избира между собствените си чувства и честта на семейството си, живота на баща си!
— Вие сте голям подлец, Торес! — произнесе спокойно Жоам Гарал, който не губеше самообладание.
— Подлец и убиец винаги могат да се разберат.
При тези думи Жоам Гарал стана, пристъпи към авантюриста и като го гледаше право в очите, каза:
— Торес, щом искате да се сродите със семейството на Жоам Дакоста, значи знаете, че Жоам Дакоста не е виновен за престъплението, за което е осъден!
— Нима!
— И ще добавя — продължи Жоам Гарал, — че вие имате доказателство за неговата невинност и че изчаквате да обявите тази невинност в деня, когато се ожените за дъщеря му!
— Нека бъдем откровени, Жоам Гарал — отвърна Торес, като сниши глас, — и да видим ще посмеете ли да ми откажете ръката на дъщеря си, когато ме изслушате!
— Аз ви слушам, Торес.
— Е, да — произнесе авантюристът бавно, сякаш думите излизаха неохотно от устата му, — да, вие сте невинен. Това ми е известно, защото аз зная истинския виновник и мога да докажа вашата невинност.
— А негодникът, който извърши престъплението?…
— Той е мъртъв.
— Мъртъв! — извика Жоам Гарал и неволно пребледня, сякаш тази дума му отнемаше всякаква възможност да се реабилитира някога.
— Мъртъв — повтори Торес, — но този човек, с когото се запознах дълго след престъплението, без да зная, че е престъпник, е описал саморъчно, надълго и нашироко, историята на тази афера с диамантите, за да се запази до най-малките и подробности. Като усетил, че краят му е близък, започнал да се измъчва от угризения на съвестта. Той знаел къде се е скрил Жоам Дакоста, под какво име невинният си е създал нов живот. Знаел, че е богат, сред щастливо семейство, но знаел също, че самият той не може Да бъде щастлив! Затова искал да му възвърне щастието заедно с честта, на която имал право!… Но смъртта идвала… и той възложи на мен, другаря му, да свърша това, което вече не беше в състояние да направи сам… Връчи ми доказателства за невинността на Дакоста, за да му г, и предам, и умря.
— Името на този човек! — извика Жоам Гарал с глас, който не можеше да владее.
— Ще го узнаете, когато стана член на вашето семейство.
— А записките му?…
Жоам Гарал беше готов да се нахвърли върху Торес, за да го претърси, да измъкне от него това доказателство за своята невинност.
— Тези записки са на сигурно място — отвърна Торес — и ще ги имате едва след като дъщеря ви стане моя жена. Е, ще ми откажете ли и сега?
— Да — отговори Жоам Гарал. — Но за тези записки ще ви дам половината от състоянието си!
— Половината от състоянието ви! — възкликна Торес. — Приемам, но при условие, че Миня ми го донесе като зестра!
— Ще ви повторя още веднъж, Торес — извика Жоам Гарал, — че сте голям подлец!
— Е, така да бъде.
— И тъй като не съм престъпник, никога не ще можем да се разберем с вас.
— Значи отказвате?…
— Отказвам!
Тогава, вие се погубвате, Жоам Гарал. Всичко в следствието доказва вината ви! Вие сте осъден на смърт, а сам; знаете, че при присъди за такива престъпления правителството няма право да смекчава наказанието. Ако някой ви издаде, ще ви арестуват! А след арестуването ще ви екзекутират… и имен но аз ще ви издам!
Колкото и да се владееше, Жоам Гарал не можеше да се сдържа повече. Той беше готов да се нахвърли върху Торес…
Но с движение на ръката този негодник усмири гнева му.
— Пазете се — каза Торес. — Вашата жена не знае, че е жена на Жоам Дакоста, вашите деца не знаят, че са деца на Жоам Дакоста, а вие ще им разкриете това.
Жоам Гарал се спря. Той възвърна отново цялото си самообладание и лицето му придоби обичайното спокойствие.
— Това обяснение се проточи много — каза той, тръгвайки към вратата, — но вече зная какво да правя!
— Пазете се, Жоам Гарал! — произнесе за последен път Торес, който не можеше да повярва, че гнусният му опит за изнудване се е провалил.
Жоам Гарал не му отговори. Той отвори вратата към верандата, даде знак на Торес да го последва и двамата закрачиха към средата на жангадата, където се бе събрало семейството. Бенито, Маноел, всички станаха, обзети от силно безпокойство. Те виждаха, че Торес още ръкомаха заплашително и в очите му пламти гняв.
Колкото и да е чудно, Жоам Гарал, напротив, се владееше, почти се усмихваше.
Двамата се спряха пред Якита и близките й. Никой не се решаваше да им заговори.
Торес прекъсна това тягостно мълчание с глух глас и с обичайната си безочливост.
— За последен път, Жоам Гарал — каза той, — ви искам окончателен отговор!
— Ето моя отговор.
И като се обърна към жена си, Жоам Гарал каза:
— Якита, изключителни обстоятелства ме принуждават да променя предишното ни решение за сватбата на Миня и Маноел.
— Най-после! — извика Торес.
Жоам Гарал, без да му отговори, хвърли на авантюриста поглед, изпълнен с най-дълбоко презрение.
Но при неговите думи Маноел усети, че сърцето му се разтуптя до пръсване. Девойката се изправи, цялата пребледняла, и като че потърси опора у майка си. Якита разтвори обятията си, за да я закрили, да я защити!
— Татко — извика Бенито, като застана между Жоам Гарал и Торес, — какво искате да кажете?
— Искам да кажа — отговори Жоам Гарал, повишавайки глас, — че няма смисъл да чакаме толкова дълго до пристигането си в Пара, за да венчаем Миня и Маноел! Венчавката ще бъде извършена от отец Пасаня още утре, тук, на жангадата, ако след разговора, който възнамерявам да водя с Маноел, той реши като мен да не отлага повече.
— Ах, татко, татко!… — възкликна младият човек.
— Не бързай още да ме наричаш така, Маноел — отвърна Жоам Гарал с глас, в който се долавяше неизразима мъка.
В това време Торес със скръстени ръце и безпримерна безочливост оглеждаше цялото семейство.
— Значи това е последната ви дума — каза той, протягайки ръка към Жоам Гарал.
