провинции, през които минава. Струва ми се, че там раздялата няма да бъде толкова тежка. А когато се върнем, ще мога мислено да виждам дъщеря си в къщата, където я чака втората й майка! Няма да я оставя в непознати места! И така ще чувствувам по-близо живота й!
Този път Жоам впи очи в жена си и я гледа продължително, но пак не отговори нищо.
Какво ставаше в душата му? Защо се колебаеше да изпълни това желание, толкова справедливо само по себе си, да каже „да“, което би доставило голяма радост на всичките му близки? Загрижеността за работите му не можеше вече да бъде оправдателна причина. Няколкоседмично отсъствие никак нямаше да им навреди! Всъщност домоуправителят му би могъл да го замести във фазендата, без нищо да пострада! И въпреки това продължаваше да се колебае.
Якита улови с две ръце ръката на мъжа си и я стисна още по-нежно.
— Мой Жоам — рече тя, — молбата ми да се съгласиш не е каприз. Не! Аз дълго обмислях предложението, което ти направих преди малко, и ако го приемеш, ще напълниш най-заветното ми желание. Нашите деца знаят какво говорим в този момент; Миня, Бенито и Маноел те молят за това щастие — да заминем с тях. Ще добавя, че предпочитаме тази сватба да стане в Белен, а не в Икитос. Ще бъде от полза за нашата дъщеря, за въвеждането й в обществото, за положението, което следва да заеме в Белен, като я видят, че пристига с домашните си, и тя няма да се чувствува толкова чужда в този град, където трябва да премине по-голямата част от живота й!
Жоам Гарал се бе облакътил. За миг той закри лицето си с ръце, като човек, изпитващ нужда да събере мислите си, преди да отговори. В него явно имаше колебание, което искаше да превъзмогне, дори смущение, което жена му ясно чувствуваше, но не можеше да си обясни. Под това замислено лице се водеше скрита борба. Обезпокоената Якита почти се разкайваше, че бе зачекнала този въпрос. Във всеки случай тя беше готова да се примири с решението на Жоам. Ако това пътуване му струва много, тя ще подтисне желанията си; не ще му говори вече да напуснат фазендата; никога няма да го пита за причината на този необясним отказ.
Изтекоха няколко минути. Жоам Гарал стана. Без да се обръща, той стигна до вратата. Там като че ли хвърли последен поглед към тази красива природа, към това кътче от света, където от двайсет години вече бе затворил цялото щастие на своя живот.
После с бавна крачка се върна към жена си. Лицето му бе придобило ново изражение, изражение на човек, който току-що е взел важно решение и колебанията му са свършили.
— Ти имаш право! — каза той с твърд глас на Якита. — Това пътуване е необходимо! Кога искаш да заминем?
— Ах, Жоам, мой Жоам! — възкликна Якита, обзета от неизразима радост. — Благодаря ти… Благодаря ти от тяхно име!
И очите й се наляха със сълзи на умиление, докато мъжът й я притискаше до сърцето си.
В този момент отвън, откъм къщната врата се чуха радостни гласове. След миг на прага се показаха Маноел и Бенито почти едновременно с Миня, току-що излязла от стаята си.
— Баща ви е съгласен, деца! — извика Якита. — Всички заминаваме за Белен.
Със сериозно лице, без да пророни дума, Жоам Гарал прие ласките на своя син, целувките на дъщеря си.
— А на коя дата, татко — запита Бенито, — желаете да стане сватбата.
— Датата ли?… — отвърна Жоам. — Датата?… ще видим… Ще я определим в Белен!
— Колко се радвам! Колко се радвам! — повтаряше Миня като в деня, когато чу предложението на Маноел. — Значи ще видим Амазонка във всичкото й великолепие, по целия й път през бразилските провинции. Ах, татко, благодаря ти.
И пламенната девойка, която вече летеше на крилете на своето въображение, се обърна към брат си и към Маноел:
— Да вървим в библиотеката! — каза тя. — Да вземем всички книги, всички карти, които могат да ни запознаят с този величествен речен басейн! Не бива да пътуваме слепешком. Искам да видя всичко за тази царица на земните реки!
V. Амазонка
— Най-голямата река в целия свят!11 — казваше на другия ден Бенито на Маноел Валдес.
В този момент двамата седяха на брега, на южната граница на фазендата, и гледаха как се влачат тези води, които, тръгнали от огромната верига на Андите, се губят на осемстотин левги оттук, в Атлантическия океан.
— И реката, която дава на морето най-голямото количество вода! — отвърна Маноел.
— Толкова голямо — добави Бенито, — че го опреснява на значително разстояние от устието си и на осемдесет левги от брега корабите усещат неговото течение!
— Река, чието огромно русло се простира на повече от тридесет градуса ширина!
— И басейн, който от юг към север заема не по-малко от Двайсет и пет градуса!
— Басейн ли! — възкликна Бенито. — Нима може да се нарече басейн тази обширна равнина, през която тече Амазонка, тази необятна савана, без нито един хълм за разнообразие, без нито една планина, ограничаваща хоризонта!
— И по цялата й дължина — продължи Маноел, — като хиляди пипала на някакъв гигантски октопод, двеста притока, които се вливат от север или от юг, самите те подхранвани от безброй подпритоци, и в сравнение с които големите европейски реки изглеждат като обикновените поточета.
— И в самата нея петстотин и шестдесет острова, без да се броят малките островчета, неподвижни или плаващи, образуват своеобразен архипелаг и представляват сами по себе си цяло царство.
— А бреговете й са прорязани от канали, лагуни, заливи, езера, каквито не би срещнал в Швейцария, Ломбардия, Шотландия и Канада, взети заедно!
— Река, която, уголемена от хилядите си притоци, излива в Атлантическия океан не по-малко от двеста и петдесет милиона кубически метра вода на час!
— Река, чието русло служи за граница на две републики и минава величествено през най-голямото кралство12 в Южна Америка, сякаш по този канал самият Тихи океан се излива цял в Атлантическия.
— И то през какво устие. Морски ръкав, в който един остров Маражу, заема пространство повече от петстотин левги в обиколка!…
— И океанът, в усилията си да отблъсне тези води, в чутовна битка вдига огромни вълни, „пророка“, в сравнение с които приливите, отливите и прибоите в други реки представляват леки бръчици, повдигнати от бриза!
— Река, на която дори три имена са недостатъчни, и тежкотонажните кораби могат да стигат срещу течението на пет хиляди километра от устието й, без да пожертвуват нищо от товара си.
— Река, която, било сама, било чрез притоците и подпритоците си, открива търговски речен път през цяла Северна Америка — от Магдалена До Ортеказа, от Ортеказа до Какета, от Какета до Путумайо, от Путумайо до Амазонка! Четири хиляди мили речни пътища, които се нуждаят само от няколко канала, за да се завърши тази плавателна мрежа.
— С една дума, най-възхитителната и най-обширната водна система, съществуваща в света!
Двамата младежи говореха за несравнимата река с нещо като възторг. Та нали бяха чеда на тази Амазонка, чиито притоци, достойни за нея, представляват пътища, „шествуващи“ през Боливия, Перу, Еквадор, Нова Гренада, Венецуела и четирите Гвиани — английска, френска, холандска и бразилска.
Колко народи, колко раси, чийто произход се губи в далечните времена. Е, така е с големите реки на земята. Истинският им произход още не е изследван напълно. Колко държави претендират за честта да се смятат за тяхна родина. Амазонка не е могла да отбегне това правило. Перу, Еквадор и Колумбия отдавна си оспорват правото да се наричат нейни славни родители. Днес обаче няма съмнение, че Амазонка води началото си от Перу, от окръга Хуарако, район Тарма, и изтича от езерото Лаурикоча, разположено приблизително между единадесети и дванадесети градус южна ширина.
Тези, които биха искали да ни убедят, че тя извира от Боливия и се спуща от планините Титикака, ще
