лодките му. Но, досега нищо не бяха открили при тези претърсвания.
Остров Самотраки бе жестоко опустошен през време на войната, освен това турците все още го владееха. Можеше, значи, да се предположи, че пиратите намират сигурно убежище в многобройните му малки заливи поради липса на истинско пристанище. Планината Фенгари се издига на шест хиляди стъпки, а от тази височина наблюдателните постове лесно могат да открият и навреме да съобщят за всеки кораб, чиято поява изглежда подозрителна. Предизвестени отрано, пиратите имат пълната възможност да избягат, преди да бъдат блокирани. Навярно и сега беше станало така, защото „Сифанта“ не срещна нито един кораб в тези почти пусти води.
Тогава Анри д’Албаре се насочи на северозапад, за да се приближи към остров Тасос, разположен на двадесетина мили от Самотраки. Тъй като вятърът беше насрещен, корветът трябваше да лавира срещу много силен бриз, но скоро се озова на завет зад сушата, следователно в по-спокойно море, където плаването беше по-лесно.
Странна е участта на всеки от тези острови на Архипелага! Докато Хиос и Самотраки бяха толкова много пострадали от турците, Тасос, както и Лимнос и Имброс не бяха почувствували последиците от войната. А в Тасос цялото население е гръцко; нравите са прости; мъжете и жените са запазили в облеклото и прическите си цялата прелест на древното изкуство. Османците, на които островът е подчинен от началото на петнадесети век, биха могли да го разграбят когато си щат, без да срещнат ни най-малка съпротива. И все пак, по някаква необяснима привилегия, макар че жителите притежават достатъчно богатства, които биха могли да раздразнят алчността на тези безскрупулни варвари, островът е бивал винаги пощаден.
Но ако „Сифанта“ не бе пристигнала, навярно островът щеше да познае ужасите на грабежа.
И действително на 2 април пристанището, което днес се нарича Пиргос, разположено в северната част на острова, беше сериозно заплашено от пиратски десант. Пет-шест от корабите им, мистики и джерми, заедно с една бригантина, въоръжена с дванадесетина топа, бяха застанали срещу града. Едно нападение на тези разбойници върху неопитното в бой население би завършило с поражение, защото островът не разполагаше с достатъчно сили, за да им се противопостави.
Но щом корветът се появи в залива, на грот-мачтата на бригантината бе издигнато малко знаме, за да извести за него и тогава всички пиратски кораби се строиха в боен ред — проява на необикновена смелост от тяхна страна.
— Нима ще ни нападнат? — провикна се капитан Тодрос, който беше застанал на мостика до Анри д’Албаре.
— Ще атакуват … или ще се защищават? — отвърна капитанът, доста изненадан от поведението на пиратите.
— Дявол да го вземе, по-скоро очаквах да видя тези хитреци да побягнат, като вдигнат всички платна!
— Напротив, нека окажат съпротива, капитан Тодрос! Нека дори атакуват! Ако побягнат, навярно някои от тях ще успеят да ни се измъкнат от ръцете! Дайте бойна тревога!
Заповедите на капитана бяха незабавно изпълнени. Батареите заредиха топовете си, гюллетата бяха поставени до тях. На палубата коронадите бяха също приготвени за стрелба, оръжията раздадени — мускети, пищови, саби и секири за абордаж. Моряците-мапевристи бяха готови за действие — както за битка на място, така и за преследване на пиратите. Всичко това бе извършено с такава точност и бързина, с каквито би било извършено, ако „Сифанта“ беше военен кораб.
Междувременно корветът се приближаваше до флотилията, готов и за нападение и за отблъскване на нападение. Намерението на капитана му беше да стреля срещу бригантината, да я поздрави с един залп, който можеше да я извади от строя, после да се прилепи до нея и да хвърли хората си в абордаж.
Но, макар че се готвеха за бой, пиратите навярно мислеха само как да се измъкнат. Вероятно не бяха сторили това по-рано, защото бяха изненадани от кор-вета, който сега им препречваше входа на залива. Не им оставаше друго, освен да съчетаят маневрите си, за да се опитат да форсират входа.
Бригантината първа откри огън. Тя насочи топовете си така, че да пречупи поне една от мачтите на кор-вета. Ако успееше, щеше да бъде в по-благоприятни условия, за да се измъкне от преследването на противника си.
Залпът мина на седем-осем стъпки над палубата на „Сифанта“, скъса няколко въжета, строши няколко рея, пръсна на трески част от резервните греди, натрупани между бизан-мачтата и грот-мачтата, и рани леко трима-четирима моряка. Общо взето, той не засегна никаква важна част.
Анри д’Албаре не отвърна веднага. Насочи се право срещу бригантината и изпрати от десния си борд залп срещу нея едва когато димът от първите изстрели се разпръсна.
Бригантината обаче има късмет — капитанът й бе използувал бриза и бе маневрирал, така че тя бе улучена само от две-три гюллета, но над ватерлинията. Двама-трима души от екипажа й бяха убити, но все пак не бе извадена от строя.
Но, гюллетата на корвета, които не бяха улучили бригантината, не отидоха нахалост. Доста от тях попаднаха върху стената на левия борд на един от по-малките кораби, останал открит при маневрирането на бригантината — той бе така зле улучен, че започна да се пълни с вода.
— Ако не на бригантината, то поне натрошихме старите кокали на съдружника й! — извикаха неколцина моряци, заели позиция на носовата част на „Сифанта“.
— Залагам своя дял от вино, че ще потъне за пет минути!
— За три!
— Дадено, и нека твоето вино влезе в гърлото ми така лесно, както сега водата влиза в кораба през дупките на корпуса му!
— Потъва!… Потъва!…
— Водата е стигнала до пояса му… и скоро ще му покрие и главата!
— Виж ги тези синове на дявола — бягат с главата надолу и се мъчат да се спасят чрез плуване.
— Ако предпочитат въже на шията вместо удавяне, не бива да им се пречи!
Действително корабът бавно потъваше. Затова, още преди водата да стигне до борда, екипажът му беше скочил в морето, за да се добере до някой друг кораб от флотилията.
Но, останалите кораби имаха съвсем други грижи — никак не им беше сега до спасяване на оцелелите. Единственото им желание беше да избягат. Така че всички тези нещастници се издавиха — никой не им подхвърли въже, за да се изкачат на борда на някой от корабите.
Впрочем вторият залп на „Сифанта“ бе изстрелян този път срещу една от джермите, която се бе разкрила странично, и я порази напълно. Достатъчно беше още един такъв залп и тя бе унищожена. Скоро джермата изчезна в море от пламъци, които половин дузина нажежени гюллета бяха разпалили под палубата й.
Като видяха това, другите две корабчета разбраха, че не могат да се борят срещу топовете на корвета. Очевидно беше, че дори и да побягнат, нямаха никакви шансове да избягат от един такъв бързоходен кораб.
Затова капитанът на бригантината взе единствената мярка, която можеше да се вземе, ако искаше да спаси екипажа си. Направи им знак да се прехвърлят при него. Само за няколко минути пиратите се озоваха на борда на бригантината, като изоставиха един мистик и една джерма, подпалени предварително, които скоро полетяха във въздуха.
Подсилен по този начин със стотина души, екипажът на бригантината сега можеше при по-изгодни условия да приеме абордажна битка, в случай че не успееше да избяга.
Но, макар че сега екипажът й беше равен по численост на екипажа на корвета, все пак най-доброто, което можеше да направи, беше да потърси спасение в бягство. Така, че той не се поколеба да използува качествата на бързоходния си кораб, за да потърси убежище на турския бряг. Там капитанът й щеше така добре да го скрие сред крайбрежните рифове, че корветът нямаше да може нито да го открие, нито да го последва, ако го откриеше.
Вятърът се беше доста усилил. Въпреки това бригантината не се поколеба да вдигне всичките си платна и дори форбомбрамсела и крюисбомбрамсела, с риск да прекърши мачтите си и започна да се отдалечава от „Сифанта“.
— Добре! — извика капитан Тодрос. — Ще бъда много изненадан, ако краката й се окажат толкова
